Скъперникът
Дий Агъруау от Nomorerack създаде мощен уебсайт за електронна търговия със силно намалени стоки благодарение на уроците, придобити в друга развиваща се индустрия – онлайн порното
Вече закъсняващ с 15 минути за следващата си среща, Дийпак Агъруау стои на ъгъла на Diamond District в Манхатън в очакване на кола под наем да го откара 20 пресечки на юг. 29-годишният създател на онлайн платформата за сделки с намалени стоки Nomorerack.com току-що е приключил поръчките си от един бижутер в задушен и слабо осветен офис. Следва: търговец на спално бельо. Нисък и закръглен, Агъруау се поти от вечерната пролетна жега. Късата коса, брезентовите обувки, дънките и оксфордската тениска с яка му придават вид на тийнейджър. Той се ухилва, докато черен Suburban отбива. Това е предпочитаният от него начин за придвижване из града. Шофьор с черен костюм изскача, за да отвори вратата. „Аз съм ВИП клиент“, казва той с традиционното си подхилкване.
Агъруау не изисква от шофьора да бърза, знаейки, че го чакат – срещите започват, когато той се появи. Доставчиците на юргани знаят това, както и бижутерът, който е чакал Агъруау за среща общо 45 минути.
Те оправдават поведението му, защото никой друг сайт не продава стоката им така както Nomorerack. Откакто Агъруау, наричан от познатите му Дий, основа компанията през ноември 2010 г., е изтъргувал брутен марж (около 25%) за огромни обеми стоки (повече от 24 млн. продадени продукта). Nomorerack продава таблети, точилни камъни за ножове, пръстени, бельо, летни рокли и LED крушки на ниски цени. Посетете сайта или се регистрирайте и ще бъдете преследвани от имейли, които ви съобщават за намаления от 50 до 80% в сравнение с други търговци на дребно.
Ако вярваме на Агъруау, продажбите са скочили от 9 млн. долара през 2011 г. до 340 млн. миналата година, когато компанията е спечелила 85 млн. Тази година приходите ще надминат 700 млн., твърди той. Може би. А може би не. Nomorerack е частна компания. Сукарита Мулпуру, експерт по електронната търговия във Forrester, казва: „Не мога да вярвам напълно на нещо, което не е проверено от [Комисията no ценните книжа и борсите] SEC“. Агъруау твърди, че се е сдобил с около 65% от компанията по време на две увеличения в стойността й, което е Внесло и 52 млн. долара от малки неизвестни инвеститори. Никой не се нае да коментира точната оценка на компанията, но Агъруау предлага Zulily за разумно сравнение. Ако се оцени като този бързоразрастващ се онлайн магазин, делът на Агъруау е на стойност малко под 800 млн. долара.
Ако това звучи прекалено невероятно, то е. През последните три години 2670 клиентски оплаквания – за лоша стока, грубо обслужване по телефона и бавно възстановяване на суми – са били подадени в Better Business Bureau – организация с нестопанска цел, която оценява доверието в различни търговци. Тя е поставила найниската оценка F на Nomorerack. (Повечето оплаквания получават отговор от компанията, дори и да е безполезен.) Това е необичайно високо число, имайки в предвид, че Way fair има 502 оплаквания при 915 млн. долара продажби за съшия период. Но и към Wayfair няма толкова омраза. Сайтове като Ripoff Report и Complaints Board изпъкват с гневни слова; групи Във Facebook с имена като „Nomorerack са зли“ се размножават. Агъруау потрепва. „За всеки един недоволен имаме поне 20 до 25 щастливи клиенти.“ Което все пак означава че 4 до 5% от клиентите му го ненавиждат.
Така стигаме и до миналото му, части от което той не желае да дискутира. Агъруау стартира и натрупва капитал от аутсорсваща компания във Филипините и работейки в порнографската индустрия, става неразделно свързан със сайтове за възрастни. Когато е конфронтиран от тези факти, Агъруау казва: „Има много слухове. Аз съм чел, че съм част и от Илюминатите“. Агъруау предпочита no-дезинфекцираната биография, която започва с това, че родителите му го изоставили да живее сам, докато е бил в гимназия в предградията на Орландо, след като те се връщат в Индия.
След като завършва през 2003 г., той казва, че се премества във Филипините, където стартира Contact Center, ауторсинг компания, която се занимава с въвеждане на данни и поддръжка по телефона. Четири години по-късно той следва приятелката си до родния й Ванкувър и продава бизнеса си. През 2010 г. стартира Nomorerack с още четирима души. Мат Грувър, негов приятел от гимназията, си спомня нещата по различен начин. Според Грувър като тийнейджър Агъруау развива голям интерес към порното (и лесните пари).
