Когато Омар, син на ал-Хатаб, приел исляма, той поискал вестта за неговото посвещаване по-бързо да достигне до всички негови поданици. Повикал Джамия, син на Му а ма р ал-Джамахи. Джамил се славел с бързината, с която пренасял тайни сведения между властниците в района. Ако някой му поверявал някаква своя тайна, Джамил веднага я споделял с всички местни жители. Омар започнал с думите: „Аз приех исляма. Но не го казвай никому… Искам това да си остане между нас. Да не си посмял да гъкнеш дори“.
Джамил излязъл навън и веднага се развикал с цяло гърло: „Да не би някой да си помисли, че Омар син на ал-Хатаб, приел исляма? Не бива да вярвате, даже и аз да го изрека, дори да ви се закълна в брадата на Пророка“ Така вестта за голямото събитие светкавично се разпространила навсякъде – точно каквато била волята на Омар.
„НЕЖНАТА РОЗА-, КНИГА НА АРАБСКИТЕ МЪДРОСТИ И ХИТРОСТИ, XIII ВЕК
Любословие, 12 май 2014
[spider_facebook id=“1″]