На 20 юли 1960-а той застава пред камерите, за да изчете новините в емисия №1 на „По света и у нас“. Следващите 32 години го превръщат в телевизионна легенда, достойна за страниците на Biograph, пишат колегите в новият си брой.
Той е човекът, изчел първите новини в българския телевизионен ефир. Онази историческа емисия „По света и у нас“ Никола Филипов водил на малка масичка, принадлежала някога на цар Борис III. Денят бил 20 юли 1960-а.
Легендарният говорител се подвизаваше пред камерите на БНТ в продължение на цели 32 години. От близо четвърт век е пенсионер, но хората, живели през 60-те, 70-те и 80-те, още не са го забравили. Biograph гостува на славния водещ в дома му в столичния квартал „Дружба“. Пред репортерския ни диктофон 84-годишната легенда разказа как прекарва дните си напоследък, но се потопи и в най-скъпите си телевизионни спомени. И лично избра снимките, с които да илюстрираме интервюто ми.
Г-н Филипов, как минават дните Ви напоследък?
По един динамичен стереотип, който спазвам, откакто останах да живея сам преди вече много години. Готвя 2 пъти 6 седмииата. Сам си поддържам домакинството. През 1998-а преживях тежка операиия. Професор Чирков ме извади от гроба. Имах аневризма на аортата. Хванаха ме точно преди да умра. Операцията беше 9 часа. Казаха ми, че ако искам да живея, трябва да спра иигарите и други неща. Преди винаги имах спътници, които бяха до мен до преди лягане. Сега вече съм на 84 години и нямам.
В момента как сте със здравето?
Като ме попитат какво правя, се шегувам, че чакам своята кремация. Имам наследствена хипертония. Поддържам се с лекарства. С очите също не съм добре. Професионално ми е заболяването, появява се при хора, които четат много. При мен утежняващо обстоятелство е дългогодишната ми работа пред камерата. Загубих централното зрение. Не мога да чета и да пиша. Проблемът е необратим. Напоследък съм закъсал и с вестибуларния апарат. Трудно пазя равновесие и много внимавам да не падна, като ходя.
Вълнувате ли се от политика, от предстоящите избори?
Пренаситен съм вече от политика и избори, искам спокойствие. 32 години бях на екран и зад микрофон, знам всичко, което се е случвало в България и в чужбина през този период. Писнало ми е вече от новини, от партии и агитации. От какво да се вълнувам? От увеличението на пенсиите с 3% или от бозата и лимонадата в политиката? Това, което става у нас, е подигравка! Българските пенсионери са поставени в срамно, безпомощно състояние. Невъзможно е да се живее нормално по този начин. Почивам си активно с турските сериали, гледам, доколкото мога. Прави ми впечатление, че южните ни съседи не жалят средства за производството им.
А българските сериали гледате ли?
Колкото и невероятно да е, немного отдавна гледах за пръв път сериала „На всеки километър“. Някога бях затрупан от работа и нямаше как да се отдавам на развлечения. Времето не ми стигаше за нищо, камо ли за сериали. Сега, като гледах филма на Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев, ми стана мъчно, че повечето актьори вече не са между живите.
А мачовете следите ли?
Футболът може и да е интересен на активните хора, но аз не съм от тях. Ако няма нещо за мен по телевизията, слушам музика. Много обичам операта. Дори сега си бях пуснал „Лебедово езеро“. После ще чуя „Дон Карлос“ в изпълнение на Лучано Павароти. Да гледам на живо опера не съм ходил от години. Основната причина е, че имам много повече дискове с такава музика, отколкото могат да ми предложат, в който и да е оперен театър. Другата причина е, че не си заслужава да давам 100 лева за билет. За мен трябват от по-скъпите пропуски, тъй като, за да успея да видя нещо на сцената, трябва да седна на попреден ред.
Посещавате ли все пак културни мероприятия?
В такива случаи се налага винаги да има човек около мен. Ходих наскоро на честването в Народния театър по случай 100 години от рождението на професор Филип Филипов и се наложи да дойдат до вкъщи да ме вземат и да ме съпроводят до театъра заради зрението ми. Тези от присъстващите, които не можех да видя добре, разпознавах по гласовете им.
На почивка откога не сте ходил?
Вече не помня от коя година не съм виждал морето. За последно посетих Черноморието покрай служебен ангажимент. Тогава пътувах натам с колежката си Ани Цонева/Тачева. Преди години съм обиколил почти целия свят. Не съм бил само в Африка и Америка, навсякъде другаде съм ходил.
Сигурно не сте доволен от пенсията си…
Честно да си кажа, дори не знам какъв е точният размер на пенсията ми. Пари те за прослужени години ми се привеждат по сметка. Още докато работех, заплатата ми отиваше на влог. По-късно, като излязоха картите, си извадих и аз една, та да тегля по-лесно, когато ми е небходима определена сума. Всички разходи за жилището ми се плащат от сметката, в която се внася пенсията ми. Получавам редовно извлечения от банката, с които ме информират колко пари са изтеглени и за какво. За да се подсигуря, съм застраховал влога си, че то нищо не се знае в тези времена.
За какво харчите парите си?
Купувам си разни неща, от които имам нужда. Неотдавна си взех нов матрак за леглото. Доставиха ми го вкъщи, производител е водеща българска фирма. Матракът, който избрах, е тапициран със специален памучен плат. Старият ми служи 20 години, а накрая се продъни. За какво още харча парите си ли? Преди време от „Топлофикация“ ме „сурвакаха“ със значителна сума, без да ги интересува колко е пенсията ми. Дойдоха и смениха топломерите, за два ми взеха 66 лева – по 33 лева бройката. Тези хора направо… Не знам какво да кажа за това. То бива, то може, ама на нашите пенсии да даваме 66 лева…
Какво друго Ви възмущава в нашата държава?
Възмутен съм от дългите ваканции, които си даваме по празници. Защо държава като нашата, в която голяма част от населението е на прага на бедността, понякога си позволява по цели 6 дни почивка. Как може такова нещо?! Никъде другаде по света го няма! В цивилизованите страни хората работят и затова имат пари. Българите само знаят да се оплакват.
Телевизията липсва ли Ви?
Работил съм 32 години 6 телевизията и 7 в радиото. Не мога да кажа, че говорителството ми липсва. Липсва ми атмосферата в студиото.
Последният Ви ефир е бил с Иван Костов. Какви са най-ярките Ви спомени от тази среща?
Видяхме се в гримьорната. Влязохме, за да ни подготвят за предаването. Когато се разделяхме, му казах: „Пожелавам ти 32 години да стоиш на екран, ако ти се услади“. Иван беше облечен скромно – дрехите му не бяха нито скъпи, нито нови. Осанката на достолепен мъж обаче му личеше. Тогава ми се видя притеснен от телевизията.
Любословие по сп. Биограф
Цялто интервю четете в новият брой на сп. Биограф на стр. 86; 87; 88; 89; 90; 91; 92; 93
