Артър Кларк, един плодотворен автор, известен преди всичко с романа си „Една одисея в Космоса през 2001-ва“, превърнал се по-късно в изключително успешен филм, осъзнал това когато неговият лекар му казал, че му остава по-малко от една година живот.
Докато вървял по оживените Лондонски улици след излизането от лекарският кабинет, пред него се изправили няколко важни задачи за решаване. Не се притеснявал толкова за собствения си живот, колкото за този на съпругата и малките му деца. Как биха се справили финансово, когато той си отиде? С какво ги оставя той? Парите, които печелел от писане щели да бъдат достатъчни, само ако продължава да пише, но сега имал на разположение по-малко от година и не разполагал с достатъчно време, за да му остави нещо.
Обикновено му отнемапо около година и половина да напише книга. След това ограничение на времето, което животът му поднесъл, не би успял да напише дори една книга. Независимо от това, той взел решение. Да напише шест книги за една година. По два месеца за всяка книга, а авторските хонорари от продадените екземпляри, биха били достатъчна финансова опора за семейството му. Не знаел как би могъл да напише книга само за два месеца, като това нормално му отнемапо осемнадесет, но така или иначе трябвало да успее. Да го направи, защото трябвало да го направи. Това било решение, което променило живота му.
Тук историята взема неочакван обрат, много сходен на сюжетите в собствените му романи. Както казва една мъдра мисъл, истината често е по-странна от измислицата. Кларк наистина написал шест нови романа и през това време се случило нещо удивително. По някакъв начин той успял напълно да се излекува.
Година по-късно нямало и следа от болестта, а междувременно той си създал навика да пише по една книга за два месеца. Дали би си позволил вече да пропилява по 18 месеца за книга, както правел преди? А вие бихте ли постъпили така? „Харесвам новата си продуктивност.“ – казал той. „И, знаете ли какво? Мисля, че така пиша по-добре.“
Вече отбелязах, че успелите хора – мъже и жени -имат свръхестествена способност да изпълняват задачите си бързо и ефикасно. При това не само от Време на Време или когато крайният срок наближава, а системно и редовно. Те знаят как да работят разумно. Това е една от причините да бъдат толкова успешни.
Има още една стара поговорка: „Ако искате нещо да бьде направено, възлоЖете го на зает човек.“- и тя е много вярна. Заетият човек знае как да се организи-ра така, че да се справи с много неща. Тя или той знаят как да подредят приоритетите си. Как да работят ефективно. Как да преодоляват препятствията и не се отвличат. Те работят разумно. И не само това – те обикнобено се спрабят със задачите си за полобината или за четвърт от времето, което е необходимо за други.
Вие също моЖете да откриете този ритъм и да го накарате да работи за бас. Така че не се отчайвайте, ако ви очакват сто задачи. Подредете ги по приоритет. Дайте си краен срок и открийте този стил и ритъм, който ще ви позволи да се справите с всичко. Ще бъдете по-ефективни и ще се уморите по-малко, ако изпълните всички задачи. Не си повтаряйте „Аз работя усилено“, а „Аз работя разумно“. Вторият подход ви носи успех, а другият просто ви уморява.
[spider_facebook id=“1″]
