Тийнейджърите знаят всичко за опасностите в мрежата
Той е роден е на 15 август 1966 г. в Попово. Завършва японски език и литература в Санкт Петербург. 18 години е работил като журналист – в БТА, в. “Континент”, “Стандарт” и др.
От 2000 г. започва във фондацията „Приложни изследвания и комуникации“. Координатор на Центъра за безопасен интернет и ръководител на горещата линия към него за борба с незаконното и вредно за деца съдържание в интернет.
Господин Апостолов, бихте ли казали какви са опасностите пред подрастващите при ползването на интернет?
Опасностите, с които най-често се сблъскват децата и тийнейджърите в интернет, не са тези, за които ние възрастните веднага се сещаме. Най-големият страх на възрастния човек, на учителя и на родителя, това е онлайн педофилията. Става дума за подход на педофил към дете с цел сексуална злоупотреба. Практиката показва, че такива случаи са изключително редки, да не кажем, че почти никога не се случват, тъй като сексуалното насилие над дете засяга неговото най-близко обкръжение от възрастни, на които то има доверие, а те злоупотребяват с него.
Затова пък най-често срещаната опасност, това, за което всички деца и тийнейджъри знаят и наблюдават и част от тях стават жертва, е така нареченият онлайн тормоз. Това е, което те правят едни срещу други по различни причини. Най-често това се прави на шега, като подигравка, незлонамерено. Понякога при реакцията от другата страна нещата излизат извън контрол. Друг път нападките са злонамерени.
Едни от вариантите, с които ние най-често се сблъскваме и получаваме сигнали, е съдържание, извадено от интернет, което представлява детска порнография по смисъла на закона, но то е разпространено от непълнолетен, който е придобил това съдържание от свой интимен приятел или приятелка, докато са имали връзка. Те си разменят подобни снимки или видеоматериали, което е един вид знак на доверие. Това е новата форма на флирта между младите хора. Когато връзката се разпадне, някой от двамата, който се е почувствал обиден, може да качи тези, общо взето, неприлични материали в интернет, което нанася после сериозни емоционални и психически травми върху жертвата.
А този тормоз, за който вие говорите, може ли да се изроди дотам, че да се стигне до самоубийство на жертвите?
Не бих препоръчвал да се говори за самоубийство в резултат на онлайн тормоз поради една-единствена причина. Да, има случаи и са подхващани от медиите, особено на Запад. Във Великобритания скоро имаше случай, в САЩ също. Винаги обаче, когато се бръкне по-дълбоко, се оказва, че онлайн тормозът просто е едно продължение на един тормоз, който е започнал в реалния, физическия свят. Или пък има някаква друга много травмираща среда или някакви други причини. Онлайн тормозът се явява като един допълнителен елемент и в края на краищата това може да доведе до трагични последици. Повечето деца знаят и не му обръщат внимание, когато не хващат много силно злонамерен умисъл.
Но когато е злобно срещу тях, когато събира заплашителни послания, това нещо нанася психологическа травма на първо място, а на второ място родителят на детето, което е засегнато, може да се досети кои са създателите на тази страница и да се опита да се разправя с тях.
Тогава рискът е онлайн тормозът да излезе офлайн. Тоест имаме случаи на сбивания между деца, на физическа саморазправа след такъв онлайн тормоз. Понякога, за съжаление, в подобни сблъсъци са се въвличали и родителите. Има такива инциденти в градове, за които ние знаем. Родители се срещат, за да се разправят заради децата си и се стига до сбивания между самите тях, което вече пък е съвсем грозно.
През миналата седмица стана ясно, че 70 агенти на ДАНС влизат в училищата. Каква ще е тяхната мисия?
В ДАНС има ново звено – „Суперсигурност”, т.е. бившият сектор „Компютърни престъпления” към Главна дирекция за борба с организираната престъпност. С тях ние от години работим заедно. Когато се ходи по училища за открити уроци или има срещи с ученици, нашият опит показва, че много ефикасно въздейства на децата, когато има представител на нашия център, както и съответно служител на сектор „Компютърни престъпления”.
