Журналистът и основател на сайт за журналистически разследвания Атанас Чобанов в листата на „Зелените“ за предстоящите избори за евродепутати. Според вътрешните правила на „Зелените“, в случай че партията вкара евродепутат, първите двама в листата ще си поделят 5-годишния мандат – след първите две години и половина първият в листата се отказва и така на негово място влиза вторият. Социолозите обаче не им дават шансове.
Останалите кандидати още не са ясни, защото вторият етап от вътрешната процедура по издигането им не е завършил. В него по-задните места се разпределят след гласуване от Националното събрание на партията със задължителна преференция, т.е., няма предварително подреждане на кандидатите, а всеки член на събранието предлага собствена подредба. Изборът на водачите също е след гласуване от Националното събрание.
Атанас Чобанов беше кандидат от гражданската квота на „Синята коалиция“ на предишните евроизбори през 2009 г. на неизбираемото пето място в листата. По думите му сега „Зелените“ са го потърсили, а не той тях. Пред „Дневник“ той обясни, че целта му е да продължи сегашната си дейност на европейско ниво – да бъде „коректив на опитите на властта да крие информация“. По думите му проблемите на институциите в България по отношение на прозрачността не са чужди и на Европа и могат да бъдат решение с промени в законодателството.
Чобанов посочи, че смята да заложи в кампанията си на няколко теми. Едно от посланията му е „Да излезем на зелено, а да не останем длъжници на следващото поколение“ – нужна е промяна в обществената среда и работата на институциите, които да работят по-прозрачно. Смята да акцентира и върху необходимостта от изваждане „на чисто“ на парите, с които работи държавата – да се ограничи достъпът на непрозрачни бизнес структури от работата с обществени средства както на българско, така и на европейско ниво. Сред темите на кампанията му ще бъде и необходимостта от свободна интернет среда и независими медии.
Чобанов определи себе си като „пещерняк и алпинист“ от 1984 г. Посочи, че дневният му ред е по-различен от този на „Зелените“, но не защото има противоречия с тях, напротив – приема ги за азбучни истини и смята, че партията има напредък в разпространението им.
Той добави, че симпатизира на хора от Реформаторския блок, но е скептичен, че, влачейки „един гардероб със скелети в каруцата си“, дясното обединение ще успее да се освободи от стари зависимости.
Още за него от http://tchobanovtruth.wordpress.com/:
Биографични бележки за Атанас Чобанов:
Атанас Чобанов е емигрант в Париж от 1991 г. В младежките си години е комсомолски секретар, а през 1989 кандидатства за членство в Българската комунистическа партия.
През последните няколко години прави отчаяни опити да се включи в политиката. За целта се умилква около СДС, после около НДСВ, а в последно време се пише активист на ДСБ. Има данни, че преди години се е ангажирал и с партиите на Жорж Ганчев, а след това с Евролевицата на Александър Томов. Отритнат е отвсякъде поради психическа неуравновесеност, нарцисизъм и агресивност. Отличава се безпринципност и готовност да направи всичко за пари. Характеризира се с пълна безидейност и склонност да паразитира върху чужди идеи, които присвоява и представя за свои. Прави няколко опита да създаде своя партия, но не успява да привлече симпатизанти – сред тези опити са „Е-партия” и Съюз на българите по света „Бъдеще”.
Политическите възгледи, които изповядва, видно от дописки и други документи, които е публикувал или изпращал до различни институции са объркани, противоречиви и като цяло показват некомпетентност и недостатъчно познаване на политическите проблеми. Доколкото могат да се идентифицират някакви идейни възгледи в проявите му, те са странна микстура от анархо-комунизъм и десен радикализъм.
Името му е напълно неизвестно сред авторитетните и успели българи в чужбина. Малцината, които го познават в Париж твърдят, че Чобанов с измамливи действия е придобил права върху вестничето „Парижки вести” и го използва главно като повод да събира спонсорства и дарения за собствената си издръжка. Сред българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се е отказва и започва да злослови срещу тях.
