Медицинският туризъм съвсем скоро ще се превърне в бизнес за трилиони долари. Може ли България да се възползва от това?
Бренан е в София от едва три седмици, но Вече се чувства кореняк. Сам предлага мястото на срещата – едно популярно сред англоезичната диаспора кафене „на жълтите тухли“, както нарича жълтите павета около „Александър Невски“.
На 46, той е Вече пенсионер, бивш програмист на служба в британската армия. От нарастващата тълпа западни туристи, привлечени от очарованието и достъпните цени на София, го отличава само едно: Бренан не е обикновен, а медицински турист. Дошъл е за подмяна на колянна става, увредена неспасяемо от инцидент преди години. Причината да предпочете лечение в България е, преди всичко, цената: спестява малко повече от 5 000 евро. „Щом приключи физиотерапията, ще отида на море, после мисля да обиколя Родопите, и пак ще ми останат пари“, обяснява Бренан.
ОЩЕ ПРЕДИ ПЕТНАЙСЕТИНА ГОДИНИ различни експерти сочеха медицинския туризъм за „следващото голямо нещо“.
Логиката е разбираема – операция като спомената по-горе, която у нас с включени импланти излиза около 6 500 евро, струва 17 500 евро в Ирландия и близо 25 000 евро в САЩ. В Швейцария една-единствена зъбна коронка ще Ви струва 1200 евро. Във Великобритания раждането с цезарево сечение е 24 000 евро, ако го плащате като частен пациент. Защо тогава да не заминеш да се лекуваш навън, да съчетаеш медицината с туризма и накрая да ти останат пари за зивният бум“, който консултанти като Deloitte прогнозираха в медицинския туризъм, така и не се случи. Не е трудно да си обясним защо.
В повечето области възможността да спестят пари е достатъчно мощен мотиватор за хората. Но когато става дума за здравето им, се намесват и други фактори – доверие, сигурност. „А какво ще правя, ако нещо се обърка?“ е найчестото възражение, когато става дума за лечение в чужда страна. Единственият сигурен начин да се преодолеят тези страхове е чрез личен опит – или чрез опита на близки и приятели. Точно така е станало с Бренан: „Мой братовчед се лекува тук, в същата болница, в която после оперираха и мен. Той ме убеди“.
БЪЛГАРИЯ ИМА МНОГО КОЗОВЕ, за да бъде водеща дестинация за здравен туризъм: европейско членство, което улеснява много нещата за пациенти от други страни в Евросъюза; добре обучен медицински персонал; модерни клиники; достъпни цени на медицинския труд; богати възможности за рехабилитация и множество минерални извори.
Минусите са, че липсва координирано усилие в тази посока, Всяка клиника и болница се мъчи сама да привлича пациенти отвън, без особена подкрепа от държавата. От тукашния Клъстер за здравен туризъм често с огорчение правят сравнения с Турция, където има специален департамент за медицински туристи към здравното министерство и където държавата щедро поема лъвския пай от разноските за реклама и за участие по международни медицински изложения.
В резултат здравните туристи в Турция са се увеличи от едва хиляда годищно през 2002 до над двеста хиляди сега.
ПО ДАННИ НА EUROSTAT в момента около 3 млн. европейски граждани годишно избират да се лекуват в чужбина. Приходите в сектора растат средно с 20-30% всяка година. Прогнозите сочат, че до 2015 браншът в САЩ ще се разрастне до обеми от порядъка на 130 млрд. долара годишно. Цифрите за България, разбира се, са доста по-скромни, но страната ни съвсем не изостава от съвременната тенденция.
Според последните данни на икономическото министерство интересът на чужденците към български медицински пакети за отдих е увеличава с 15-20% всяка година и вече носи на страната твърд приход от около 500-600 млн. евро (в това близат балнеои СПА пакетите). На фона на 3 млрд. евро общи постъпления от туризъм в България през 2012 делът на здравните услуги в никакъв случай не е малък.
В края на миналата година Българската агенция по инвестиции дори издаде специална брошура (на английски, немски, френски, италиански, китайски, руски и турски), за да рекламира медицинския туризъм и балнеологията в страната. И трябва да признаем, че майсторски е превърнала недостатъците на здравната ни система в предимства, които действително съблазняват чуждестранните туристи.
БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА ИМА ТВЪРДЕ МНОГО болнични легла (цели 6 на 1000 души от населението), но на англичанина точно това му трябва, за да не чака с месеци за физиотерапия в собствената си страна. Медицинският персонал у нас е съсредоточен в големите градове и курорти, но за руснака това е истински лукс, защото може да получи лечебните масажи дори в собствената си хотелска стая. При това почти без пари. Едноседмичен пакет „Здраве“ в Нареченски бани извън активния сезон, струва около 450 лева и включва не само храната и престоя, но също лекарски преглед, безплатен басейн, вани с радонова вода и по две физиотерапии на ден. Дори петзвездните комплекси в топдестинациите Сандански, Хисаря и Велинград рядко взимат повече от 900 лева за едноседмична почивка.
Най-скъпата програма за профилактика на диабет и бъбречно-урологични заболявания излиза около 2300 лева за двуседмичен пълен пансион в луксозен хотел. Проблемите на стомашно-чревния тракт (гастрити и колити) могат буквално да се изпарят срещу 1700 лева.
МЕНИДЖЪРИТЕ в БЪЛГАРСКАТА здравна система добре осъзнават потенциала си. Повечето от тях предвидливо са подписали споразумения с чуждестранни здравни каси, осигурителни фондове и застрахователи, които нямат против да обезпечат лечението на гражданите си зад граница. По този начин, например, германците могат да ползват един от скъпите балнеохотели в Поморие, където осигурителят на федералната република поема 13 евро от цената на всяка нощувка и 90% от стойността на здравните процедури. По силата на международни спогодби страната ни посреща пациенти дори от Катар, но най-многобройни са туристите от съседните страни. Жителите на Косово например, се лекуват в минералните води на Кюстендил, македонците търсят ин витро процедури в Плевен, а турци и гърци планират семейни ваканции, за да се окъпят във „вълшебната“ радонова вода на Павел Баня, Старозагорско.
В КРАЙНА СМЕТКА ПОЛЗИТЕ от здравния туризъм далеч надхвърлят спестените пари. „Най-ценно всъщност е движението на лекарите“, коментира пред Bulgaria On Air д-р Явор Дренски, директор на една от малкото лечебници у нас „Токуда Болница София“, която редовно отваря операционните си за чужди специалисти. „Доскоро работихме с 10-15 доктори от различни страни, които идват да оперират при нас, като по този начин ограмотяват нашите лекари. Полза има първо за пациента, защото получава съвременна терапия без да дава допълнителни пари – нито за лечението си, нито за път при проследяващото лечение, а след това и за медицинските екипи, защото се докосват до техники, които до момента не са прилагани у нас“, допълва д-р Дренски.
И разказва как при един от последните проекти, касаещ лечението на стомашно-чревни заболявания при деца с аутизъм, пациент от Англия и хирург от Америка са се срещнали в българска операционна, защото това е най-удобният и евтин вариант за всички.
28.07.2014 13:57 | сп. Bulgaria On Air | стр. 25; 26; 27; 28 | СЛАВА АНАЧКОВА
[spider_facebook id=“1″]