Така че това е една практика, която съществува. Ако повече хора се приобщят към нея, ще бъде само от полза. Реалните случаи, които преминават през нас и когато се налага вече полицейска намеса, стигат до компютърни престъпления, са такива, от които децата могат да се поучат и да разберат, че има неща, за които те самите не са се замисляли, но които могат да им се случат.
Дали хората от ДАНС ще могат да предразполагат децата така, че те да са откровени с тях?
Идеята на подобни срещи не е да се води с децата някакъв откровен разговор, за да се извлече някаква информация, а по-скоро да им се говори на базата на реални случаи какво би могло да стане или какво се случва реално с техни връстници, за да бъдат те малко по-предпазливи. Не че децата не го знаят. Особено тийнейджърите знаят абсолютно всички възможни рискове и опасности в интернет. Проблемът е, че това не променя тяхното поведение, защото те действат на принципа „Това на мен не може да ми се случи”.
Ние сме свидетели много често на провокативно, агресивно, рисково поведение онлайн, което в отделни случаи води до реални проблеми. Така че тези срещи са полезни. Опитваме се да участваме в тях, тъй като играем ролята на педагогическата част. Искаме да смекчим впечатленията от представянето на наистина тежки случаи с идеи и съвети как децата биха могли да се предпазят, като не се изключва вариантът да ползват интернет. Напротив, ние ги стимулираме да ползват интернет, но по един конструктивен, полезен и по-отговорен начин.
В едно столично училище децата и родителите подписват декларации, че няма да влизат в забранени сайтове. Това добре ли е?
От нашия 10-годишен опит в тази област мога да кажа, че забранителни мерки, декларативните ангажименти не влияят. Това, което най-силно влияе на децата, е първо да видят с очите си и да чуят с ушите си реални ситуации, които са се случвали с техни връзстници и някой да поговори с тях, да им даде съвети и насоки как да се предпазят от подобни ситуации. Ние постоянно се опитваме да направим конкурси, в които децата да се включат със създаване на тяхно собствено онлайн съдържание. Сега, на 16 юни, пускаме една семейна игра, която е като тип викторина, но с идеята родителите и децата да играят заедно.
Създава се семеен отбор, всеки отбор получава периодично въпроси. Те са такива, че някои от тях са лесни за децата, а други са трудни за родителите. И обратното. Вътре в отбора, в рамките на 2 минути, в които той има време да отговори на този въпрос, да се включи в отговора и друг член на семейството. Голяма част от въпросите са свързани с компютъра и безопасността в интернет. Има и много други области на знанието, така че да е възможно най-интересно. Играта е създадена така, че след набиране на определен брой точки, семейният отбор ще може сам да задава нови въпроси, за което получава двоен брой точки. Ще обявим едномесечно състезание по тази игра и тези отбори, които ще получат най-много точки, ще бъдат наградени.
Какво трябва да не забравят децата, които влизат в интернет?
Едно нещо, което нашият опит ни е показал. В началото за тях най-големият риск са били вирусите. След като с тези деца се поработи по-системно, значението, което придават на вирусите в интернет, пада, но затова се увеличава десетократно усещането, че най-големият риск в мрежата са непознатите хора. Това е, което те не трябва да забравят. Все пак интернет е една реална среда, в която действат реални хора и както във физическия свят, тези хора биват добри или лоши. Нека да не допускаме децата ни да смятат, че всеки, който е отсреща, е този, за когото се представя.
Георги Апостолов е дългогодишен журналист.
Той е координатор на Националния център за безопасен интернет. Член е на фондация „Приложни изследвания и комуникации“. От години изследва поведението на тийнейджърите и участва в създаването на училищни програми, които да помогнат в разговора между младите хора, учителите и родителите. С Апостолов разговаряме за опасностите пред децата в интернет-пространството и за това, че агенти на ДАНС ще влязат в училищата, за да ги предпазват от тях.
Интервю на Новинар | стр. 6; 7, Автор – Фани ЧОДЖУМОВА
