Националният телевизионен ефир поднесе новината, че българска продукция е с по-висок рейтинг от турски сериал, и то в най-гледаното време (от 20:00 до 23:00 ч.).
Победата е за поредния епизод от втория сезон на предаването „Съдби на кръстопът“ (Нова ТВ) срещу премиерата на новия сериал „Една любовна история“ (бТВ).
Докачко това трябва да е повод за гордост и не е ли време, четвърт век след началото на т.нар. преход, ние. българите, да започнем да се държим като добрите евро
пейци по на запад и не е ли време да започнем е първите си опити за налагане на добър вкус и истинска ценностна система?Не е ли време това да започнем именно от най-големите – националните медни, конто все още имат обществено влияние и привилегията да формират вкуса на всички ни.И защо продължаваме да тръбим, че нещо е българска когато концепцията, идеята и параметрите му не са.
Тази линия започна още през 90-те години на миналия век, когато българската култура – театър, кино. музика, литература, започна да бъде изтиквана бавно в ъгъла, н уж ненадейна се появи чалгата.
Тогава пак се намериха философи, конто обясниха, че това е много добър заместител на сръбската, турската и гръцката музика, която дотогава си имаше своите фенове, но редом с феновете на българската музика, създадена от български автори. F.. българското отиде на кино. за да се появи другото българска в кавички, дето само българският език му остана, и то какъв език…
В последните години има някакъв, макар и лек ренесанс но за нещастие, онези все още най-значимо по- мощни двигатели на вкуса – националните телевизии, продължават да робуват на готовия внос. конто подлежи единствено на адаптация.
Още по-жалкото е, че в тази адаптация са замесени умовете на много хора. които, вместо да бъдат впрегнати в създаването на нещо ново. се борят с опитомяване на чуждото.
Съдби на кръстопът“‘ е по лиценз на германска компания Fibipool и за първи път с излъчен по RTL. Освен това един епизод от него излиза около 10 пъти по-евтина отколкото заснемането на серия от родните драма. т.е. около WOD-MM лв. (информацията е на ..Труд“).
Репортажното риалити се върти в ефира на медия, която роди наготово за аудиторията си турските сериали, а след това идеята н беше подета от друга медия, която превърна турското едва ли не в своя запазена марка.
А целият абсурд е. че всъщност ..Съдби на крл.стопът“ сюжетно е някакъв побългарен вариант на турски сериал.
Разбира се. бюджетите, които комшиите от двете страни на Босфора наливат в сериалите си. са космически за нашите мащаби. И отделно от това. стратегически се подпомагат от държавата като вид реклама и пример за отвореността на Турцля към Европа и света.
Време е! Ля започнем да мислим като тях. но с изцяло българския си потенциал. Може би само тогава ще има истински експорт на българска култура и евентуално ще започнем да говорим за залеза на турските сериали.
[spider_facebook id=“1″]
