Отворено писмо до Ани Цолова: „Никой не ви дава право да се гаврите с гостите!”

Госпожо Цолова!

Май сте забравила, че сте журналист и нямате право да вземате страна, когато разговаряте с гостите си по даден казус. Или поне ако го правите, то да става по такъв начин, че никой да не забележи пристрастията ви. Задачата  на телевизионния водещ е да бъде посредник, чрез който нечие мнение стига  до зрителя. Нещо повече – в качеството си  на телевизионен водещ вие представлявате зрителя. Затова не трябва да пречите разговорите със събеседниците ви да стигат да нас в автентичния си вид, без да бъдат накъсвани от истерични пристъпи и нервни жестикулации. Никой не ви дава правото да се гаврите с гостите си,  да се държите с тях, сякаш сте надзирател в концлагер, да ги малтретирате психически за действия и решения, които не ви засягат пряко.  А тази сутрин вие забравихте, че ние, зрителите, сами можем да преценим на кого и в каква степен  да вярваме,  и не беше нужно Ангел Славчев да се кълне в ефир, за да ви се хареса. Вие сте журналист, не сте Господ или изповедник, но през целия разговор с него  не спряхте да поставяте себе си в центъра на казуса.

Откъде-накъде ще ползвате национален ефир, за да искате някой да ви убеждава защо е постъпил по един или друг начин?!  Вас лично да убеждава. Въпрос то типа: „Убеди ме, че не си го обичал заради парите”,  можете да задавате на съпруга си и в рамките на собствената си спалня. Телевизията не ви  е частна собственост, госпожо.  Някой е трябвало да ви ощипе преди ефира, за да ви припомни, че се намирате  в телевизионно студио, а не у  дома, където би било оправдано да повишавате тон и да размахвате пръст.  И не  е  проблемът във въпросите, които задавахте. Моето мнение е, че най-удобни са неудобните въпроси, защото само по този начин се ограничава тиража на митове, слухове и полуистини и лъжи. Проблемът при вас е, че интонирате  въпросите си с доминиращо агресивен тон, сякаш изпълнявате наказателна акция. Даже се виждаше учестеното ви дишане, нервните жестове, нетърпението; сякаш се страхувахте, че времето няма да ви стигне да нанесете на госта си още едно кроше. Менторският ви тон, вживяването в ролята на обществен съд, никак не се връзваше с предварителното уточнение, че не сте адвокат на Бареков.

Обратното се получи. Едва ли има зрители, извън кръга на цитирания, които да са останали  с друго впечатление.  И тук възниква логичния въпрос: някой насила ли ви натрапи Ангел Славчев за събеседник, защото много сериозно се замислих дали същия не е влязъл с взлом в студиото ви?! Само при подобни обстоятелства емоциите ви биха били оправдани.

Докато ви гледах,  се сетих за друга телевизионна  “звезда“ на име Цв. Ризова. Преди време тя се държа аналогично с Евгений Михайлов и само дето не го доведе до инфаркт в студиото. Тогава си помислих, че е завършила журналистика при доктор Менгеле.

Сега мисля същото и за вас.

Следващият път, уважаема, влизайте в окото на камерата с двойна доза валериан. И не съдете, за да не бъдете съдена. Още повече, че не сте мерило за безгрешност,  и никога няма да бъдете.

А колкото до късното покаяние на Славчев, ще кажа: по-добре сега, отколкото по-късно, когато ще бъде още по-късно.

Ако не сте ме разбрала какво се опитвам да кажа, ще използвам вашите думи:   Убедете ме, че Бареков не ви е платил да намачкате Ангел Славчев?  Не ви вярвам, съжалявам!  Нечистоплътна сте ми!

Вижте и

НИКОГА ПОВЕЧЕ РАЗЦЪФВА ОТ ДНЕС САМО В КИНАТА

ПП. Използвам учтивата форма за обръщение, тъй като не ви познавам, но спестявам главната буква, защото няма да ви отива.

Между редовете

Н. Зарева