Съвсем наскоро излязоха резултатите от Европейския комуникационен мониторинг за 2014 година, които се провежда ежегодно от 2007 година и изследва и представя тенденциите в сферата на комуникациите. Това става посредством анкета, попълвана от практици от различни държави. Инициативата е на EUPRERA, EACD и списанието Communication Director magazine и обхваща 18 различни аспекта от PR професията.
Тази година анкетата включва 39 въпроса и беше активна за попълване през м. март 2014. Проучването е на английски език и включва повече от 30 000 професионалисти в Европа, до които е била изпратена с молба да я попълнят. Част от тях отказват да се включат в изследването, други започват, но се отказват преди да попълнят всички въпроси, а трети не отговарят на изисквания. Така за обработка и анализ остават 2777, на базата на които почива и Мониторънгът.
Проучването, което е сред най-мащабните в света, поставя много въпроси и дава информация за процесите, протичащи в средата, в която PR практиците трябва да оперират, а също и за техните собствени нагласи към професията и новите предизвикателства пред нея.
Над 88% от всички комуникатори оценяват ефективните комуникации като основополагащи за успеха на един лидер и са убедени, че репутацията, доверието, ползотворните отношения с акционерите и надпреварата за съдаржание са двигателите за успеха на организациите. Това поставя нови изисквания пред практиците.
В дигиталната ера работата се променя, по точно променя се начинът, по който тя се върши и се повдигат въпросите за натоварването на работното място, удовлетвореността от труда, кариерното израстване, мрежата от контакти и наставничеството от по-опитните специалисти.
Проведената анкета и данните от нея хвърлят светлина както върху тези, така и върху още много въпроси свързани с комуникациите.
Профилът на анкетираните е разнообразен: 40 % са част от висшия мениджмънт на комуникационна компания; 27.6 % оглавяват отдел или са отговорните за комуникациите в компанията, без да имат екип; 26.1 % са част от екип или консултанти; 57.7 % имат 10 или повече години опит в управлението на комуникациите; 61.1 % са жени ; 38.3% – мъже, което показва една засилваща се през последните години тенденция – феминизирането на професията PR. Средната възраст на участниците е 40.9 години. Всеки трима от четирима запитани работи в комуникационен отдел на компания и само 24.7% са комуникационни консултанти или работят на свободна практика.
Проучването обхваща цяла Европа като : 32.3% от респондентите са от страните в Западна Европа; 29.0% са от Северна Европа; 25.2% – Южна и само 13.5% – Източна Европа. И въпреки, че България също е включена, изнесени данни за нея липсват в доклада. Дали защото в страната ситуацията е твърде идентична с останалите държави или точно обратното, не е ясно.
Мониторингът сочи, че 86% от практиците считат, че онлайн комуникациите се първостепенен комуникационен канал. Но въпреки всички новости покрай социалните медии, те вече не се разглеждат като най-голямото предизвикателство пред комуникаторите. Изместени са от мобилните приложения. В следващите 3 години се очаква мобилните приложения да засилят още повече влиянието си върху аудиториите и е нормално комуникаторите все по-често да поглеждат към тях. Корпоративният уебсайт с мобилна версия в 61.3% от случаите вече е налице. 37.7% вече разполагат и използват за целите си мобилните приложения за смартфони, а 30.4% имат такива специално разработени за таблети. До края на годината се очаква тези данни да се променят, защото значителна част от респондентите казват, че планират съответното приложение или мобилна версия на уебсайт.
Нещо, което представлява голям интерес е удовлетвореността от труда. Тук картината е доста пъстра. За повечето интересната, разнообразна и динамична работа е предимство и е високо оценяна, но критика често търпят заплатите, балансирането между личния живот и работата, което е трудно за голяма част от професионалистите, а също и възможностите за кариерно развитие. В сравнение с показателите за удовлетвореност от труда от 2010 година, през 2014 те всички са занижени, което показва, че към момента атгажираните в сферата, които не са щастливи са повече с около 2%.
