Екскурзоводите правят най-успешната рекламна кампания
ПЕЩЕРА. За кратко време новооткритата туристическа атракция „Перистера“ се превърна 8 хит, а причините, като оставим настрана наистина уникалните дадености на самата „Гълъбова крепост“, са две. Едната даже води след себе си другата -обектът е начело със солидна преднина (38 процента) в раздел „Атракции“ на анкетата на вестник „Стандарт“ -„Чудесата на България“, а втори и трети са Вила „Армира“ (19 процента) и гробницата в Мезек (14 процента). Втората причина е в самия подход на екскурзоводите.
Въпреки мрачното и отиващо към дъжд време в събота десетки туристи бяха минали през крепостта до обяд. Групи продължаваха да прииждат.
Първата приятна изненада е безплатното магнитче, което ти дават на касата. Домакините са усмихнати, а новодошлите не вярват, че само левче струва неограниченото използване на реквизита за фотосесия в Южната бойна кула – византийски доспехи и варварски одежди, шлемове, мечове, копия, лъкове и стрели. Това е най-добрата реклама, защото тези снимки след това се качват в социалните мрежи и стават рекламни визитки на крепостта.
Повечето от посетителите не знаят почти нищо за средновековната крепост с уникалните по рода си бойни кули-църкви.
„Знаме“ писа за историята на разкопките изпод познатия от десетилетия на науката римски кастел в покрайнините на град Пещера от екипа на доц. д-р Бони Петрунова.
В църквата-кула „Св. Параскева – Петка (Българска)“ (тя е северната – за другата – южната, се предполага, че се е наричала „Св. Четиридесет мъченици“, са разположени седемте информационни табла, мултимедията и музеят. Ако се разчиташе само на магнитчета и снимки обаче едва ли щеше да има такъв интерес към „Перистера“ – уникалното на крепостта не се изчерпва само с кулите-църкви. Тук е открито най-голямото количество долиуми (над 80 огромни питоси), наричани още „хладилниците на древността“. Намерени са първото и второто златни съкровища на „Перистера“ – едното се състои от 10 златни монети (солида) – това е годишната заплата на коменданта на крепостта, който преди битка хвърлил кесията в долиума със зехтин. Второто е от 13 златни солида.
Една от откритите монети пък има само един известен аналог в света
(тя е сечена от император Тиберий II Константин (578-582). Допълнителен щрих в уникалността на обекта са и намерените глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито почти не се срещат при повечето тракийски погребения.
В много от долиумите са запазени остатъци от храна, а по тях може да се възстанови разкладката за седмичното меню на гарнизона. В разкритите 25 жилищни помещения са запазени дори ключалките и ключовите механизми на вратите, които са пазели собственост та.
Името на крепостта на хълма Света Петка идва от гръцкото „перистери“ – „гълъб“. „Възможно е и името на Пещера да идва от тази дума“, предполагат туристите, които се снимат до камъка с формата на гълъб в центъра на крепостта
Той е част от мегалитите, за които се предполага, че са старо тракийско светилище. Легендата за произхода на името на твърдината разказва, че когато през 313 г. във Византийската империя било разпространено християнството, местните хора трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Докато умували, от хълма Света Петка в небето литнало ято гълъби.
В християнството гълъбът е птица, която традиционно символизира Исус Христос и така бил решен въпросът с мястото. Втора хипотеза гласи, че древната църква „Света Петка“ е по-стара от името на възвишението. За първи пък крепостта споменава Стефан Захариев в книгата си „Географско- историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“ (Виена, 1870 г.).
Константин Иречек също пише за крепостта в своите пътеписи през 1883 г. Първите археологически разкопки започват през 1954 г., а няколко години по-късно, както и през 1972 г. под ръководството на Цветана Гиздова, се правят сондажи и частични разкопки. Те обаче не стигат далеч и учените обявяват паметника на културата за римски кастел, без да публикуват резултатите от проучването си. За да се стигне до 2007-а…
Находките-монети сечени при императорите Диоклециан (284-305), Константин I Велики (324-337) и Юлиян II (360-363), доказват, че крепостта е функционирала още в късноримския период, вероятно е била разрушена при втората готска война през 376 г., при император Валент, след поражението му при Адрианопол на 9 август 379 г.
Най-много артефакти археолозите намирили от третия период на Перистера век и половина по-късно – хълмът е част от отбранителния вал, предпазващ от нашественици пътя за Беломорието. Именно по времето на император Юстиниан I Велики (527-565) две от шестте кули са превърнати в еднокорабни църкви (познати са само още две такива кули-храмове -в Сърбия). Крепостта има най-голям просперитет при следващия владетел – Юстин II (565-578 г.) и е опожарена по времето на император Тиберий II Константин (578-582) – от негово време са най-късните монети, открити тук. Сведения за това дава и летописецът Йоан Ефески, който описва 582 година по следния начин: „…
На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетият славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше.“ През Средновековието крепостта отново е била възстановена частично, а напълно е унищожена от османските нашественици в края на 14-и век.
Доц. Бони Петрунова е главният консултант при изготвянето на бойните доспехи
В крепостта. Както и за изработването на репликата на средновековно стенобитно оръдие – таран, поставен пред северната порта. „Перистера“ е и ново културно пространство. Екскурзоводите поясняват, че с голям успех е минал първият Празник на виното, посветен на Дионис.
През пролетта пък се организираха празник на цветята и етнофестивал, а наесен новият туристически обект ще се рекламира на туристическите борси в Лондон и Лайпциг.
[spider_facebook id=“1″]
