Сега четете
Фотинов и "Любословие"- началото на българския периодичен печат

Фотинов и "Любословие"- началото на българския периодичен печат

Снимка: Държавен архивСкъпи читатели, от днес ЛюбословиеБГ ще публикува исторически материали за  Константин Фотинов и първото българско списание на което е кръстена нашата медия за медиите.

Ако през 1844  потребността на българските читатели е била да научава всичко за света в предовни материали поради липса на езикови умения, днес в 21 век, повече от всякога имаме нужда от знание за света на медиите. Средство за масова информация, също средство за масово осведомяване, масмедия или само медия.

Термин, който е използван да означи като клас частта от медиите, насочени към широката аудитория. Терминът масмедия е въведен в употреба през 1920-те год. с откриването на националните радиомрежи и излизането на многотиражните вестници и списания. Днес всички плуваме в свят пренаситен от информация и новини, от социални мрежи и медии… но все по малко знаем как и откъде произтичат потоците дело на редица журналисти, редактори и хора на и зад медиите.

Всеки ден ние – екипът на нашата медия Любословие ще се опитваме да ви запознаем с хората зад екрана, микрофона, вестника или по жицата … защото журналистиката се прави от хора за хора за измежду хора. Разчитаме на вас и вашата обратна връзка.

Историята на „Любословие“:

От 1844 до 1846 г. самоковецът Константин Фотинов издава в Смирна първото българско списание „Любословие“. С това той слага началото на българския периодичен печат. Пробният брой на списанието се появява през 1842 г.

Възрожденският книжовник е роден в началото на 90-те години на XVIII в. в Самоков. Характерът му се оформя под влиянието на неговата баба Фота, чието име той взема за своя фамилия в знак на благодарност към тази любознателна българка – игумен-ка на самоковски женски метох. По нейна заръка и на нейна издръжка той учи в Пловдив и в Кидония (днешна Гърция). След 1826 г. Фотинов се установява в Смирна (днешния Измир в Турция) и през 1828 г. създава частно училище, където пръв от българските учители въвежда „взаимоучителната метода“. След няколко години той има близо 200 ученици.

Вижте и

В Смирна Фотинов се отдава изцяло на книжовен труд.

Най- значителният му принос в националната съкровищница е списание „Любословие“ което започва да излиза редовно от 1844 г. Отпечатани са 24 книжки, в които е публикувана информация от всички области на живота – география, физиология, литература, естествознание, търговия. Списанието, финансирано основно от търговеца Рали Мавриди, спира да излиза през 1846 г. поради финансови проблеми. То обаче извършва успешно своята роля на трибуна, която да разбуди националното самосъзнание на българина.

Константин Фотинов оставя в наследство богат архив – писма, карти, географски описания (основно публикувани в „Землеописание“ – 1843 г.), монети, пощенски картички и др., които свидетелстват за духа на времето.

[spider_facebook id=“1″]
Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре