Илиана Беновска беше замесена в истерична анти кампания във Фейсбук водена от стопани на сгазено куче и техните близки. Новите врагове на госпожа Беновска обикалят във социалните мрежи и публикуват обидни и истерични коментари навсякъде където срещнат снимка или публикация на известната журналистка. Нашата редакция също беше замесена във черната кампания, като потребителка публикува линкове и отрицателни коментари под всичкото съдържание свързано с госпожа Беновска на страницата ни във Фейсбук. След кратко редакционно съвещание отговорихме подобаващо на нападките по следния начин:
Отворено писмо от главните редактори по казуса с пътния инцидент на колежката Илиана Беновска от тази сутрин.
От днес преди обяд потребителя Inn Simeonova енергично тиражира лъжи и показва колежката в лоша светлина.
Ето нашия коментар:
Здравейте госпожо Симеонова, зам. главен редактор съм на Любословие.БГ чиято снимка коментирате. Прегледах разказа Ви и не намирам факти навеждащи към укоримо поведение. Разбира се че е станал пътен инцидент, че са извикани полиция и застраховател и че водача на автомобила се е държал външно хладнокръвно и дръпнато. Това с жалбата срещу стопаните е малко прекалено, вероятно е в резултат на предшестваща препирня на която не сте присъствали. Емоционалните и субективни оценки, които поставяте на фактите в никакъв случай не са аргументи! Това, че животът е поставил някого в лошата светлина на участник в инцидент с куче, не го прави непременно гаден! Моля да си отбележите, че аз се въздържам да давам оценка, дали госпожа Беновска е „гадна“ или напротив добродетелна, от така описаните събития не може да се направи извод в нито едната от двете посоки. Извод не мога да направя и от останалото, което знам за дамата водач.
Напомням Ви също и че стопаните отговарят за щетите нанесени на трети лица, независимо, че любимецът може да е загубил живота си при нанасянето им.
За съжаление е загинало едно вероятно невинно животно и Ви призовавам да не правите истерия, трагедия и пародия от това!
П.П. стопанин съм бил на няколко кучета и съпричастен към отглеждането на доста котки в продължение на над 25 години!
Незабавно се свързахме с колежката за коментар. Още тази вечер получихме отговор с официалната позиция на госпожа Беновска по случая:
Във сайтове и „Фейсбук“ чета информация и коментари за инцидент, който се случи с мен вчера. Стресирана съм от случай, за това едва сега отговарям на манипулацията на фактите. Фактите са следните: На 29 юли , към 17 часа завих от ул.“ Московска“ по ул. „Бенковски“. От дясната страна на „Бенковски“ имаше паркиран двуетажен автобус и поредица от автомобили. Карах с 10 км, там друга скорост не може да се развие. Внезапно, изпод автобуса, изскочи малко бяло кученце. Спрях светкавично. По реакцията на хората на тротоара разбрах, че вероятно домашното мъничко кученце е пострадало. Излязох от колата. Огледах се за собственици. Нямаше ги. Видях ,че кученцето е без каишка. То беше толкова малко,че човек, сигурно и у дома би внимавал да не го стъпче. Запитах се кой е пуснал това беззащитно същество само сред движещи се коли. Собственичката на кученцето се появи 10 минути, след като стоях на платното, заедно с преминаващите хора. Собственичката викаше: “Сгази ми детето, дано, някой сгази, така, твоите деца!“ Това, в момента, се тиражира, като клетва децата ми да бъдат сгазени и да купя свещи за погребенията им. Преценете сами какво означават тези клетви! Собственичката започна да ме удря, рита, блъска – не се защитих. А, можех. Общинска полиция се намеси, повикаха КАТ и екип от 5-то РПУ на МВР. Аз не съм викала нито мъжа ми да ме защити, нито застрахователи. Отказах за подам жалба за нанесения ми побой и за счупения ми от собственичката автомобил. Във „Фeйсбук“ публикуваха личните ми данни и адрес. От къде са ги взели? Сезирах компетентните органи за организираната срещу мен и децата ми вендета, в така наречената социална мрежа. Пишещите призовават аз и децата ми да бъдем убити. За съжаление, отбелязвам, че това са субекти ,неудовлетворени от критичната ми позиция на журналист . Излагам строго фактите, защото не съм хленчещ човек. Но за сведение ще кажа,че толкова се разстроих ,че се разплаках. Коментарите не са от хора, които не страдат. Те са от озлобени хора. И това е оправдано в някои случаи.Но това, което се случи не заслужава такова обществено внимание . Преценете вие дали имам вина за ситуация, която е извън моя контрол? Създадоха я жени, които наричат кучетата „свои деца“.
За съжаление има такива хора, които си осмислят живота с премеждия по пътищата. Тези хора са способни да изпаднат в много низки страсти при много по-слаби дразнения.
София, 30 юли 2014 година, за Любословие: Тодор Борисов и Андрей Велчев
[spider_facebook id=“1″]
