Така ще се случи, ако повярваме на онзи знаменит лозунг в „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. При положение че дори не я е изрекъл тази блестяща глупост великият комбинатор Остап Бендер. Просто си виси на стената в клуба и зала за вечеринки на Дружеството за спасяване на давещите се. В полза на всеки глупак, който би повярвал на лозунга. Със сигурност Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей не би му се доверил, той е там, за да играе шах.
Много нашенци обаче зарязаха не само шаха, а мисленето изобщо и хукнаха към банковите офиси да теглят пари. Да се правят на Барон Мюнхаузен, който се вади сам от блатото, изтегляйки се за косата. При положение че аристократът е нарицателен литературен герой за невероятни истории и небивалици.
За сведение на опашките пред банките баронът в средата на 18-и век е летял и до Луната, а също така сам се е изстрелвал с топ.Това за оръдието може да се използва сега за по-бързо стигане до банката например или влизане в нея, без да се чака на опашка. Като дори не е нужно сам да си палиш фитила, защото вече са ти го подпалили ония, които се опитват да взривят цялата държава.
А мнозина спестители ги следват, извозени на собствените си лоши подозрения Вкараха се в психоза, задраскаха си мозъка, повярваха и на шефа на пропагандата Гьобелс даже – че е истина една лъжа, която се повтаря много пъти. За броени часове слухове за фалит на банка подгониха склонните да се давят сами към водата. „Спасителите на плажа“, онези с черния банков пиар чрез слухове, разчитаха точно на това. Че ще им повярват, че те за доброто на спестителите са им казали бързо да си приберат паричките. Не помислиха скупчилите се да теглят, че банките се крепят на нещо много крехко – доверието.
И изкуствено предизвиканото паническо изнасяне на вложения е в състояние да погуби всяка банка. Тя обаче не си заминава сама, а повлича и другите, от които паникьосаните вложители също хукват да теглят „за всеки случай“, както и всякакви други финансови институции. Време е да се спре истерията с местенето на пари в Бурканбанк. Надеждата е в събота и неделяШг първите слънчеви от много време насам, паникьосаните да са си починали на припек. Да са им позавехнали нараняващите мисленето черни сценарии и в понеделник да не хукнат пак към банките да изнасят.
Да отидат, но да внасят! Да покажат, че могат да плуват и че да – ще се спасят сами, но още преди да са започнали да се давят. Да си ударят спирачката и да излязат от масовото паническо смъртоносно плуване, от злия сценарий, организиран точно за такива като тях. Просто казано, да разберат, че спасението на държавата в момента е в ръцете на плуващи в спокойни води, а не на давещи се в мътилката.
30.06.2014 00:59 | Всеки ден | стр. 18 |
