В първия брой на сп. ТЕХНОЛОГИИ за 2014 г. представят различни нови технологии, които или току-що навлизат в България, или предстои да навлязат скоро, или е очевидно, че у нас имаме голяма необходимост от тях. Те се отнасят за дърводобива, рециклирането на отпадъци и пречистването на води – все сектори, в които България е ужасно изостанала в сравнение с останалите европейски страни.
Ползите от тези технологии са повече от ясни – икономии на парични средства, в резултат на понижаването разхода на дизелово гориво или електроенергия, намаляването на разходите за персонал, оползотворяване на отпадъците и използването им като източник на суровини и енергия и др.; на второ място, но не по важност, опазване на околната среда и щадене на природите ресурси чрез по-малко емисии вредни вещества и шум, минимизиране обемите на депонираните отпадъци и пестене на невъзобно-вяемите енергоизточници.
И след като са налице такива очевидни ползи, които на практика могат да се видят само няколкостотин километра на запад от границата на България, то напълно естествено е да очакваме идването на същите тези технологии и у нас съвсем скоро. Само че това или все още не се случва, или става много по-бавно, отколкото очакваме. И така логично се появява въпросът защо закъснява навлизането на новите технологии у нас. Ако кажем, че са твърде скъпи, то това няма да бъде вярно – ЕС ни отпуска огромни фондове за финансиране по голям брой програми.
Отговорът на този въпрос може да се търси в две посоки. От една страна, сектори като дърводобива, рециклирането на отпадъците и водите се управляват все още твърде централизирано от държавата и общините, като частната инициатива като дял е относително малка в сравнение с ЕС. Ето защо в голяма степен инвестирането в нови технологии се прави чрез обществени поръчки, които са един от най-видимите примери за нелоялна конкуренция и откровена корупция у нас. В същото време трябва да посочим и ширещата се некомпетентност сред държавната и общинската администрация и в резултат на нееднократно подчертаваната липса на административен капацитет за изпълнение на големи проекти. А като добавим остарялото законодателство или осъвремененото, но с лобистки привкус, картинката започва да се оформя.
Втората посока, в която може да се открие отговорът на горния въпрос, е самият частен бизнес. Понастоящем редица „бизнесмени“ предпочитат да използват наемен труд вместо механизация, което им излиза уж по-евтино заради ниските заплати, които плащат, а за осигуровки и данъци въобще няма да говорим. Да, за съвременни машини трябват пари,а както посочихме, оперативните програми на ЕС изглеждат отлична възможност. Но и тук започна да се разнася зловонието на корупцията, схемите и заобикалянето (или направо директното нарушаване) на законите. Не на последно място трябва да отбележим и твърде честите случаи на отчайваща липса на техническа и икономическа обосновка при вземане на решение за инвестиране в дадена технология и съответните конкретни машини. От някои примери може да се направи извод, че е било по-важно „бизнесменът“ да захапе тлъстата концесия, а че приходите идват от правилната технология явно е било нещо второстепенно и дори третостепенно. Нерядко става въпрос и за подвеждане от страна на недобросъвестни търговци, които, гонейки само и единствено бързата печалба, успяват да внушат на клиента, че предлаганите от тях машини са правилните за неговите цели.
И накрая излиза, че сами сме си виновни за твърде бавното навлизане на новите технологии у нас – по-точно нашата алчност и некомпетентност.
Данаил НИКОЛОВ
сп. ЕКОТЕХНИКА и ТЕХНОЛОГИИ, бр. 1 2014
[spider_facebook id=“1″]
