Сега четете
Радослав Янкулов – БНР e владетел на ефира през всичките си 80 години

Радослав Янкулов – БНР e владетел на ефира през всичките си 80 години

Радослав ЯнкуловРадослав Янкулов е роден на 11 февруари 1953 г. Завършва ВИФ„Г. Димитров“ и факултета по журналистика и масови комуникации. От 1976 до 1992 г. работи в БНР – Програма „Хоризонт“, като редактор и водещ на предаванията „Хоризонт за вас“ и „Спорт и музика“. След това последователно основава и ръководи частните радиостанции „Експрес“ и „99″ и рекламна агенция „Шампионите“. Работи в спортните отдели на БНТ и Нова телевизия, основава и е програмен директор на Частна радиостанция „Канал Ком -София“, програмен директор в „Канал 3″. През 2001 г. основава и е програмен директор на, „Радио Спорт“ и по същото време е пресаташе на Българския футболен съюз. След това е главен редактор на „Спорт и спортни програми“ в телевизия ВВТ.

От 2004 до 2007 г. е главен експерт, началник сектор „Връзки с медии“ на ИА „Социални дейности“ в Министерството на отбраната, а 2 години след това е директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ на Държавната агенция за младежта и спорта. През 2009 г. основава Консултантска къща „Янкулов“ за ПР, медийни, рекламни и промоционални проекти. На 23 май 2013 г. е избран за генерален директор на БНР. Носител е на наградата за журналистика „Черноризец Храбър“2008 г. Член е на Съюза на българските журналисти.

– Тази година е забележителна за БНР. Цялата година ще се чества 80-годишния юбилей на радиото. Кои са акцентите в програмата?
– Същината на идеята, свързана с тази годишнина, е да покажем възможностите, значимостта и мястото на радиото в този 80-годишен период, защото наистина радиото е най-старата медия.
– Спорно ли е през коя година е възникнало радиото у нас?

– Приемаме, че официалният акт е 25 януари 1935 г., въпреки че има най-различни теории. За кое от откритията в света или явленията няма поне още едно мнение или някакво уточнение? Не се страхувам от това, че някои изследователи могат да намерят друга дата, друг повод. Дори за самото раждане на радиото в световен мащаб продължава да има спорове дали изобретател е Маркони, дали е Попов. Нещата, свързани с тази програма за отбелязване на годишнината, могат да се разделят на две. Едната част е какво искаме да се случи в програмите на радиото. Другата е какво искаме да се случи извън радиото, което, разбира се, ще бъде отразено и в програмите.
– Вие твърдите, че радиото е властелин на ефира.

Избрахме по-скоро това да бъде нашето лого, нашият девиз. БНР е властелин в ефира, защото е започнало да го завладява най-напред. След това, защото е присъствало в ефира, разширявайки функциите си и териториите на слушателите си, както и значението и мощността си през всичките тези години. Трето, защото продължава да владее ефира в най-пълен мащаб или в най-голяма мярка, ако мога така да се изразя, независимо от това, че има още стотици радиостанции. В България са близо 200.

Като казвам властелинът, това не е нито диктаторът, нито церберът на ефира. Това е просто присъствието с главно „П“ в ефира на БНР. Мисля, че фразата „Властелинът на ефира“ отразява миналото, настоящето и бъдещето. В програмите ще се появят рубрики „80 години в 80 седмици“. Рубрики, които, от една страна, ще покажат уникалното богатство на БНР. Имам предвид „Златният фонд“. От друга страна, ще има серия от предавания, още не сме определили точно с каква продължителност ще бъдат те. В тях ще представяме интересни, заслужили, велики хора с тяхното отношение, с техния най-ярък спомен, с тяхното най-съкровено преживяване по отношение на радиото. И третото е пак една серия от предавания „Радиото – дела и документи“, в които с помощта на „Златния фонд“, с помощта на други източници, с помощта на интервюта на хора, живели с радиото, и хора, знаещи много за историята на радиото, ще направим един исторически преглед за тези 80 големи момента, 80 страници от историята на радиото.
– Кои ще бъдат първите проявления на програмата?

– Ще бъде на открити сцени през лятото. Ще се проведе фестивал на музикалните състави, който ще продължи три дни и на изградени сцени около НДК. В името на тази 80-годишнина ще включим нашите 6 музикални състава, всеки от които е много добър в своята си област. В него ще участват симфонични-1 ят оркестър и биг бендът и детският радиохор, и хорът „Радиодеца“, и оркестърът с народни инструменти, и смесеният хор на България. И тяхната изява ще бъде демонстрация на това колко могъщ, културен и социален институт представлява радиото.

– А за датата на рождения ден, 25 януари, какво е предвидено?
– Датата 25 януари ще бъде отбелязана много тържествено. Искаме да поканим личности, между които и Райна Кабаиванска. Теодосий Спасов също ще свири и дори още преди 25 януари ще организира специално събитие, свързано с неговото изкуство и неговите умения. Възможно е първата част да бъде едно надсвирване с кавал пред жури и специалисти с председател Теодосий Спасов. Ще помогнем и ще участваме в организацията му. Изненада ще е и представлението „Властелинът на пръстените“ на 5 декември в зала „Арена Армеец“, филмът ще се показва на екран без звук, ще се озвучава с концерт на живо с общо 250 наши музиканти и наши хористи.

Вижте и

Ще организираме два лъча с концерти, които ще обходят цялата страна. Техните основни спирки ще бъдат в градовете, в които има радиостанции. Това са седем от най-големите ни градове – Пловдив, Варна, Благоевград, Русе, Видин, Шумен и Бургас.

– Те ще се представят ли със собствена програма?
– Регионалните радиостанции ще имат собствена програма, свързана с 80-годишнината. Есента ще участваме в салона на изкуствата, който се организира в Поморие. Там вероятно ще успеем да покажем една национална изложба на художници.
– „Златният фонд“ на БНР застрахован ли е?
– Част от държавния архив е и сме писали много писма, че не е възможно да се остойности.
– А ще се дигитализира ли?
– Започнахме дигитализация на „Златния фонд“. Около 100 000 часа масив, който трябва да бъде дигитализиран. Това ще отнеме 10 години. Трябва да се започне. Търсим начини за поетапно финансиране.
– Самото радио застраховано ли е?
– Сградата е застрахована, техниката, автомобилите също.
– На българина какво му липсва – култура към застраховането или пари?
– Определено му липсва култура. Сещаме се за застраховката, когато се случи нещо непредвидено.

Интервю на в .Застраховател | стр. 15

[spider_facebook id=“1″]
Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре