Аз съм щастлив и горд главен редактор и издател на малка, но разрастваща се специализирана медия посветена на журналистиката, медиите и комуникациите. Радвам се на всяко споделяне и харесване на наш читател във Фейсбук и на всеки прочетен от вас ред. При първата ни среща Ви написах, как всичко написано остава, но всичко изказано отлита. Всички знаем, че има три неща които никога не се връщат- пропуснатите възможности, изказаните думи и времето.
Благодаря на шанса за възможността името на сайта който четете в момента да не е взето и приведено в онлайн действие. Тази възможност няма да пропусна, както и следващите две.
Вярвам, че ще настигнем времето и ще наваксаме пропуснатото и отлетялото, по същият начин по който обоснова повечето изказани, споделени думи и слово изпълнено със значение, доказано от мерната единица за изминал период. Нека словото бъде с мен, а вие с него.
Любословие публикува първото интервю от читател, за наше щастие, тя е журналист.
Представям Ви Мария Перфанова – наш читател и колега от PIA-NEWS. Попитахме я и горещо и благодарим, че ни отговори:
1. От къде научихте за списание „Любословие“?
2. От колко време следите списанието?
3. Коя е най-запомнящата се публикация от последния месец, а и по принцип?
4. Коя е темата от ежедневието на страната ни, която бихте искали да застъпим по-силно?
6. Какво ще ни пожелаете?
7.Разкажете за себе си
8.Какво е журналистиката за вас?
9. Промени ли се?
10. Как да сме автентични в професията?
11.Какво ли липсва за да се случва по професионални стандарти?
За списание „Любословие” научих от Интернет. Някъде около месец следя негови публикации. Последната публикация, която четох днес и харесах беше „Филмът за Дивия Изток е без хепиенд”. Изключително приятна статия. А иначе мисля, че списанието е доста интересно. Личи, че екипът му работи с хъс и любов и на мен ми е трудно да проявя предпочитания към едно или друго четиво в него.
[spider_facebook id=“1″]На екипа Ви пожелавам много творчески идеи и силно вдъхновение, за да може устремът ви да не стихва. Желая Ви креативност, иновативност, въображение. Бъдете смели, здрави и продължавайте в същия дух. Може би знаете, но и аз ще ви напомня, че няма безинтересни хора и теми. Трябва само фантазия и порив, защото дори и за едно цвете може да се роди история. Нестихващо желание за писане Ви пожелавам.
Казвам се Мария Перфанова. Родом съм от Панагюрище. От няколко години се занимавам с журналистика и опитът ми на това поприще не е много богат. Работила съм като репортер в столетния вестник „Оборище”, който е един от вестниците, излизащи на територията на община Панагюрище. Била съм радиоводещ в местния радиовъзел Оборище Прим. След кратко прекъсване, сега отново работя като сътрудник във вестник „Време”, който е частно издание, и като репортер в електронния сайт PIA-NEWS.
Накратко за мен. Зодия Близнаци съм. В личен план за себе си не обичам да говоря. Това е по-добре да го правят другите, защото, колкото и да е неприятно, то така или иначе се случва. Лошото е, че понякога някои думи, казани ми от някого, или дочути са способни да ме извадят от равновесие, дори за миг. Ако трябва да се представя накратко съм разведена с две деца, които безкрайно обичам. Обичам хората, животните, природата и трудния, гаден живот. Кореняк панагюрка съм и Панагюрище не го заменям за нищо на света. И България, разбира се. Влюбвам се във всичко, което докосне сърцето ми. Това е за мен.
Журналистиката, колкото и да е клиширано, за добро или лошо, не излиза от своето амплоа на четвърта власт… За съжаление медиите са се превърнали в слуги на политиците. Колкото и да е тъжно това, колкото и да е грозно… Една журналистика може да бъде силна само тогава, когато е способна да обедини и поведе обществото си в правилната посока.
Тогава, когато от лошотията и грешките, допуснати от някого, извлече поуката и я изведе напред. Когато без да се страхува показва истинското лице на хора и факти, когато нарича нещата, които се случват с истинските им имена… Журналистиката трябва до такава степен да е манипулативна, че да успее да накара политиците да не бъдат толкова алчни и да мислят за народа си, да се срамуват от себе си, когато има защо и да се гордеят със себе си, когато си заслужава. Казват, че добрата журналистика е безпристрастна и обективна.
Съмнявам се, че един добър журналист може да избяга от обикновени човешки емоции. Съмнявам се, че добрият журналист не се вбесява вътрешно от лъжите, които се казват или трябва да бъдат написани. Съмнявам се, че добрият журналист ще остане безпристрастен, когато вижда глада по улиците и хората, ровещи в кофите за смет. И в същото време става свидетел на източването на банки, на недостиг на средства в жизнено необходими сфери…Смело заявявам, че липсват смели журналисти в България. А за съжаление купените са колкото искаш…
Журналистиката до някаква степен граничи с изкуството. Добрата журналистика грабва отведнъж. Печели симпатии. Кара този, който я чете или гледа да преосмисля, да открива, да се вълнува. Това няма да е възможно, ако журналистът не е усетил сам радостта или болката на даден човек или експресията в определена ситуация. Той трябва да проявява емпатия, за да успее да предаде истинската същност на нещата. На абсурдът дори!
Това със сигурност е неизчерпаема тема… Аз ви споделям от скромния си опит своите скромни размисли. За жалост нещата никога не са едностранчиви и винаги ще има недоволни. Така е и в журналистиката. Но пък критиката, трябва да служи за коректив. И от нея трябва да се учим.
Питате ме как да сме автентични в професията? Отговарям ви: когато сме истински! Когато успеем да достигнем тази гъвкавост, която ще накара политиците да разберат, че не всичко им е позволено и те са основните лица, които трябва да се съобразяват с хората. И когато успеем да спечелим сърцата на тези хора, когато сме спокойни, че ни вярват.
[spider_facebook id=“1″]
