Трудно ми е да повярвам, че днес всичко е материализирано до краен предел и че никой не се съгласява да стори нещо, без да получи полагащото му се за това парично обезпечение. Не се ли крие точно тук крахът на професията „журналист“ и не печелят ли именно с това блогърите пред пишещите професионалисти? Защото за един блогър е важно да публикува, да бъде прочетен, разбран и оценен като човек с ясна гражданска позиция, да представи проблемите в обществото и да предложи решение за тях.
Не са малко тези журналисти, които допринасят за възхода на „журналистиката без журналисти“, защото предпочитат в динамичното ежедневие да имат сигурно препитание, макар и с цената на своя морал и професионализъм, а ръководителят на медията, към която принадлежат, да им диктува заглавието на публикацията за първа страница и за всяка следваща.
Ето тук печели блогърът. Когато журналистът спира да държи на името си и не може да си представи, че да публикуваш, дори да не ти бъде заплатено на мига за това, ще ти донесе печалба, но след време… Да си на свободна практика е страшно и опасно, но поносимо за онези, които наистина го могат.
Авторитетните отличия „Пулицър“, раздадени за първи път през 1917 г. и до ден-днешен са смятани за еталон в оценяването на обективната и безкористна журналистика. На отличените се връчват по 10 000 долара, с изключение на наградата за публикации в служба на обществото, която носи на лауреата само златен медал.
Явно ние, журналистите, сме позабравили факта, че трябва да сме в полза на обществото.
Майсторството не се крие в това да вещаеш края на една или друга съставна част на масовите комуникации: преса, радио, телевизия или как новите интернет медии, ще погубят всичко.
Професионализмът е там, където класическите медии се изменят според новите условия.
От нас зависи да сме журналисти, водени от основната идея, че трябва да сме в служба на обществото. Когато се бориш да си лауреата на златен медал на Пулицър, а не за 10 хил. долара, тогава журналистиката, няма да може без журналисти.
Бележка от автора: Читателю, тази статия излиза за първи път а 04.12.2009 във Поглед на стр. 11, но защо ли нещата написани от мен тогава, тежат още повече днес?
*Андрей Велчев, главен редактор и издател на сайта Любословие.bg. Докторант в катедра Публична администрация към Философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с тема на дисертационния труд “Политически комуникации”. Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет.
[spider_facebook id=“1″]
