Ангел Колев е посетил 35 щата на Америка и 35 държави
В един октомврийски ден на 1997 г. пред рецепцията на хотел „Гранд каньон вилидж“ в Аризона застава среден на ръст здравеняк и на английски с доста силен акцент пита как може да се отиде до река Колорадо, която тече на дъното на Големия каньон.
Жената на рецепцията обяснява, че до реката пътуват кервани от мулета, които тук наричали аризонски таксита. Тръгват в 730 сутринта и спират на няколко места за почивка.
– Колко ще ми струва едно такова муле-такси? – пита здавенякът.
-120 долара – отговаря рецепционистката.
След кратък размисъл мъжът казва:
– Лейди, за 120 долара аз ще кача мулето на гърба си и ще го занеса до реката…
Жената се просълзява от смях. Разбира се, тя няма как да знае, че човекът срещу нея е майорът от Гранични войски на България Ангел Колев. Служил в казармата като кашик, завършил военна журналистика в Лвов, Украйна, в момента репортер във в. „Българска армия“ и от години ляво крило фурия в отбора на журналистите.
Нашият човек се спуска по южния склон на каньона, като спазва строго указанията: не се отбива от пътеката заради гърмящите змии и е добре запасен с вода заради сухия въздух и ниската влажност. След 7-8 часа нормален ход и преодолявайки червено-кафявия прашец от скалите, който се носи като мъгла над пътеката, майор Колев натопява уморените си крака в река Колорадо
И трите орисници на младенеца Ангел, роден през 1951 г., са го нарекли да бъде един вечен Пантелей Пътник. Едва на 5 дни Ачо изминава с файтон първите 16 километра в живота си – от родилния дом в Благоевград до село Логодаж, където баща му Никола е зам.-комендант на заставата.
После живее на 7 места в държавата, защото местят баща му от една комендатура в друга. Когато пристигал на новото място, офицерът Никола Колев удрял фуражката в земята и правел по още един син. Така след Ангел се раждат Валентин и Сергей. След години поетът Матей Шопкин ще каже, че понеже е живял предимно в комендатури, Ачо бил комендатурчик.
Докато учи в Лвов, Ангел изръшква почти целия Съветски съюз – от кавказките републики до балтийските. През ваканциите другите българи бързат за вкъщи, а Ачо слага раницата и тръгва. Не го пускат само в Камчатка и Чу котка
След като завършва в Лвов, започва работа във в. „Граничар“ .
Расте в кариерата и в творчеството, тъкмо заповедта му за чин майор е разписана, и става „засечката“, ако използваме стила на Джоузеф Хелър в „Параграф 22″.
През 1986 г. средният брат Валентин бяга в САЩ. Пътува на екскурзия до Швейцария, остава в Цюрих при приятели и оттам в Ню Йорк. На четвъртата седмица от пребиваването си в САЩ инж. Валентин Колев започва работа като чертожник на Пето авеню и 35-а улица до Емпайър Стейт Билдинг при един унгарец.
Това добре, обаче в социалистическа България няма как да си офицер от Гранични войски, а брат ти да е изменник на родината, при това живеещ в центъра на империализма. Бая зор трябва да са видели фуражките как да излязат от положението. Накрая формулират мотивите за уволнението на майор Ангел Колев от в. „Граничар“ ето така: „Освобождава се от заеманата длъжност поради невъзможност да бъде използван“.
След пет години, когато двамата братя се срещат в едно западногерманско градче, Валентин казва: „Брат ми, знаех, че си мъжкар и свободолюбив човек и няма да ми се разсърдиш за изпитанието, на което поставих теб и семейството.“
Останал без работа, Ачо споделя на приятеля си Димитър Димков, известния някога спортен журналист от в. „Поглед“, че явно ще прибегне до резервния вариант и той да бяга в САЩ. „Не, Геле – казва Димков, – това ти е основният вариант!“
Вариантът се сбъдва през 1999 г., когато вече не беше необходимо да се бяга. Мария, съпругата на Ангел, която от години работи за „Ротманс“, печели зелена карта и на 6 септември (Ачо държи да подчертае, че е това е денят на Съединението на България -б.а.) същата година двамата напускат родината и отиват при сина си в САЩ. След години пристига и третият брат Сергей. Всички се събират във Филаделфия, чието име в превод от езика на древните римляни значи „град на братската любов“.
