В броя си от 4 юни „Знаме“ информира за втората научна конференция „Град и памет“, проведена в областния град на 5 и 6 юни. На форума, организиран от местния Исторически музеи и Института по исторически изследвания към БАН, присъстващите чуха научни доклади, които проследяват как се пази паметта на събитията от 1944-а до 1989-а. Сред участниците бе и Валентина Псалтова, главен уредник в отдел „Нова и най-нова история“ 8 музея. Тя представи научното си изследване „Паметта за събитията в музейния фонд на най-новата история“.
Какво се пази в музейния фонд за споменатия период, поясни авторката Валентина Псалтова.
Темата на разработката включва историята на създаването и комплектуването на фонда на отдел „Социалистическо строителство“. Съдържанието му включва тематични колекции от ценности, които съхраняват паметта за събитията след 9 септември 1944 година.
Както и политически и културни дейци, работили преди и след тази дата.
С постановление на Министерския съВет от 30 септември 1951-а правителството одържавява музейни сбирки в страната, сред които е и читалищният музей „ИВан Войводов“ към читалище „Виделина“. През следващата година тя преминава към Околийския народен съвет на депутатите на трудещите си под името „Общ народен музей“. Задачата на отдел „Социалистическо строителство“ е да показва резултатите от индустриализацията и кооперирането на селското стопанство 8 региона, найдобрите ТКЗС-та и ДЗСта, и предприятия, както и развитието на културата през годините на народната власт.
Такъв самостоятелен отдел се създава през 1960-а към Окръжния исторически музей. Преди това – 16 май 1954-а, музейна експозиция на общия народен музей е подредена В сградата на еврейската синагога. Във фонда на новия отдел постъпват материали от производствените предприятия – договори за съревнования, снимки, обещания на трудови колективи, данни за производството, образци от продукцията на заводите.
В експозиционната дейност на отдел „Социалистическо строителство“ сьществено място заемат музейните сбирки, подредени 6 читалища, училища и предприятия, чийто статут е уреден с Наредба от 4 октомври 1969-а на тогавашния Комитет за изкуство и култура (КИК). Десет години по-късно, през 1979-а, Окръжният музей е домакин на втората национална научна конференция на отделите „Социалистическо строителство“ в страната.
На 29 октомври 1980-а председателката на КИК Людмила Живкова официално открива новата сграда на музея и художествената галерия
Там 6 една от залите на музея е подредена експозицията на отдел „Социалистическо строителство“
Новите условия на демокрация 8 България след 10 ноември 1989-а определят нови правила в областта на културата и музейното дело.
Една година след промените, 1990-а, отдел „Социалистическо строителство“ бе закрит и преименуван В „Най-нова история“. НоВите приоритети на нас, работещите В отдела, бяха да преустроим дейността си В съответствие с изискванията на новото обществено развитие. Преосмислихме натрупания опит, като направихме научни изследвания на историческото минало на Пазарджишкия край и личностите, обявени преди за „буржоазни“ и „реакционни“.
В периода на най-новата история са разработени направленията: колективизацията в селското стопанство, национализацията, политическите партии, опозицията, видни земеделски дейци от Пазарджик, музейно дело. заключителен етап на Втората световна Война, младежко бригадирско движение, еврейска община и други.
– Какво включва фондът в отдел „Най-нова история“?
– Колекциите от движими ценности в отдела се структурират и обработват професионално. Една част от тях илюстрират участието на населението от Пазарджишкия край В заключителния етап на Втората сВетовна Война – знамето на 27-и пехотен Чепински полк, албуми и ордени на командира на полка Борис СлаВов, писма, оръжие, вестници от фронта, ордени и медали, документи на пазарджичанина Георги Найденов – концлагерист от Бухенвалд и Дахау.
През втория период на Войната бойците от нашия край са в състава на 16-а пехотна Беломорска дивизия, която от 29 март до 15 април 1945-а участва 8 боевете при река Драва , 8 Мурската и Чаковетската операция.
По скалистите хребети на Югославия и равната унгарска пуста оставят костите си 523 воини.
Пазят се остъклени плаки на фотографа Илия Тачев, запечатали моменти от престоя В областния град на съветските военни части в състава на 9-а артилерийска дивизия с командир генералмайор Андрей Ротов от есента на 1944-а до лятото на 1946-а.
ВъВ фонда се пазят документи от политическия, стопанския и обществения преход след 9 септември 1944-а
Отразени са процесите, доВели до остра поляризация В обществото. Сред тях са документи на Народния съд – лозунги, обвинителен акт по дело номер 2 от 1945-а, снимки от митинги на „черните забрадки“, бюлетини от изборите на 18 ноември 1945-а за Народно събрание, от референдума за Народна република, състоял се на 8 септември 1946-а. Както и спомени, афиши, позиви, възВания, апели, плакати и други материали от политическия живот по тоВа Време.
