Кой е новият водещ на късните новини по Би Ти Ви? Преди да стане част от телевизията през 2006 г., за кратко е работил в програма „Хpucmo Ботев“. През 2011 г. той беше избран от колегите си в Би Ти Ви за репортер на годината, а през 2012 г. получи и приза за разследваща журналистика на фондация „Радостина Константинова“ за поредица от разследвания, свързани с купуването на гласове на изборите.
За „Труд“ той попълни своя лексикон.
Аз съм Иван Георгиев, но приятелите ми ме знаят… пак като Иван. Нямам прякор, нито псевдоним:)
Станах журналист, защото… исках да разказвам истории. Като всяко дете съм имал и други мечти. Роден съм в Благоевград, който е футболен град и едно време приятелите ми мечтаеха да станат футболисти след онова паметно американско лято през 1994 г.
Извън илюзорната ми мечта да стана футболист обаче беше журналистиката. Защото обичам да пиша и да разказвам.
Родителите ми… са учители. И в журналистиката, и в преподаването има нещо много социално значимо. Хората и в двете професии, заедно с лекарите, би трябвало да гледат на работата си като на нещо повече от занаят, за да помагат на хората.
Най-трудната ми задача като журналист беше… е тази, която предстои. Било ми е трудно в Катуница през 2011 г., когато бях в Истанбул, за да отразявам протестите през миналата година. Отразявал съм междуетнически сблъсъци в Скопие между албанци и македонци. Преодоляването на трудностите е чарът на нашата професия.
Искам да кажа нещо, което няма да забравя от репортажите ми от Катуница. Тогава беше много трудно да си журналист заради гнева на хората, който беше прелял. След едно включване в сутрешния блок, в което обобщихме всички материали, с които сме разказвали за престъпленията на семейство Рашеви, при нас изненадващо дойде Атанас – бащата на убития Ангел, и донесе топли закуски на целия екип.
Този жест каза много в сложната ситуация.
Приех да стана водещ на късните новини на Би Ти Ви, защото… за 8 години, откакто съм в телевизията, съм правил много неща, но все още не бях правил това. Говорих с новия директор на „Новини, актуални предавания и спорт“ Венелин Петков и приех с идеята да пробваме.
Много обичам това, което правя. И новите ми задължения като водещ на късната емисия са просто още един начин да се наслаждавам на професията си. Останалите ми задължения като автор на „Би Ти Ви документите“ и „Би Ти Ви репортерите“ не отпадат.
Наскоро Би Ти Ви излъчи моя филм „Македония – последният проект на Коминтерна“, а аз… знам, че моето семейство също е пострадало от насилствената македонизация, която е извършена от българските власти след 1944 г. Моят баща и моят чичо, които имат едни и същи баща и майка, са записани единият като македонец, другият като българин, защото имат разлика от няколко години.
Хората помнят тези неща.
Когато се затруднявам да произнеса чуждо име в ефир, тренирам… всъщност нетренирам.Воденето на новините си има правила, различни от говора като репортер, когато се включваш от мястото на събитието. Когато в емисията се произнася чуждо име, винаги се прави пауза преди това. Не защото се притесняваме, че ще сгрешим, а за да подготвим зрителите да чуят това, което казваме. Защото те може и да не са го чували досега. Това е психология.
Успявам да стоя буден и в кондиция почти до полунощ, защото… съм нощна птица, нищо че много години работех в сутрешния блок на Би Ти Ви. Не пия кафе. Още от ученическите си години предпочитам да пиша, уча или работя в по-късните часове от денонощието.
Като дете бях… много съсредоточен върху писането, още повече че вече бях решил какво ще работя. Не си спомням да съм бил палаво дете, напротив.
Когато бях ученик, ритах в школата на „Пирин“-Благоевград, а там отидох … заедно с мои приятели, но никога не съм играл за големия отбор.
Ако ме поканят в ефир в партия, аз… няма да приема. Защото този ефир му е даден, за да служи не на журналиста, а на зрителите.
Обичам планината, защото… баща ми беше планински спасител и вероятно оттам тръгва моята страст. Макар че напоследък имам все по-малко време за това. Защото все пак това, което хората виждат на екрана, е резултат от много разговори и подготовка, които могат и да се случват и много рано сутрин, и късно вечер, извън работно време.
Обичам да спортувам. Преди време ритах футбол с колегите. През миналата година обаче получих травма и затова спрях. Често ходя на фитнес.
Вечерям… някъде към 17-18 ч и това е единственото ми ядене за деня. Емисията ми свършва в полунощ, но се прибирам вкъщи към 1 ч и е абсурд да вечерям след това.
На нощното ми шкафче има… книгата „Психология на тълпите“ на Густав Льобон, стихосбирка на Константин Павлов и „физика на тъгата“ на Георги Господинов.
Труд | стр. 23 |
[spider_facebook id=“1″]