Ангел започва работа в една пицерия. Той обича да готви, кулинарията му е хоби и се чувства добре. Нали се твърди, че найщастлив е този. който успее да направи хобито си професия.
Собственикът харесва трудолюбието на българина, който се труди със замах, и го кръщава Ангел Урагана. „Ти работиш със сърце, ние тук трудно намираме такива хора“, казва му и го издига до мениджър на заведението си.
Като страстен почитател на Джек Лондон, няма как Ангел Колев да не посети и Аляска. Ако обаче питаш Ачо заради писателя ли тръгва към Полярния кръг, той отговаря: „Не, заради мене си“.
Но съм сигурен, че е и заради Джек.
В Глен Елън се покланя на гроба му, разглежда „къщата на мечтите“, построена от съпругата му Шармийн, а в кръчмата в Окланд, където е отсядал Моряка, изпива халба тъмен „Сам Адамс“ в негова чест. В местния вестник „Трибюн“ младият Джек Лондон публикува първите си разкази.
От град Феърбанкс сам с пилота в маломерната „Чесна“.
Ангел прелита Полярния кръг и се приземява във Форд Юкон, създаден от индианското племе на атабаските. „Голяма пощенска станция, главен пътен и търговски възел, пише за селото при завоя на река Юкон Джек Лондон в разказите си.
От разказа на Ачо за преживелиците му във Форт Юкон мен най-много ме впечатли срещата му със самотния индианец Джонсън, живеещ в малка дървена къщурка. „Никога не съм имал жена, сам съм“ , тъжно признава Джонсън. Когато разбира, че Ангел е женен, му подарява два изсушени крака на полярен сокол. „Вземи да направиш обеци на жена си“, казва на гостенина си, който пък ми призна, че това е най-скъпото нещо, което е донесъл от Аляска.
Но истинската любов на Ангел е Латинска Америка и особено Перу. Харесват му хората там – земни, семпли, простовати дори, но по особен начин романтични като нашите родопчани.
Ачо бил в Мачу Пикчу, град Куско в долината Урубамба и други екзотични места. Нощувал на 6000 метра надморска височина, където въздухът е толкова разреден, че трудно се диша и човек има чувството, че е зашеметен от удар с тъп предмет в главата.
Когато се връща от Перу, Колев казва на приятеля си Димитър Димков, който от години живее в щата Вашингтон и има собствена школа по футбол, че след като е покорил Мачу Пикчу, древният град на инките вече ще се казва Ачу Пикчу. За което Димков му връчва жълтата фланелка.
Бразилия посещава в дъждовния сезон, когато всичко е залято и цялата джунгла е три метра под водата. Хората се придвижват с лодки – на училище, на църква, на пазар…
Кракът на Ангел Колев вече е стъпвал и в Австралия и Нова Зеландия. В австралийския град Аделаида, разположен в залива Сейнт Винсънт на Индийския океан, пали свещ в храма „Свети Мина“, издигнат от българите, живеещи в града.
Някогашният кадър на „Пирогов“ – ортопедът Румен Стаменков, сега с частна клиника в града, го води в залива, който е единственото място в света, където сините китове раждат малките си.
На тръгване от Сент Винсент стадото китове винаги е пресрещано от стадо косатки. Атракцията да се гледа битката им на живот и смърт е доста кървава.
Винсент се казва големият внук на Ангел.
Като горд дядо той твърди, че в името присъства и нещо българско – вин като вино. Малкият внук е Макс. За съжаление, и двамата не говорят български. Макс знае само думата „кебапче“, но в множествено число я произнася „кебапчес“.
Досега Ачо е посетил 35 американски щата и 35 страни по света. В Европа не е бил само в Скандинавието и Португалия.
Амбицията му е да обходи всички щати и да навърти поне 100 държави.
В идващата събота, на 8 март. Ангел Колев тръгва за Аржентина. И оттам – в Уругвай. С неизменната раница на гьрба. найотгоре на която винаги стоят вързани малки сувенирни кожени цървулки, подарени му от сина и снахата.
| 05.03.2014 00:32 | 24 Часа | стр. 20 | ПЕНЧО КОВАЧЕВ
[spider_facebook id=“1″]