Във фонда се съхраняват и лични Вещи и архив на братята Никола и д-р ИВан Йотови.
Никола Йотов е депутат в 24-ото и
25-ото обикновено Народно събрание
Бил е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството В правителството на Андрей Ляпчев и министър на правосъдието в правителството на Георги Кьосеиванов. Изпълнявал е и длъжността „Върховен прокурор на България“.
През пролетта на 1933-а правителството на Никола МушаноВ предвижда закриването на смесената общообразователна гимназия „Константин Величков“ в Пазарджик и преобразуването й 8 професионално училище. Обществеността на града създава Граждански комитет за просвета и стопанство, който се обявява против закриването на гимназията. Подкрепя го Просветният комитет, който, по предложение на Никола Йотов, Внася В Министерския съвет изложение да се съхрани училището с мотива, че много деца ще учат 8 Пловдив, а родителите им не са в състояние да ги издържат. Борбата за спасяването на гимназия „Константин Величков“ трае две години. Въпросът се решава през 1935-а, когато Никола ИотоВ стаВа министър. През април същата година посрещането му на жп гара Пазарджик се превръща в истински празник. Кметът на града Георги Кендеров го приветства и му благодари за дейността му в полза на жителите на града. След което ентусиазирани младежи понасят Йотов на ръце. Гимназията оцелява и се издържа от държавния бюджет, както е и днес. Никола Йотов съдейства и за павиране на пътя от гарата до града, за надстрояване на Съдебната палата и за превръщането на остров „Свобода“ в модерен европейски парк.
След 9 септември 1944-а застава на позициите на БЗНС – опозиционен и през 1949-а е изпратен 8 лагера „Богданов дол“. По време на унгарските събития 1956-а отново е арестуван и изпратен В Белене.
На тържествената сесия на Общинския съвет през 2012-а Никола Йотов бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Пазарджик“. Роден е на 6 октомври 1892-а, умира на 21 ноември 1961-а.
Брат му д-р Иван Йотов е народен представител в 15-о обикновено народно събрание
Участва в спасяването на българските евреи. След 9 септември 1944-а Народният съд го осъжда на 15 години затвор и конфискува имуществото му. През 1946-а е освободен на 12 април. През 1996-а, с решение на Върховния съд, е реабилитиран.
Фондът на „Най-нова история“ се допълва с информация за първите ТКЗСта, за младежкото бригадирско движение
Сред построените от бригадирите обекти са язовирите „Тополница“, „Васил Коларов“ (Голям Беглик) и „Батак“, пътят Пещера-Батак, Панагюрски медни мини, Горско стопанство Цвотино и други. През януари 1950-а е създадено предприятието „Стройрайон“. Първият самосвал в града пристига през 1953-а. Камионът трябва да премине през Ветрен и глашатаят предупреждава родителите да пазят от машината децата си. Но същия ден самосвалът се повредил.
В периода 1952-1956-а са построени редица сгради жилищен блок, поликлиника, градски хали. детски дом, данъчна палата, старчески дом, стадион .Любен Шкодров“ и др. До 1957-а всички квартали на града са водоснабдени и електрифицирани.
През 60-те години са открити акумулаторният завод „Методи Шаторов“, каучуковият „Константин Русинов“, МОК „Медет“ 6 Панагюрище. „Белмекен -Сестримо- Чаира „. заводът за хартия В Белово, обувният В Пещера, за магнитни дискове в Драгор. Всички те получават златни медали на международния панаир в Пловдив.
Други колекции във фонда включват снимки и сувенири от побратимени градове, символи от чавдарски, пионерски и комсомолски отряди – знамена, връзки и други. Пазят се сбирки от спортни отличия на змс Йордан Биков, змс Иван Лебанов, бронзов медалист от олимпиадата в Лейк Плесид-1980-а, статуетка на змс Диляна Георгиева – световна шампионка по художествена гимнастика – 1985-а. Ценна сбирка за голямата Надка Караджова дариха нейни близки. Сред ценните свидетелства за културния живот в града са кукли от кукления театър, музикални инструменти, костюми на художествени състави.
Съхранява се още нумизматична колекция, политически плакати след 10 ноември 1989-а. Военни униформи и съвременно съоръжение на Българската армия.
Включените ВъВ фонда на отдел „Най-нова история“ 10 хиляди и 500 движими културни ценности илюстрират сложния многостранен и противоречив период от 9 септември 1944-а до днес.
Знаме – Пазарджик | стр. 6 |
