Преди 85 години на този ден е роден писателят и журналист Георги Марков. Убит мистериозно в Лондон, където емигрира, за да пише свободно, Марков е своеобразен историограф на българския социализъм. Скоро в София ще бъде издигнат паметник на писателя. Над монумента ще работи скулпторът Данко Данков.
Чрез цинизма на миналото проумяваме цинизма на настоящето. Тази идея събра сегашните хора на словото, в опит да отделят “вчера” от “днес”.
“Бих могъл да изпиша цяла книга, за да разкажа случая на тази най-потресающа пародия на съд, която няма равна на себе си в цялата българска история”.
“И аз можех да наблюдавам как с времето зеленият цвят отстъпваше пред ръждивия цвят на керемидите и армията от бетонни чудовища”.
“Защо ние да цензурираме журналисти, писатели, хора на културата и изкуството, когато те могат да се цензурират сами едни други далеч по-добре?”
Какво ще има в задочните репортажи за България с днешна дата? Има ли кой да ги напише? От страниците на Георги Марков изкачат опасни въпроси.
Марин Бодаков, поет:
– Като преподавател по журналистика бих могъл да кажа, че днес почти никой не пише репортажи, този жанр е в застрашените видове.
Димитър Кенаров, журналист:
– Абсолютно е забравен Георги Марков, питайте хората по улиците. Единственото, което се знае, е клишето, разбира се, за българския чадър.
След 89-а задочните репортажи на Марков стават едни от най-издаваните заглавия у нас. В щатите носят името “Истината, която убива”.
Марин Бодаков, поет:
– Тепърва ще се освобождаваме от различните политически употреби на тези текстове. Ще погледнем най-после върху тях и като към предмет на литературно майсторство, на журналистическо майсторство.
За събралите се да почетат, името на Георги Марков е като дълг. За по-малко преразкази и повече истории, в които да вярват.
За Георги Марков:
„Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства.“
Йордан Йовков
Георги Иванов Марков е роден на 1 март 1929 година в Княжево край София. Завършва индустриална химия и работи като инжинер – технолог. През 1958 година се разболява от туберколоза и докато е на лечение из санаториумите започва да пише. В 1961 година е публикувана първата му книга „Анкета“ и сборникът с разкази „Между деня и ноща“. През следващата 1962 година, излиза „Мъже“ , която получава наградата за най-добър роман на годината. След това следват книгите „Цезиева нощ“, „Победителите на Аякс“, „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“ , с които си спечелва име на един от най-известните , талантливи и плодотворни български писатели през 60 – те години. Георги Марков е автор на редица пиеси и сненарии за игрални филми, които се радват на голям зрителски успех. Когато е на върха на своята слава и популярност, започва да се сблъскава с партийната цензура, която не допуска издаването на неговия роман „Покривът“. Поради разминаване с идеологията на социалистическото изкуство и култура, пиесата му „Комунисти“ е свалена от преставление , нейната съдба е последвана и от пиесата „Аз бях той“. През 1969 година писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Необходимостта от творческа свобода и нежеланието на управляващите в София да му разрешат да остане за по-дълго в чужбина, го принуждават да поема по нелекия път на емигрант-дисидента. В едно свое есе творецът споделя : „Ако някой на този свят е писател, той винаги и при всички обстоятелства пише. И той винаги и при всички обстоятелства търси трибуна, т. е. да публикува. И когато тази трибуна му се отказва в родната му страна, талантът му го задължава да я намери, където може.“
Георги Марков се установява за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на „Дойче Веле“ и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 година неговата пиеса „Архангел Михаил“ спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това, на лондонска сцена, е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата“. На 7 септември 1978 година на моста Ватерло над Темза в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна съчма, изстреляна от неизвестен похитител. Талантливото перо на един голям писател, драматург и радиожурналист е пречупено, той издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сент Джеймс“. Погребан е в гробището на Уитчърч Кеноникорум Югозападна Англия. След неговата смърт на Запад излизат „Есета“ и „Задочни репортажи за България“. У нас те са публикувани официално едва след 10 XI 1989 година. Именно „Репортажите“, които са излъчвани по емисиите на Радио „Свободна Европа“ от 1975 до 1978 година , и в които той разобличава истинската същност на тоталитарния режим начело с Тодор Живков , предопределят неговия трагичен край. Чрез тях той си спечелва омразата и ненавистта на управляващата върхушка, която още през 1972 година, в скалъпен процес, го осъди задочно за „измяна на родината“.
В началото на 2001 Георги Марков бе награден посмъртно от президента Петър Стоянов с ордена „Стара планина“ – първа степен, който бе поднесен на неговата съпруга Анабел Маркова. Георги Марков получи това високо държавно отличие за цялостното си творчество, което заема достойно място в българската литература и драматургия, както и за непримиримата си гражданска позиция по времето на комунизма в България. Неговото критично перо не беше равнодушно и към лицемерието и егоизма на западното общество, което в стремежа си за благополучие и охолство, бе забравило за съдбата на Източна Европа. Големият писател и драматург Георги Марков ще остане като вечният бунтар и най-ярък пример за това как трябва да се защитава свободата на словото, за която той заплати с цената на собствения си живот.
Източник: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=165&WorkID=4621&Level=1
[spider_facebook id=“1″]
