СТРАСБУРГ. Иван Тодоров от Пазарджик бе един от четиримата българи, които се класираха 8 челната десетка в приложението I’m a voter на Европейския парламент. Десетимата младежи бяха в Страсбург на първата сесия на новия парламент. Четирима от тях са българи.
ЗЗ-годишният Иван Тодоров е завършил „Журналистика“ 8 СУ „Св. Климент Охридски“. Голямата му любов е радиото – започва работа в него още като гимназист. 7 години е бил рекламен мениджър на популярното някога радио „Деж“ в Пазарджик.
В момента е търговски мениджър на верига радиостанции. Другите българи са Джули, икономист по образование, работи в сферата на човешките ресурси. Влади – също икономист, в момента участва в няколко конкурса и се надява скоро да се върне в ЕП като негов кадър. Митко е психолог в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Водещ е В Радио и тв КракраПерник.
И тримата са от Перник.
-Г-н Тодоров, разкажете за участието си в приложението I’m a voter.
– Приложението I’m а voter на фейсбук страницата на Европейския парламент беше широко рекламирана инициатива, която бе свързана с провеждането на евроизборите през май. Целта на приложението беше да се организира най-дългата верига от балони, които летят между играчите и носят причината, поради която всеки един от нас ще гласува на евроизборите. Разбира се, отчиташе се реалното разстояние между градовете на участниците във всяка верига. Балонът имаше давност и ако не се държеше жив, щеше да се спука. Поддържането му ставаше чрез активност, свързана с работата на Европейския парламент – участие 8 дискусии, отговаряне на въпроси, споделяне на информация, свързана с ЕС и много други. На базата на всичко това, след края на кампанията 8 топ 3 по дължина на Веригите балони имаше българска Верига и 8 крайна сметка от 10 печеливши от цяла Европа, четирима бяхме българите – Джули, Влади, Митко и аз.
– Какво е усещането да си гост в Европейския парламент?
– Много специално. Нашите домакини бяха Каролина от Полша и Дан от Швеция, които работят 8 отдел „Социални медии“ на пресцентъра на Европейския парламент. Много мили, забавни и позитивни хора, които с огромно желание ни разказваха факти и ни показаха сградата на парламента. Освен това, те направиха всичко възможно да бъдем на много събития, на които обикновените европейци няма как да присъстват. Все пак 8 тези дни се откриваше сесията на новия европейски парламент и всичко беше доста тържествено – имаше червен килим, украса, както и много телевизионни екипи, които излъчваха на живо.
– Какви решения вземаха евродепутатите, докато вие бяхте в залата?
– На първото заседание не бяха взети генерални решения, свързани с ЕС, а по-ckopo се очертаха приоритетите, за които ще се работи през следващите 4 години. Освен това бяха рамкирани и основните цели, които ще се преследват по време на италианското председателство през следващите 6 месеца. По бреме на заседанието думата взе и българският евродепутат Мария Габриел. Тя се обърна към министър-председателя на Италия Матео Ренци като го призова към силно председателство и засилена работа 8 сферата на младежката безработица като основен приоритет, а след това и в сферата на управлението на миграционните потоци. Габриел повдигна и въпроса за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, като изрази надежда италианското председателство да бъде справедливо и да се ангажира по този въпрос, тъй като условията за присъединяване са изпълнени.
– Срещнахте ли български евродепутати?
– С българските евродепутати не сме се срещали, защото една част от тях не присъстваха на заседанието, а тези, които присъстваха, бяха заети с обсъжданията.
– В коя част на пленарната зала бяхте?
– Бяха ни запазили места сред журналистите, отразяващи откриването на парламента. Срещнахме няколко български журналисти, които хем бяха изненадани да ни срещат точно там, хем бяха щастливи, че българи са сред победителите на общоевропейска кампания.
– Освен в заседанието на Европарламента, участвахте ли в други прояви?