През 2003-та Агъруау регистрира сайт с име, предполагащо агресивен орален секс. Агъруау използвал адрес в Санфорд, Флорида – малко ранчо, където Грувър живеел и няколко години събирал пощата за Агъруау, и депозирал купчини с пристигащи чекове. От време на време Грувър все още получава поща за Агъруау, въпреки че се опитал да я спре и не е разговарял с него почти десетилетие.
Следващите две години Агъруау регистрирал поне още седем сайта, използвайки същата схема. Само два от тях са с имена, които можем да публикуваме: Daddysfriend. com и Deecash.com. Сайтовете не създавали порнографски филми, но предлагали този вид филми от кината, които преди време преливаха на Times Sguare в Ню Йорк. Назад през 2000 г. хората все още плащали за порно в интернет и сайтовете регистрирани от Агъруау лесно може да са му докарвали поне 10 млн. долара за година, казват няколко източника от бизнеса.
Бивш бизнес партньор категорично описва Агъруау като главния ръководител на сайтовете. „Смел е и това се вижда от Космоса“, казва той. Един бивш съперник, Джим Картър, твърди, че Агъруау е откраднал някои от най-добрите служители от неговата компания снабдяваща персонал също за индустрията за възрастни. Той има малка търпимост към Агъруау: „Той е ши**на змия.“ (Набирането на служители за телефонните центрове във Филипините е било „конкурентно“, казва Агъруау.)
Агъруау отрича да е ръководил и притежавал порносайтовете. Вместо това той казва, че Contact Center е осигурявала дизайнери за създаването на реклами и програмисти, които са подсигурявали, че рекламите препращат трафика към порносайтовете. Ако Дий Агъруау не е притежавал сайтове като DeeCash.com, кой е бил човекът зад тях? „Имаше различни собственици на различни бизнеси -казва той. – Въпросът кой какво е притежавал, е обширен.“
Сайтовете са развили лоша репутация в съмнителния бизнес, независимо кой ги е притежавал и контролирал. Бивши бизнес партньори и противници казват, че уебсайтовете са били въвлечени в така наречения cross-selling, при което клиенти се регистрират в един от сайтовете, като по невнимание се регистрират и за няколко други. Администраторите на еротично съдържание наричат това „трошене на кредитни карти“ – безотговорно надписване на килентските фактури.
„Аз лично никога не съм бил замесен в какъвто и да е вид измама или трошене на кредитни карти“, казва Агъруау. В друг случай компания за продукция на гейпорно, BluMedia, съди и DeeCash.com, и DeeDevelopments. com (компания, регистрирана в Невада на името на Агъруау) в обвинение за посегателство върху регистрирана търговска марка на серията от видеоклипове Broke Straight Boys. BluMedia не е получила отговор на съдебните дела от нито един от двата сайта Deecash.com и Deedevelopments. com. Агъруау отрича и замесване в каквито и да е дела. Той признава, че филипинските власти са повдигнали въпроса за неговия бизнес – с предположението, че бюрократи са търсели подаяние – и набляга на това, че никога не е давал подкупи.
Говорителят на федералната търговска комисия FTC потвърждава за получаването на оплаквания срещу Агъруау, но казва, че не знае за никакви разследвания.
Агъруау твърди, че е бил извън индустрията за възрастни, когато организира на нетуъркинг вечеря през 2010 г. във Ванкувър. Някои от гостите са били интересни: например Джордж Буш – баща и син. Той казва, че се е запознал с 43-тия президент на САЩ на конференция в Калгари и твърди, че го е впечатлил с предприемаческия си ентусиазъм. „Ако се свържете с Буш и го попитате, съм сигурен, че ще си припомни вечерята и мен“, казва Агъруау. Говорителят на Буш не коментира.
Във Ванкувър Агъруау формирал нова идентичност като импресарио по електронна търговия и взима мерки, за да прикрие миналото си. „Спря да поддържа връзка с всички“, казва негов бивш бизнес партньор. Неговият профил в Linkedln просто показва, че е основал и ръководи Nomorerack, като дори няма негова снимка. Не е в Twitter („Наистина нямам време“), но е във Facebook също без профилна снимка.
