Властите умуват как да се възползват от банковата суматоха, за да прокарат цензура
Драги читатели, пиша ви като бъдещ затворник. От два дни обмислям как се изпращат дописки отвъд решетките, за да не загубя връзка с вас. Покрай банковата суматоха БНБ предложи завчера две допълнения в Наказателния кодекс, които предвиждат от две до пет години затвор при разпространяване на „заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банки“, както и от пет до десет години, ако има нанесени вреди. Ако банкерите действаха по-експедитивно, от февруари щях да съм излежал четвърт от минималния срок и щях да съм платил глоби колкото заплатите си за същия период.
Може би някои си спомнят, че на 12 февруари 2014 г. Корпоративна търговска банка (КТБ) се разсърди люто на в. „Сега“ и лично на мен като автор, че съм разпознал в доклад на ЕК за България симбиозата между банка и медиен монопол чрез цитат и мое уточнение в скоби какво се има предвид в документа: „собствеността на медиите е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица (Пеевски, майка му Ирена Кръстева и „кредитора“ им Цветан Василев), което компрометира независимостта на издателствата“.
Заради този текст двама изпълнителни директори на банката изпратиха писма в защита на началника си до председателя на Еврокомисията Жозе Барозу, до трима комисари (от които двама зам.-председатели на ЕК), до четирима генерални директори в ЕК и до двама председатели на комисии в Европарламента. Освен това сезираха Комисията по етика в печата и разгласиха чрез платени публикации писмото си в няколко български издания, гравитиращи около банката и медийната империя. Атаката бе по всички възможни вътрешни и външни фронтове с цел да се смаже вестникът, че е изрекъл една очевидна истина, и да се предупредят другите издания да не споменават напразно възвишени имена и техните земни дела. Хубаво, че не стигнаха до папата.
И какво последва?
Етичната комисия не откри нарушение на професионалния кодекс, а от Брюксел отговориха, че в своите доклади по принцип не споменават имена, но не възразяват медиите да ги разпознават по изложените факти. Нещо повече, Еврокомисията се бе позовала на доклад на „Фрийдъм хаус“ за България от предната година, който също само назоваваше проблема, без да посочва имена, но на 12 юни 2014 г., т.е. точно четири месеца след скандала, изрично посочи Пеевски, Кръстева и Василев, защото прецени, че е по-добре фактите да се назовават каквито са. Освен това Народното събрание предостави на в. „Сега“ по Закона за достъп до обществена информация документи от 2008-2009 г., сред които постановление на прокуратурата, посочващо КТБ като кредитор на медийната група на Ирена Кръстева.
Всички факти потвърждаваха написаното от „Сега“, но не биваше според банката да се огласяват пред обществото. То не трябваше да знае, че е подложено на манипулация от медиен монопол, финансиран от нея. В името на тази срамна тайна в. „Сега“, който е вън от монопола, трябваше да бъде ударен. Много важно, че няколко месеца по-късно Делян Пеевски и Цветан Василев сами осветиха тайните си взаимоотношения, след като се скараха публично. КТБ се оказа в затруднение именно в резултат на техния скандал, а не на публикацията на вестника.
Ако през февруари действаха поправките, предлагани от БНБ, банката на Василев щеше да се възползва от тях за наказателно преследване на вестника. В момента Наказателният кодекс криминализира само дезинформацията, т.е.съобщаването на неверни факти (лъжи), но поправката разширява неограничено наказателното поле, като добавя и „други сведения за банки“. Думите „или други“ в съчетание със „заблуждаваща или невярна информация“ означават „вярна информация“. Медиите ще бъдат наказвани каквото и да съобщават за банки, ако банките преценят, че това не им харесва. Лесно е да си представим
какъв информационен мрак ще настане
Журналистите ще си наложат автоцензура и ще следват принципа „За банките или хубаво, или нищо“, а обществото ще бъде оставено да си търси информация другаде. Банкерите сигурно са специалисти по финансовите въпроси, но едва ли се оправят добре в сферата на комуникациите, след като предлагат санкции за вярна и обществено значима информация. Всеки студент по журналистика може да им каже, че най-добрата среда за развъждане на слухове е информационният вакуум. Природата, както и комуникациите, не търпят празно пространство.
Наличието на силен обществен интерес към нещо означава, че рецепторите на хората се отварят за всякаква информация, включително и манипулативна (т.е. за дезинформация). Никой досега не е измислил по-добър начин за предотвратяване на слухове от бариерата на достоверната информация.
Медиите и банките много си приличат, защото бизнесът им се основава на доверието на хората. Ако бъдат заподозрени, че ги манипулират, губят пазара си.
Млъкнат ли медиите и започнат ли видимо да будалкат аудиторията си със захаросана информация по банково-финансовите въпроси, ще пострадат и те, и банките. Нищо национално отговорно не би имало в такъв подход, защото обществото просто няма да получава отговорите от националните финансови институции, които би трябвало да му дължат. Ако се развъдят нови финансови пирамиди и навързани една за друга кухи банки, като през 90-те години, никой няма да има право да се обади публично, а ще трябва мълчаливо да преглъща последствията. Покрай действителните проблеми банкерите очакват да се криминализира самото назоваване на проблемите, с което да лишат обществото от способност да се защитава.
Както медиите, така и то ще трябва да се преструва, че не забелязва нищо. С което ще се върне в доинформационната ера, защото ще си предава съобщенията от уста на ухо. Когато човек си купува кола, не си изхвърля обувките. Когато ползва интернет, не се отказва от пряката традиционна комуникация. Обществото функционира като мрежова система (вж. Мануел Кастелс, „Възходът на мрежовото общество“) и ако някой от каналите за комуникация се затлачи, информацията просто го заобикаля.
Всичко това е добре известно на грамотните хора. Политиците, за които също се предполага, че са грамотни, нищо чудно обаче да изгласуват набързо в отиващото си Народно събрание точно такива мракобесни поправки в Наказателния кодекс, защото моментът е подходящ. Хората са тревожни и объркани след кратката банкова вихрушка и може би ще приемат орязването на правото им на информация уж за свое добро. Ако след успокояването на обстановката медийният монопол продължи да се храни задкулисно с държавни пари през други банки, това ще остане строга национална тайна, макар че парите, които върти държавата, са на всички граждани. Властите няма да бъдат длъжни да дават отчет никому, а Комисията за финансов надзор ще се преквалифицира на медиен регулатор.
Даже когато Еврокомисията описва в следващите доклади нередностите в България, ще си ги чете сама, защото за българската публика просто няма да съществуват. Родната клептокрация най-сетне ще си отдъхне, защото системното й осветяване я разстройва. България изведнъж ще се окаже чиста – без корупция на високо равнище, без организирана престъпност, без сенчеста икономика и мръсни пари, изпирани през порядъчни финансови канали. А Брюксел ще трябва да демонтира своя механизъм за сътрудничество и проверка, защото в резултат на сътрудничеството на медиите с властта, няма да има какво да се проверява.
02.07.2014 в.Сега | стр. 9; 10 | Светослав Терзиев