– Нашите домакини се бяха постарали да запълнят дните ни с интересни прояви. За начало имахме организирана фотосесия с балони, които бяха символ на кампанията, в която участвахме. Получихме поздравления за още една победа – изборът на шопската салата за най-вкусно ястие в Европа. Продължихме с разходка из сградата на Европейския парламент. Разгледахме всичко – от работните места на служителите, до местата за почиВка. Обясниха ни как е организирана цялата дейност. Голямо впечатление ни направи непринудената атмосфера на работа, държанието и общуването на служителите 6 парламента. Всички бяха много приятелски настроени, усмихнати и предразположени да общуват с нас и да ни представят себе си и работата си.
В обиколката ни беше включен и медийният център, където работят нашите домакини. Видяхме как се избират и обработват официалните снимки за прессъобщенията, как се пишат и превеждат информационни бюлетини, как се поддържа сайтът на парламента и фейсбук страницата, как се монтират и озвучават видео новините. В този отдел Всяка група от победителите (българска, гръцка и белгийска) се срещна със съответния редактор, който поддържа информацията на родния им език. Нашата среща беше с Бойко Благоев, който е пиар на
Информационното бюро на ЕП в София. Той беше пристигнал специално за първата сесия и ни отдели немалко време. В приятен разговор с него се разходихме покрай реката, на двата бряга на която е сградата на Европарламента. Той ни разказа за работата на Информационното бюро, за защитата на българската позиция по европейските въпроси. Показа ни Европейския съд по правата на човека и Европейския съвет. Приятелски настроен човек, който не скри радостта си, че българи са спечелили подобна мащабна кампания.
Присъствахме и на изслушването на гръцкия премиер Андонис Самарас след края на гръцкото председателство на ЕС. На срещата присъства и Мартин Шулц, преизбран същия ден за председател на Европейския парламент. Тук не минахме без скандал, спретнат от македонски журналист, който атакува гръцкия държавник по наболели балкански въпроси относно македонската идентичност или по-скоро липсата й.
– Сигурно сте имали забавни случки по време на пътуването?
– Една от забавните случки беше сблъсъкът ни с френската кухня. Домакините ни бяха резервирали вип салона на 5-звездния ресторант на парламента, където да обядваме. Въпреки целия лукс, сервираните ястия бяха доста странни и непривични за балканския, а и за масовия европейски вкус. Домакините ни непрекъснато се извиняваха, че нямат идея какво ще сервират и обикновено и те не се хранят там, така че и те бяха шокирани не по-малко от нас.
– Страсбург не е само Европарламента.
– През трите дни, които прекарахме в Страсбург, успяхме да разгледаме голяма част от града. Разположен на река Рейн, на самата граница между Франция и Германия, градът е интересна смесица на архитектура и културни влияния. Старият град, разположен на остров, е притегателно място за всички туристи. Макар да е наречен „Малката Франция“, той е изпълнен със стари къщи в немски стил. Покрай каналите е пълно с цветя, във бодата плуват патици и видри, по калдъръма се разхождат стотици туристи. Макар в централната част да няма паркове, у туриста остава усещането, че градът е пълен с цветя. И то е точно така – има ги по прозорците, по покривите, по бордюрите, по парапетите, по уличните лампи, по стълбищата… Страсбург буквално е потънал 8 цветя.
Друга забележителност в столицата на Елзас е катедралата „Нотр дам“ – изградена е 8 готически стил и е висока 142 метра, а на върха й има наблюдателна площадка. До нея стигнахме, след като изкачихме 232 стъпала под формата на вита стълба. Излишно е да се казва, че гледката беше неописуема.
–
Какъв спомен остави у вас пребиваването в Страсбург?
– В европейските институции към нас, българите, отношението е приятелско. Това беше учудващо донякъде, защото от новините сме свикнали на демонстрация на негативно и снизходително отношение към българи и румънии. Е, в тези дни и на това място подобно отношение не беше демонстрирано. Което явно показва, че извън определени националистически настроени политици, обикновените хора са доста позитивно настроени към нас, хората от Източна Европа. И съдят за нас по това какви хора сме, а не откъде идваме.