Порно уебсайтовете вече не са регистрирани на негово име, вместо това като собственици излизат Blueriveralliance.com или Mediarevenue.com. (Те не бяха открити за коментар.) Те пренасочват трафика към порносайт, наречен Countingstacks.com, който също не е регистриран от Агъруау. (Не може да бъде установена връзка и с този сайт.)
Nomorerack стартира преди Черния петък през ноември 2010 г. Агъруау и приятелката му (а сега и негова годеница) Мелина Аш събрали малък екип да помага с избора на продукти и дизайна на сайта. Ранен хит били движещите се хамстери играчки от Zhu Zhu Pets. Споменаването на сайта в шоуто The View no ABC през 2011 г. дава решаващия тласък на сайта.
Преместването в Ню Йорк през април 2012 г. осигурило по-добър достъп до доставчици и повече служители за Nomoreracks. Последвали и инвеститори. След първата инвестиция от 12 млн. долара от азиатския електронен търговец Gmarket идва и втора инвестиция от 40 млн. долара, от Oak Investment Partners, малка фирма в Гринуич, Кънектикът, и HTV Industries, холдинг в Кливланд. Всички те изразяват увереност в Агъруау и хвалят неговата малка компания. Какво мислят те за по-ранните му начинания? „Няма нищо лошо от бизнес гледна точка – казва Ронак Кичадия, който е инвестирал и двата пъти. – Неговата способност да събира голяма аудитория с ниски разходи е невероятен талант.“
Офисът на Nomorerack в Ню Йорк не пулсира със свободното трептене на много от стартъпите. Булка-скелет, останала от Хелоуин, те посреща на вратата, а истинското мъртвило е вътре, където десетки мълчаливи инженери и други служители почукват по клавиатурите. Няма никой при масата за тенис или дартса. Купчина празни кутии и върнати чорапи са натрупани в един ъгъл. Седейки на малки бюра, 20 или повече купувачи търсят продукти и след това добавят описанията им, преди операцията да се превърне в серия от алгоритми, които поставят найпопулярните продукти на върха на почти безкрайния поток.
Всеки артикул има таг с различни ключови думи, които съответстват на търсения от клиенти – за микрофибърни чаршафи те могат да бъдат „легло“, „чаршафи за лелго“ или „хипоалергични“.
Nomorerack не поддържа инвентар със стоките, които се продават в сайта. Първо събира парите, отбелязва цената на продажба като приход и после плаща на доставчиците. Компанията взема такса от два долара за доставка, но не изпълнява поръчката. Доставчиците влизат в сайта за списъка с поръчки, които трябва да изпълнят. Агъруау успешно използва социалните мрежи (и телевизията) за реклама, което му донесе похвали за тримесечния отчет на приходите от главния директор по операциите на Facebook Шерил Сандберг.
Така е спечелил и унищожителната враждебност на много клиенти.
„Направих три поръчки общо за 2000 долара и те отказаха да заменят петте липсващи артикула или да ми върнат 333 долара“, пише в обикновено оплакване. Други твърдят, че продуктите са с много лошо качество: „Ботушите на дъщеря ми се разпаднаха.
Това сделка ли е, да си купиш ботуши и след по-малко от 2 месеца да се разпаднат?“ Много се дразнят и от трудностите при връщане на стоки. „Компанията отказва да помогне при връщането на каквито и да е продукти, твърдейки, че етикети за връщане са изпратени“, казва клиент. („Ние винаги се стремим към подсигуряване на качеството на стоката ни“, казва говорителката на Nomoreracks.)
Екипът по обслужване на клиенти на Агъруау е аутсорснат чак във Филипините. Те отговарят по телефона от вкъщи. На разположение са 24 часа на ден и се предполага, че отговарят на имейлите в рамките на 30 минути. В Nomoreracks има подобрения, казва той. Политиката за връщане на артикули се е променила, увеличавайки срока от 21 дни до 30 дни, прибавайки 30 до 40% процента повече служители във Филипините и наемайки повече мениджъри за обслужване на клиенти в САЩ. Купувачите са все още недоволни.
Недоволен е и Агъруау в края на 55-минутното интервю, отклонявайки въпроси за порнобизнес и предизвикателствата на Nomorerack. Постоянното премигване на сензорите за движение в конферентната му зала допринасят за неговото раздразнение. Няма я и купата с бонбони Nestle Nerds, които той често си хапва. Също липсва и неговото обичайно подхилкване. Интервюто приключва рязко. Агъруау казва: „Всъщност закъснявам за среща“.
| 05.08.2014 14:14 | сп. Forbes | стр. 122; 123; 124 | АБРАМ БРАУН
