Куфар, ризото и футболна топка описват най-добре водещия на „По света и у нас”
Строен брюнет с афинитет към пътешествията стана лице на „По света и у нас” още преди да навърши 30 г. Преди да акостира на „Сан Стефано” 29, Златимир Йочев действа като отряд за бързо реагиране по сигнали на ощетени потребители в „Баркод”. Любителите на релакса под открито небе го познават като момчето, което знае перфектния ъгъл, под който да изстудиш бирата си в планински поток. Като водещ на „Пътеводител БГ” по „БНТ Свят” той обикаля над 70 селища в продължение на три години. Трупа архив от спомени, в двата края на които стоирали с писани каручки и ритуал по крадене на булка
За кратко става по първи петли за сутрешния блок на TV+ и отново кове имидж на професионален пътешественик със „Златна мисия”. „И до ден днешен хората ме познават от двете туристически предавания и ме свързват с положителен и приключенски образ”, казва Злати. Офертата за „По света и у нас” идва малко преди TV7 да свали „Баркод” от ефир. Опцията да партнира на Поли Златарева в праймтайма го кара да замрази трайно репортерския си набор от строители фантоми, врачки и съмнителни производители на мляко.
„Поли е човек, от когото има какво да научиш. Проявява към мен толерантност – с оглед на това, че съм новак. Мисля, че за кратко време постигнахме добър синхрон, а съм сигурен, че ще ставаме все по-добра екранна двойка”, разказва Йочев.
Преди да заиграе пред камера в Студио 6, Злати рита футбол в спортно училище. Мечтата за кариера на зеления терен изтлява пред обектива на фотоапарата, с който снима на кило лица на непознати, диви туристически маршрути и градската среда. Воайорството го тласка към журналистиката. „Няма нещо, което да усещам по-близо до мен като занаят и материя”, категоричен е водещият.
Роден е в Хасково, но до петата си година живее в Либия. Основното му забавление е каране на колело и съзерцаване на пустинните бури. Когато се прибира, е шокиран от факта, че вместо фереджета и туники нашенците носят джинси и заливащите пазара в началото на 90-те плетени обувки. Любопитна му е и социалната еволюция на жените, които при режима на Кадафи нямат право да работят. Страната, която е най-близка до темперамента му обаче, остава Италия. „Заради климата, футбола, емоционалните хора и храната. Обичам много паста, лазаня, правя си често и марокански кускус.
Специалитет ми е ризотото – още от студентските години”, признава журналистът. Сред топдестинациите му за релакс влиза Гърция заради богатата й история и 12-те хиляди километра плажна ивица с прилежащите й острови. Чувства се у дома си и в Испания, но мисълта за емиграция никога не го е блазнила. „По-скоро бих прекарвал тежките български зими в някое от тези места”, усмихва се Злати.
Отскоро в куфара му с приключенски принадлежности място намират и вещите на приятелката му. Йочев пази самоличността й в тайна. „Срещнах я случайно, но не беше лесно да бъдем заедно. След повече от година мога да кажа, че в името на любовта човек е готов да жертва много от себе си”, казва загадъчно той.
САМО ФАКТИ
Роден е в Хасково
през 1985 г.
Прави бели, но от тихите. „Например обожавах с отвертка или с друг инструмент да разглобя на съставни части някаква електроника – отварял съм почти всичко – телевизори, касетефони, калкулатори, но понякога не можех да ги затворя, без да ги счупя”, спомня си с усмивка Злати.
Най-забавният му гаф в ефир се случва в компанията на женско музикално трио:„Казах им, че трябва да си взема „противогаз”, за да охладя страстите, които са породили у мен. Трябваше да кажа „пожарогасител”, но въобще не усетих каква глупост изтърсих. После много се смяхме.”
Местата, които му действат умиротворяващо, са Дяволският мост до Ардино, връх Шипка и Рилските езера. Аналогът им извън България са Плитвишките езера в Хърватия.
Книгите, с които е заредено нощното му шкафче, са „Майсторът и Маргарита” на Булгаков и „Пътят” на Кормак Маккарти.
От тийнейджър си пада по арендби музиката. От плейлиста му не излизат албумите на Джон Леджънд, Райън Лесли и Дрейк. Сред поп класиците харесва Фил Колинс и Стинг.
Топ 3 на знаменитостите, които би интервюирал:
1. Хенри Кисинджър
Заради познанията му в международната политика.
2. Кърт Вонегът
Заради способността да се себеизразява по-добре от другите.
3. Уди Алън
Просто защото е той!
| 05.04.2014 01:52 | Монитор | стр. 22 | Надежда ПОПОВА
[spider_facebook id=“1″]
