На един голям столичен булевард построиха напоследък страхотни здания. Блестят целите в стъкло, отразяват слънцето отвсякъде и озаряват квартала с чужда светлина. Високи, горди, студени. Не се разбира в тях какво има – офиси ли , жилища ли , що ли.Но е безспорно, че са импозантни , особено на фона на надничащите зад гърба им сиви панелни редици.
Най-отгоре на някои от тях отвреме-навреме се появяват огромни реклами. Появи се и такава :
“ Купувам апартаменти на килограм“. Следва номер за контакти. Ясно и просто.
Че е криза-криза е. Че паднаха цените на имоти-спор няма.Но все пак ми се иска да го попитам този рекламодател откъде са му тези парета, та на килограм е запазарувал? Как ги е заделил? Какъв му е кантара, та да ги отмери вярно? Не го ли е срам да манифестира можене всред всеобщата немотия? Не е ли виждал многобройните семейства, които се гъчкат вечер отсреща в старите блокове ? Парите са си негови, халал да са му, но простотията и парвенющината му са безкрайни, граничат с цинизъм и социална перверзия. Според мен.. .
Не се задържа дълго тази реклама, вероятно някой се усети колко е гнусна. Но много хора я видяхме и запомнихме. И досега ни се повдига от нея . . .
А онзи дали си е запазил кантара ?
Автор: Божидар Крапчев
*Божидар Крапчев – политически наблюдател, анализатор и коментатор.Специален сътрудник на медийна група Любословие – София, България. Началник на отдел Главен за район “Сердика”. |
|
e-mail: [email protected] |
Още от автора:
“Тревога” из спомените на Божидар Крапчев*
Татко – спомените на Божидар Крапчев
Божидар Крапчев: Данаил Крапчев беше демократ по сърце
Божидар Крапчев: Д. Крапчев е бил напълно независим