Новите технологии постепенно изместват вече създадени навици и възпитават нови. „Мобилизацията“ достигна такива размери, че традиционните банки все повече отстъпват на електронните. В стремежа си да привлекат повече клиенти финансовите институции улесниха максимално достъпа до услугите си. И днес вече клиентите са само на клик разстояние от своите авоари. Въпреки това заради недоверието към сигурността в интернет услугите на банките през компютър и телефон все още не се използват масово.
У нас мобилното банкиране се разви с известно закъснение в сравнение с останалите европейски страни.
Изглежда, основната причина за скептицизма на българина се дължи на слабото доверие в сигурността на системата. Но нещата се променят. През последната година се забелязва ръст в броя на трансакциите през мобилните устройства. Електронните услуги също набират популярност – по данни на НСИ 7% от потребителите на интернет у нас използват мрежата, за да банкират онлайн.
Над 50% от всички преводни операции в Банка ДСК, нареждани от граждани, се извършват чрез електронното банкиране. За последните 3 години делът на преводите, извършени през онлайн платформата на Прокредит Банк спрямо тези на хартиен носител, се е повишил с повече от 20%. Към днешна дата над 85% от преводите в банката се извършват онлайн. 30% от клиентите на Уникредит Булбанк вече ползват някой от каналите за интернет банкиране, като броят им е доститал 40 000 през 2013 г.
Услугите са активни и пасивни
Съществува разлика между мобилното и електронното банкиране. Онлайн или е-банкирането на практика е виртуален банков клон, осигуряващ достъп до всички услуги на банката. Е-банкирането е достъпно през сайта на съответната банка. Мобилното банкиране се осъществява през приложения за мобилни телефони и позволява да се извършват само част от активните и пасивните операции на банките.
Активното банкиране позволява преводи към лични и чужди сметки или плащане на битови услуги и дори данъци. Някои банки позволяват преводи само в левове, а други само във валута. Размерът на преводите е ограничен, в зависимост от условията на банката.
Пасивните операции са свързани с наблюдение на сметките и евентуално извършване на някои плащания за комунални услуги. В този вариант клиентът може да провери актуалното състояние на сметките си и движението по тях. Пасивните услуги позволяват да се следят задълженията по кредити или към доставчиците на битови услуги. Освен това информират за валутните курсове и лихвените проценти. Не позволяват обаче да се нареждат преводи към други сметки.
Разплащанията, които можем да правим от разстояние, са с разнообразни лимити. Първа инвестиционна банка например няма мобилни приложения, а онлайн платформа. През нея могат да се правят преводи до 40 000 лв. на ден, но само чрез Token устройство. То генерира пароли за еднократно използване и служи като средство за достъп и идентификация в системата на банката.
Притежателите на виртуална карта с достъп до ДСК Директ Моби имат лимит за плащания от 6000 лв. или техния еквивалент в евро и долари.
Чрез мобилното приложение на Райфайзенбанк могат да се извършват вътрешнобанкови и преводи към трети лица, но те са ограничени до 300 единици в лева или валута. Дневно през мобилното приложение на Уникредит Булбанк могат да се превеждат 2000 лв.
Много карти -едно приложение
Мобилният портфейл mobb е услуга, която може да се ползва от клиенти, които имат карти в няколко банки. Те се регистрират в приложението, а то дава възможност за активни услуги -отключване и заключване на карта, и пасивни – предоставяне на информация.
С mobb клиентът контролира коя от картите да използва, като заключи останалите. Заключването има ефект не само за мобилния портфейл, но и за самата пластика – тя не може да бъде ползвана никъде. По този начин картите са защитени от неправомерна употреба.
Освен това при пазаруване в магазин, който поддържа mobb, не е необходимо да носите физически картите, за да платите. Основните предизвикателства пред е-банкирането според главния експерт маркетинг и продажби към БОРИКА Богдан Ставрев са свързани с това, че пазарът у нас все още не е узрял.
Ставрев смята, че съществуват класическите „страх от новата технология“, „страх да не ти източат парите“ и просто „скептицизъм към всичко ново“.
Труд | стр. 20; 21 | АЛЕКСАНДРА АНГЕЛОВА
[spider_facebook id=“1″]
