„Български работи“ е последната книга на Иво Сиромахов. Авторът се срещна с читатели в книжарница „Хеликон“ във Велико Търново, където сподели пред журналисти, защо е решил да напише книгата, какво според него значи „Хубава работа, ама българска”, и ще се промени ли българската народопсихология ?!
Защо „Български работи”?
Винаги съм казвал и съм се питал, защо има негативен смисъл това нещо, защо казваме българска работа за нещо, което не е донаправено, нещо, което не е както трябва, а не е обратното – да се гордеем със свършеното. И започнах да се замислям кои са типично българските работи. Понеже аз съм противник на обобщенията и на това да се говори, че бълагрите са такива, гъците онакива, или пък американците са прости, германците са ограничени и така нататък. Не е честно, защото във всеки народ има и едното и другото. Но от друга страна има типично български работи, които ако отидеш някъде в чужбина няма да ги видиш. Например семейство вика линейка за свой близък и след като дойде тя те набиват доктора. На дръг пък някой написал двойка на сина му, той вместо да се скара на сина си, отива в училище и набива учителя. Започнах да колекционирам типичните бълагрски работи и да търся защо са такива. И седнах да пиша. Разбрах, че много малко неща са се променили от времето на Бай Ганьо. Манталитетът си е останал същия, хората са същите, само предметите около нас са различни, всички имаме смартфони, хубави телевизори, караме хубави коли, но за съжаление Гановщината си е останала, и то се е оказала много устойчива.
Какво ново откривате за бълагрите в изследванията си?
Много бих искал да открия някаква промяна, но аз не я забелязвам. По-скоро се променят хората емигрирали в чужбина. Получвам обратна връзка от общуването си с приятели по интернет и главно във Facebook, хора живещи в Европа, Южна и Северна Америка и виждам, че там условията са ги променили за по-добро. Като че ли са станали по-дисциплинирани, по-работливи, научили са се да ценят своя и труда на другите, по-малко завистливи са. За съжаление забелязвам и обратното – чужденци, които идват да живеят в България за 2 години придобиват пък нашите черти, стават тарикати, започват да хитруват на дребно и ред други неща.
Какви са вашите съвети в книгата?
Това са иронични съвети. Не е в мисленето ми и никога не съм си позволявал да давам акъл на хората. Ако някой много закъса и иска да напише хайдушка песен, аз съм му дал съвет, как точно да го направи. Или, как да напишем разказ, който да спечели награда в Европейския съюз, например. Писателят не може да бъде ментор. Трябва да влиза в диалог с читателите.
Все търсим грешките у другите! Защо си затваряме очите за нашите, за нещата, които ги парвим всички, защо живеем в един фалшив свят?
Защото според мен така ни харесва. Икаме да е мръсно, искаме да си хвърляме боклука през прозореца, да караме с 200 км в час по шосетата, да се покажем какви сме бабаити. Аз съм се замислял, защо в Бълагрия имаше такъв култ към мутрите. Защо всеки като отиде някъде или седне в компания, все ще се намери някой да каже познавам един, който е бил от охраната на Карамански, но никой няма да ти се похвали, че познава еди кой си професор. В нас има култ към бабаитите. Хората си ги харесват. Те затова си ги избират и в политиката. Ето идват избори. Представете си хипотетично. Застават един срещу друг двама кандидати. Единият знае 4-5 езика, възпитан е, целува ръка на дамите, говори на Вие, облича се изискано, и до него сложим един бабаит, който ходи по анцуг, мирише леко на кисело, обаче е народен човек, говори просташки, тупа журналистите по рамото, щипе журналистките…. Кой ще спечели според вас?… Ще спечели бабаита и то с 90%. Оня другият няма как народа да го разпознае. Ама.. знаел езици! Като чуеш някой, че знае езици ставаш подозрителен, и си казваш, значи иска да се изкара по-умен и заработват националните комплекси. И затова ще бъдат избрани хора, които нямат качества, ще пратим 17, от тях 15 няма да вършат никава рабоата там. Не виждам откъде може да се появи нещо по-различно. Вероятно ще има един двама подготвени, които ще измият срама.
Мирослав Дечев