Любопитно е, че за комуникаторите от по-южните държави, по-широкият кръг от контакти е предпоставка за по-добро кариерно развитие. Наставничеството също се оценява като нещо важно за кариерата. Данните сочат, че много по-рядко жените имат нужда от наставник, когато градят кариерата си или те самите са били или биха искали да бъдат наставници на някого.
Мнозинството комуникатори се стремят да интегрират комуникационните си стратегии в бизнес стратегиите на компаниите, докато една трета от професионалистите са фокусирани изцяло и само върху комуникациите.
Също така, когато става въпрос на кого докладва PR мениджърът, най-голям е процентът на мениджърите, докладващи на главния изпълнителен директор на компанията, следвани от тези, които са част от борда на директорите. На последно място са тези комуникатори, които не докладват на изпълнителният директор или на друг висшестоящ мениджър. Процентите, разбира се, варират в зависимост от типа на организацитя – акционерно дружество, частна фирма, правителствена или неправителствена организация.
Дигитализацията на комуникациите не само променя работните навици на работещите. Тя им дава много възможности, но три четвърти казват, че това напряга работата им. Запитани за влиянието на технолигиите и нарастващото значение на стратегическите комуникации, 84.4% казват, че това обогатява работата им; 73.4% – че ежедневното напрежение е нараснало рязко; 68.2% са на мнение, че новите технологии улесняват работата им; 67.6% се чувстват задължени да са постоянно онлайн като наваксват и с останалите си задължения; 56.8% казват, че могат да се справят с темпото и обема на информационните потоци.
Оказва се още, че за дамите комуникатори новите технологии са източник на повече напрежение на работното място отколкото за мъжете в професията. И въпреки това, те много по-умело ги използват в ежедневните си задължения.
Като следствие от новете технологии 81.3 % казват, че работните им часове са се увеличили, докато само за 18.7 % или са се запазили или дори са намалели. Като цяло, дамите на ръководни длъжности по-често полагат извънредни часове труд от господата. Прави впечатление, че когато не са на мениджърска позиция, жените по-добре усвояват работните си часове и не им се налага да полагат извънреден труд.
Запитани как най-често общуват в работата си 38.1 % посочват като основен начин на комуникация имейлът, 27% – социалните медии, 23.4% – лице в лице, 10% – телефон и 1.4% посочват „друг начин“. Мъжете по-често избират срещите или телефонните обаждания, докато жените избират имейлите и социалните мрежи. Очаквано, по-възрастните представители на професията (60+години) придават по-голяма тежест на електронната поща, отколкото на който и да било друг комуникационен канал. Колкото са по-високо в йерархията е един практик, толкова по-често предпочитат личните срещи, пред телефона или електронната поща.
Що се отнася до социалните мрежи, безспорен лидер за всички PR практици са мрежите Linked-In, Xing, Viadeo. Употребата на останалите социални мрежи варират за различните държави, но всички, на този етап, продължават да класират Google+ на последно място. И докато за специалистите под 29 години Facebook има най-голямо значение, то за 30+ мрежата е Twitter.
Топ 5 задачи, които комуникаторите определят като приоритетни до 2017 година, без оглед на пол, позиция или възраст попадат: обвързването на комуникационната с бизнес стратегията, изграждането и запазването на доверието, справянето с обема и скоростта на информационния поток, справяне с дигитализацията и сициалната мрежа, удовлетворяване на нуждата за достигане до по-голям кръг аудитории и канали с ограничени ресурси.
Заплащането в сферата е нещо, което в известна степен е свързано и с удовлетворението от труда и вълнува голяма част от практиците. Мониторингът за 2014 година показва, че заплатите в сферата стигат до над 150 000 евро. Най-висок е процентът на хората получаващи до 30 хил. евро на година – 22.5%. Почти толкова е процентът на тези със заплати между 30 и 60 хил. евро, а 1.6% декларират годишна заплата от над 300 хил. евро. Разбира се, заплащането много варира в засимост от опита, позицията в компанията, качеството на работа, стандарта на държавата и редица други фактори.
Пълното проучване можете да прочетете тук.
София, 19 септември 2014 Коментар: Марина Колева
