Предизборното PR обслужване срива доверието във всички медии
Максимата, че политиците не могат без медиите и медиите не могат без политиците, е твърде изтъркана и хиперболизирана според водещия на „Здравей, България“ по „Нова тв“ Виктор Николаев. „Напротив – като съдържание едно тв предаване може да стане много по-интересно без политици. При това с политическа тема, в която участват хората – обикновено потърпевши от политически решения“, убеден е Николаев.
Въпреки думите му обаче действителността изглежда друга. Участието на политици в медиите доминира. От екрана ни залива популизъм и партийна арогантност, която в крайна сметка се изразява в ниска избирателна активност.
По този начин освен всичко друго се нарушава и нормалната конкуренция в политиката – популярност печелят не смислените хора, а тези, които успеят да влязат в платените схеми.
Според журналиста във вестник „Труд“ Веселин Стойнев парите за политическа кампания имат обратен ефект – „запушват се медиите като платформа за свободна конкуренция на идеи и личности, а вестниците и новинарските емисии през това време – вече доста по-дълго от месец преди вота, не стават за гледане“, убеден е Стойнев. Ясно е, че от това не печели никой. Нито читателите, нито медиите, нито политиците, които са участници в омагьосания кръг на режисираната и в крайна сметка недействителна медийна смес от псевдоновини, репортажи и интервюта.
„Сега“ е един от малкото вестници, който допреди няколко години нямаше не само платени публикации, но и въобще не публикуваше политическа реклама, включително и по време на избори. Пред „Капитал“ заместник главният редактор на всекидневника Петьо Цеков обясни, че когато тиражите започват да падат, а рекламите съвсем да намаляват, във вестника вземат решение и изготвят условия и цени, предназначени за партиите. Става дума обаче само за чиста реклама – ясно обозначени карета.
Според Цеков публикуването на необозначени платени PR публикации е глупаво и антипродуктивно. „Подобна дописка си личи от километри и носи срам както за изданието, което е свалило актуална новина, за да пусне политическа безсмислица, така и за партията, която се хвали с това, че лидерът Х е благоволил да поети град Y. Напоследък партийните PR действат все по-добре – виждам годна за публикация дописка, която се появява без редакторска намеса едновременно в няколко издания. Ето това ние не допускаме“, категоричен е зам. главния редактор на „Сега“.
Журналистът Иван Бедров от „Клуб Z“ смята, че на теория продажбата на съдържание помага на бизнеса краткосрочно – едни пари влизат, и вреди дългосрочно – губиш доверие и утре нямаш читатели. „Българската действителност обаче опровергава тази теория и казвам това със съжаление – пред очите ни има издания, които от години са губещи и се издържат основно с продажба на влияние, очерняне на неудобни, пиар на силните на деня и т.н. Така че, ако зачеркнем всички правила и морални задръжки, това помага на издателите, но, от друга страна подобна дейност не би могла да бъде наречена бизнес“, коментира Бедров.
Когато паднат от власт, политиците изведнъж се сещат колко е важно да има правила. Когато са на власт обаче, всички си вярват, че това ще продължи вечно и ще продължат да бъдат целите в бяло по страниците на вестниците. „Първанов и Борисов са класически случаи – докато бяха на власт, повечето издания не даваха сянка да падне над главите им, а сега от сутрин до вечер се жалват от медийната среда. Дано доживеем политик на власт да заговори за свободата на словото и етичната журналистика“, е мнението на Иван Бедров.
http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2014/04/17/2284101_kakvo_misliat_jurnalistite/
