Директор на БНР Видин: За ЧРД мечтая да сме слушани

admin

– Господин Първулов, на 1 март Регионална радиостанция Видин ще отбележи своя пети рожден ден. Много или малко е това за Вас и за работещите в нея? Времето е относително понятие. За мен тези пет години минаха като миг. В тях имаше и хубави моменти, и много трудности. Не е лесно да се създаде една регионална радиостанция, това е сложен и дълъг процес, в него участват много специалисти и тяхната работа трябва да бъде синхронизирана, за да има не някакъв, а добър резултат. – Да припомним откога чакахме откриването на тази регионална радиостанция?
Първият проект е още от осемдесетте години, когато бяха изграденистудията. Новпоследния момент, по незнайни за мен съображения, проектът е спрян: Но явно в Българското национално радио са прозрели това, което днес е реална необходимост, а именно, че на Северозапада трябва да се обръща специално внимание и откриването на обществена медия тук не беше само добро намерение на БНР, но и изискване на европейските ни партньори за всеки регион.
– Как през тези пет години осъществявате тези добри намерения?
– Нашето лого е „Близо до хората“. Това е нашето виждане за мисията на една обществена медия.
Предаванията ни живеят с техните ежедневни радости и грижи. Или поне се стараем да е така. Не размахваме пръст, не ги поучаваме, искаме да бъдем техен спътник и да говорим на разбираем за тях език. Нашият сигнал покрива не само областите Враца и Монтана, където работят наши кореспонденти, вече ни се обаждат и от Плевен. Специално внимание обръщаме не само и толкова на областните центрове – имаме сътрудници в Берковица, Белоградчик, Мездра. Искаме и техният глас, гласът на хората от по-малките населени места в Северозапада, да се чуе. Не само в региона, но и в страната с участието ни в няколко национални програми на БНР. Това е много важно за нас, защото е трудно от високата камбанария, от София, да чуеш как живеят хората в Борован или в Брегово, например.
– Имате предвид рубриката „Хоризонт плюс седем“?
– Да, до известна степен. Темите, които се дискутират 6 нея са национално актуални, което ни дава възможност в ефира на БНР да се чуе това, което става тук, при нас. Процесът е двустранен – БНР задава общата тема, ние я акцентираме върху регионалната политика, тоест опитваме се да дадем отговор на въпроса как взаимодействието на държавата с общините рефлектира върху живота на хората 8 тях. Тематиката е многообразна от реализирането на национални и европейски проекти до конкретните идеи и намерения на дадена община.
– Йена споменем някои други ваши тематични предавания?
– Преди това бих искал да спомена нечии имена. Като това на Ванко Иванов, вечна му памет, един от първите радиоводещи във Видин. Няма да забравя колко радостен бе той от откриването на регионалната радиостанция, колко дълго бе чакал този ден. Няма да забравя и как ни успокояваше, когато нервничехме, че нещата не стават бързо, както на нас ни се искаше. Не един и два пъти той ни казваше: „Спокойно, радиото е като едно дете. За да порасне, трябва внимание, грижи и най-важното – търпение!“
– Е, порасна ли видинското радио?
– Да. Започнахме с шестчасово излъчване, сега ефирното ни време е 18 часа. Бих споменал някои основни предавания като „Посоките на делника“ с участието на почти всички колеги и със специално включване на нашите кореспонденти по места. В този сутрешен блок в петък внимание заслужава рубриката ни „Добро утро, кмете!“, в която се опитваме да покажем какво се случва в най-малките населени места. Не мога да не отбележа и нашата „Музикална зона“, защото радиото е не само новини, но и много музика. Интересни са и публицистичните ни предавания, чиято тематика е с широк спектър – от социалната проблематика до екологията, например. Изкушавам се да спомена и едно друго авторско предаване „Автобиография Северозапад“, представящо интересни личности, свързани с нашия регион, както и „Памет нашенска“, в което се припомнят важни исторически и културни събития и хората, чиито имена са свързани с тях.
