Тема с продължение от нашата секция PR и Комуникации – Мария Тодорова разказава за читателите на Любословие и Андрей Велчев за нейните съвети как да общуваме по-лесно, по-достъпно и защо рекламата купува публичност, за разлика от Public Relations.
Моля представи се за нашите читатели.
Казвам се Мария, по призвание, сърце и късмет – професионалист в сферата на PR с дългогодишен опит във вътрешните и външните корпоративни комуникации в тежката индустрия.
Едно и също ли е PR и реклама? Все повече хора разбират сферата на комуникациите, като празнодумие и търговия на продукти. Така ли е?
Споделям виждането, че рекламата купува публичност, докато връзките с обществеността печелят отношение. Отношението е продукт на информираност, тя пък се случва толкова по-трудно, колкото по-интензивно ни обгражда. Ето защо смятам, че разликата между двете се състои в трайността им. Връзките с обществеността създават възможност за по-трайно и дълбоко сътрудничество между различни групи. Всичко това няма за цел да отрече смсъла и ефективността на рекламата, разбира се. Просто целите са различни, и ако бъде предпочетен адекватният инструмент на маркетинговия микс, нещата несъмнено ще се случат добре.
Какво е PR? И какво би трябвало да бъде?
Общуване с формални цели по формално проследими стандарти, което би трябвало да доведе до качествена промяна на нагласи. Или до тяхното създаване.
С кога са „връзките с обществеността“ връзки? Медии, власт, политически елит или?
Иска ми се професията „Връзки с обществеността” постепенно да се освободи от представата ни за веъзки в онзи негативен контекст, с който родените преди ’89 г. Вероятно асоциираме понятието „връзки”. Ще предложа думата „обвързване”, за да си представим PR като процес, защото PR е процес. А връзките са само статика. Те имат нужда да бъдат актуализирани подходящо. В ядрото им ще си представим компанията или институцията, която ги осъществява. Близко или по-длеч от него ще си представим всички социални и икономически групи, с които тя си взаимодейства. Ето това взаимодействие е обвързаването, което ни запазва отговорни към медии, държавни институции, о им към много други формални и неформани групи.
Вие доволна ли сте от образованието си по PR и медии?
Завърших ВО в съответната катедра на ЮНЕСКО в СУ, а след това журналистика, също в Алма Матер. Имам и магистратура по публични комуникации във Военна академия. И на двете места съм имала редкия късмет да получа качествена експертиза, която да реализирам адекватно в досега с тази професия. Смятам, че теоритизирането на PR и медиите е подходящо да бъде предлагано в достатъчно дръзка, „жива” опаковка, за да може бъдещите практици да се запазят от някои ненужни илюзии във връзка с бъдещата си реализация.
Запозната ли сте и спазвате ли Етиченият кодекс на ПР специалистите в България и този на медиите?
Разбира се, да. Това не ме предпазва от необходимостта да познавам техниките на т.нар. reverse PR; човек трябва да държи под око оръжията, които биха могли да го наранят. Но никога и при никакви обстоятелства не съветвам когото и да било да ги вдигне срещу колега. Или срещу когото и да било. Ако иска да оцелее професионално и морално.
По ваши наблюдения той спазва ли се от колегията?
Не общувам с колеги, които не уважават етиката и не се придържат към формалните професионални стандарти. Имам късмет да се радвам на среда изцяло от проверени от времето специалисти.
Продължава ли разликата между хамстера и мишката да е добрият PR, онзи виц който Студентите по PR научават още в първи курс?
Разбира се! Хубаво е да оценяваме хумора в комуникацията, между другото. Невинаги разбиран добре, но пък нерядко интелигентен подход в разчупването на ледовете. Нещата не могат да са толкова сериозни, макар винаги, винаги да са важни.
Вие сте майка на две деца, знаете, че бебетата проговорят чрез подражанието а думите който им повтарят родителите – древният мимезис, на кога трябва да се подражава за да е едно послание или информация до медии успешно и добре разбрано?
Подражателството би трябвало да приключи с усвояването на този първичен социален инструментариум. Богатството на едно послание се състои в неговата неповторимост.
На къде вървят медиите и танцът с PR-а?
Вярвам в желанието за още по-плътно разбиране на „отсрещния фронт” и го твърдя на базата на разговори с колеги журналисти. Смятам, че за всички би било полезно да се опитваме да си представим трудностите и очакванията на другия, защото в крайна сметка последният ни съдник – читателят (зрителят, слушателят) е общ.
Имам ли изход за по-добра медийна среда?
Средата я създава търсенето, а смятам, че информационните потребности, навици и вкусове на българина постепенно, но категорично се прецизират. В този смисъл потенциалът е огромен, а летвата пред пиарите ще се повдига.
Вашето пожелание за читателите на Любословие?
В Еклесиаста е казано: „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.” Общувайте с цялата щедрост на опита и цялата предпазливост на грижата за другия. Добрите последствия от това са кредит, на който ще се радвате, когато всички други опции са ви подвели.
Интервю на Андрей Велчев за Любословие 24.09.2014 г.
[spider_facebook id=“1″]
