Бойка Атанасова: Трябва да се запазим чисти и най-вече неупотребени

admin

Бойка Атанасова е сред най-търсените за коментар чуждестранни журналисти в Гърция. Тя е основател и издател на най-стария български вестник в южната ни съседка – „Български новини“. Той стартира през 1999 г. като черно-бяло издание, един път месечно. В средата на 2000 г. вече е цветно и стига до читателите си 2 пъти месечно, а в края на същата година – всяка седмица.

Издателството има и вестник на румънски език, предназначено за румънските имигранти в Гърция, Италия и Кипър.

В това специално за Любословие интервю на Андрей Велчев с Бойка Атанасова, тя разказа за вестниците, които се издават специално за българите в Гърция – „Български новини“. Изданията спечелиха и награда на Съюза на българските журналисти за най-добра медия в чужбина през 2012 г.

Какво е състоянието на медиите в една държава с древни традиции и историческо наследство като Гърция?

Ако визирате кризата, да гръцките медии са сериозно засегнати, а приходите от реклама са намалени със 70%. Най-малко с 40% са намалени и продажбите на печатните издания. Медийният пазар е толкова ограничен, че фалират печатни издания, които преди 5 години са били водещи. Масово се уволняват журналисти и се закриват медии. Стигна се до там, че журналисти да посягат на живота си. Такъв пример имаше преди наколко месеца в Солун, където съкратена от Държавната телевизия журналистка се хвърли от блока си, след като научи че е останала без работа.

А иначе гърците уважават и ценят извънредно много свободата си, същото важи и за медиите. Това е елемент от общественото съзнание, от който бихме могли да вземем пример и като хора, и като професионалисти. Гърция е страна с дълги традиции –запазени и живи до днес. А в такова чувствително и финно общество, компромис с истината и авторитета не се допуска и толерира. Журналистиката там служи на хора, а не на числа (бройки). „Гъркът не е число и ние трябва да защитим интереси си”, казват те.

Има ли модели на подражание, като онзи “мимезис” описан от античните автори, т.е. на кого подражават гръцките колеги- журналисти?

Категорично не. Гърците са народ държащ и уважаващ традициите и историята си. Не обичат да бъдат поучавани и се радват на възхищението на другите, когато успяват да го предизвикат. По-скоро се надяват ТЕ да предизвикат подражание. Хора с претенции за създатели на една от древните култури и цивилизации на човечеството не биха си позволили copy paste поведение в никакъв случай. Те не вървят по чужди стъпки, затова оставят историческа диря след себе си. Гръцката журналистика се ражда от прекаленото утвърждаване на свободата на словото, а не от отричането му. От невъзможността да се помири с ограниченото в живота. Гърците са хора, които са на ясно, че аплодисментите не означават, че непременно имаш талант…но ръкопляскат, защото живота за тях не е проба…

Има ли нужда българската общност в Гърция от новини на майчин език?

Дългогодишният ми опит в издаването на български вестник в Гърция и Кипър и техният успех категорично показа, че българските общности зад граница имат нужда от издание на роден език. Въпреки, че голяма част от сънародниците ни знаят в известна степен гръцки език, обикновено те се затрудняват да следят новините в местните издания, а и ангажирани в работата си, не разполагат с достатъчно време за това. Също така нямат възможностите да контактуват с компетентните гръцки институции, като социално министерство, бюра по труда и други, с каквито ние като журналисти разполагаме. Така че само медия на български език може да им предостави най-бързо най-точната и достоверна информация по проблемите в страната, където живеят, които ги засягат. При това да я представи разбираемо и достъпно така, че наистина да има полза за хората. Това е и „формулата”, по която работи нашият вестник „Български новини”. Медия на роден език за българите зад граница е необходима и като средство за общуване между тях, за тяхното обединяване и утвърждаването им като общност. Вестникът е звеното, което свързва разпръснатите българи и им помага да се почувстват заедно.

Музиката е част от вашия живот. Чувствате е ли се като нимфа в журналистиката, и какво покровителствате – природата на българските медии зад граница или професионалните стандарти на 4-тата власт?

Факт, макар че отдавна не съм посягала към нея. Някак си живота ни роботизира незабелязано и забравихме за човека, който виждаме в огледалото си, а е хубаво да се спираме и да му се радваме чрез любимите си хобита…Иначе за медиите зад граница мога да кажа, че това е една концепсия, която на практика създадохме ние екипа на в. „Български новини”, тъй като сме първата медия в Европа след преврата от 1989 година и ви уверявам, че няма разлика в професионалните стандарти. И в България и в чужбина читатели живеят, критериите не се променят, по-скоро отговорността е в пъти по-голяма. Дори сега се питам, защо все още в. „Български новини” не е влязъл в учебниците по история?!