– Вие сте в екипа на Регионалната радиостанция от първия ден на нейното създаване. Откъде всъщност дойдохте? – Аз съм роден във Видин, но съм живял в Шумен, където работех като главен инженер в регионалната радиостанция. Бях приятно изненадан, когато ми предложиха да оглавя новосъздаденото радио във Видин. Държа да подчертая, че техниката, която от години беше инсталирана тук, беше много иновативна и изключително модерна, дори националното радио нямаше такави последни версии насофтуерзарадиопроизводство. Предизвикателството не беше малко, но мисля, че заедно с колегите се справихме. Разбира се, колкото модерна да е една техника, душата на радиото са хората. Всъщност, най-трудно бе сформирането на екипа. В града имаше такива, работили в по-малки радиа, но нашият мащаб вече бе друг и трябваше да обучаваме кадрите си в движение. Първите назначения бяха с конкурс, естествено, после решихме да практикуваме друго – да работим с кандидатите като със сътрудници. Тоест – те да чиракуват известно време в радиото и ако покажат нужните качества и умения – да станат калфи, така да се каже, а чак тогава майстори. Нашата работа е специфична, тя изисква не само журналистически, но и редица други спо-собности и койтоси мисли, че е лесно да се работи в радио, греши. Убеден съм, че нашият екип е с доказани професионални качества, почти всички, които започнаха преди пет години, продължават да работят тук.
– Е, малко или много са работещите в Регионална радиостанция-Видин? – На нас 28 не ни стигат.
Районът ни е твърде обширен и покриването му, без да е мисия невъзможна, не е леко. Още повече, че навсякъде медиите вървят към унифициране, което поставя редакторите ни пред необходимостта да бъдат многофункционални – да работят сами с техниката, да качват материали в сайта ни, да бъдат фотографи и пр. Това е доста натоварваща дейност, много професии в едно и аз съм им благодарен, че го правят. Не е лесно да си едновременно и журналист, и фотограф, и звукорежисьор. Мога да спомена много имена, няма да го направя, защото всички, работещи при нас в различните аспекти на разнообразната ни радиодейност, са изключително отговорни и мотивирани да произвеждат все подобър радиопродукт.
– Как гледате на идеята за откриване на телевизионен център във Видин?
– Като на една добра идея. Би било по-хубаво да е радиотелевизионен център, но в момента това практически е невъзможно – БНР и Българската национална телевизия са отделни институции. Мисля, че колегите от телевизията виждат колко добре се развиваме ние като радио, колко нужни сме на хората от Северозапада и колко назряла е необходимостта от откриването на такъв телевизионен център. Икономически и социално ние сме изостанал регион, но имаме добър потенциал, перспективи и доближаването ни до Европа трябва да бъде в добра информационна среда. Още повече, че практиката досега е показала, че добре се допълваме с останалите медии – преса и телевизия, а напоследък по мое настояване – и с интернет. Защото много от нашите съграждани работят или учат в чужбина и именно чрез интернет стават наша аудиотеритория. Все по-често те се включват във вечерните ни предавания в събота и неделя и споделят, че ние сме медията, чрез която имат актуална информация какво се случва в региона и как живеят хората в него.
– Вашите бъдещи намерения ?
– Нашият девиз ще продължава да бъде „Близо до хората“. Естествено стремежът ни е да стигаме и до най-малките, и до най-възрастните, да подбираме темите, които ги вълнуват. Не само във възрастов, а и в социален аспект. Мисля, че успяхме да направим това. Просто трябва да го развиваме и в бъдеще. Това е нашата цел, това е нашата позиция.
– Къде сте в скалата на останалите регионални радиостанции ?
– Ние не сме най-младата регионална радиостанция, но сме първата след старите, ако мога така да кажа – радиостанцията в Благоевград започва емисиите си на 11 декември 1972 година. Оттогава – до 1 март 2009 година, когато е поставено нашето начало, не е откривано нито едно регионално радио.
– Във фоайето на етажа, където е Регионалната радиостанция, виждам една своеобразна изложба, в която наред със стара пишеща машина и грамофон, присъстват и десетки грамоти. За какво са те?
– С пишещата машина и грамофона са работели първите радиожурналисти във Видин. А грамотите ни – регионални и национални – са доказателство, че всички добре си вършим работата. Наши изследвания сочат, че започнахме с един процент слушаемост, сега вече имаме 24-25 % и сме на трето място след „Хоризонт“ и радио „Веселина“, с което почти сме изравнени.
– Какво е най-съкровеното Ви пожелание за петия рожден ден на Регионалната радиостанция-Видин?
– Все повече хора във Видин. Монтана, Белоградчик и Враца да държат включени радиоапаратите си съответно на 97.1, 103.9, 106.8 и 94.4 мегахерца, тоест на нашите честоти. Все повече наши сънародници да ни се обаждат по интернет, за да ни благодарят, че ги правим съпричастни към радостите и грижите на хората в региона. Най-хубавото, което можем да си пожелаем, е да бъдем слушани.