Отстъпва ли вестникът пред другите медии, като сила на словото и средство информация?

Не, професионално списваният вестник не може да загуби от своята сила като средство за информация и своето място сред читателите си. Всяка медия има своята специфика. Традиционните печатни издания наистина бяха „засегнати” от електронните технологии, които промениха скоростта на предаване на новините, но вестникът запази възможностите си за тяхното представяне с различни гледни точки, позиции и коментари. С информационния сайт на „Български новини”, www.newsbg.eu, който ние развиваме много активно, покриваме точно тази ниша – необходимостта от бързо предоставяне на новините на нашите читатели. Темите обаче доразвиваме и обогатяваме в печатното издание. Смятам, че такова съчетание между електронен информационен сайт и печатно издание е успешната комбинация за медия днес.

Чувствате ли се, като горда българка и нямате ли усещането, че България е като болна майка изоставена от децата си, потърсили реализация зад граница?

Горда-не, но българка-да. Всичко зависи от гледната точка, но ако България е болната майка, то децата й в чужбина я захранват с 3 милиарда евро годишно, за да оздравее. Та темата за болестта е дълга и сложна.

Бойка получава награда от Александър Сваровски по време на 50-ти юбилеен конгрес на европейската журанлистическа организация.

А може ли да има паралел с медиите – болните медии все по-често биват напускани от стойностните си крепители – пишещите и можещи журналисти в полза да речем на друго амплоа – Public relations или говорители на звезди или институции?

Уви, живеем във време на девалвация на стойностите. Но в този смисъл, можем да погледнем нещата в два различни аспекта. От една страна, да, медиите, опитващи се да се харесат на масата правят компромиси с качеството на предлагането и нивото му, което води до оттегляне на професионалистите за сметка на по-посредствените. От друга страна, медиите произвеждат продукт, който се подчинява на законите на пазара. Медиите в страни със сериозни традиции се пазят от жълтото и не правят компромиси с това. Феноменът на пожълтяванета заради постигане на пазарни успехи е по-скоро нашенски патент. И тук е момента да кажа, че в Гърция жълта преса не съществува. Няма такива издания. Вероятно ценностната система на Европа е друга.

В страна като Гърция известна с особеното си работа време – журналисти имат или нормирано работно време?

Шегувате се! Всъщност, къде по света журналистите имат работно време? Журналистиката е начин на живот и призвание, не просто професия. Не можем да правим паралел между журналиста и бакалина, например.

А що се касае до „особеното си работа време” хубаво е да се знае, че то е продиктувано и е следствие на различния от България климат. Тоест гърците не работят по-малко като часове. Просто нямат обедна почивка и приключват работния ден по-рано от българите, защото след 15.00 часа настъпват големите 40-градусови жеги, при които е невъзможно да се работи. Човек е неадекватен, мозъка му ври буквално, затова хората се прибират в къщи. Така е и в Испания, известна със следобедната си сиеста, както и други държави, не само в Гърция. Има също закон, който не позволява да се работи при температури над 41 градуса. Ако сте забелязали също, в Гърция няма високи постройки над 4-ри етажа, а покривите на къщите не завършват с характерния за България алпийски стил и керамиди, именно пак заради големите жеги. Така че не е странно работното време на гърците, то си има своето обяснение.

Живеете в близост до морето, можете ли да оприличите основните герои в сегашната ни медийна реалност и среда на героите от „Старецът и морето“ , повестта от Ърнест Хемингуей и дали за да повярват в силата и знанието на журналистите с опит някой трябва да плати със смъртта си?

Мога да си позволя да се оприличавам единствено себе си. Ако търсим паралел между бедният рибар, борещ се за прехраната си и наобиколилите го акули, жадуващи за улова му, да, има паралел. Смъртта, на когото и да било е висока цена и не може да служи за разменна монета. Няма стока, която да заслужава тази цена. А ако става дума конкретно за България, смятам, че там отдавна тази медийна екзекуция е факт.

Вашето пожелание към колегията и журналистите, както и към читателите на Любословие?

Нека бъдем откровени. В условия на криза, когато на повърхността излиза мръсната пяна е нормално журналистиката да се превърне в помийната яма на палата наречена Политика. Има разбира се и изключения. Затова се опитайте максимално да се запазите чисти и най-вече неупотребени.

Гърците имат един емблематичен писател- Никос Казандзакис на чийто гроб стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен“.

Та това е и моя избор…

[spider_facebook id=“1″]

Бойка Атанасова

Бойка Атанасова, издател на най-тиражния вестник за българите в Гърция и Кипър. Бойка Атанасова от 1999 г. издава вестник „Български новини” в Атина, който отдавна се е превърнал в стожер на…