Представете си, че ви посети Мефистофел и ви предложи да изберете една от следните две възможности. Първо, името ви да попадне в интернетски форум и там да ви нарекат с всякакви гнойни и обидни думи и, второ, името ви да попадне в същия форум, където да ви похвалят и да се възхитят от вас.
На пръв поглед изборът е очевиден.Но понеже го предлага именно Мефистофел, има и уточнение: този, който ви ругае, е обикновен идиот, който обаче искрено си вярва, а онзи, който ви посипва с цветен прашец, всъщност не ви познава, може би даже не ви харесва, обаче му е заплатено, за да ви хвали. Или, иначе казано, трябва да изберете между човек, който вярва в нещо невярно, и човек, който не вярва в нещо вярно.
Какво ще направите? Аз признавам, че не мога да реша за себе си. Вече цяла седмица върви интригата с „троловете“ на ДСБ. Миналата събота се появи информацията, че през 2011, когато лидер на ДСБ беше още Иван Костов, във връзка с местните избори е било платено на специална агенция, която да организира масови хвалебствия във форумите. Тогава кандидат за кмет на София беше Прошко Прошков. После се видяло, че същата агенция, чрез същите измислени самоличности хвалела с не по-малък плам и БСП. Никой не отрече.
Напротив, сегашният лидер на ДСБ Радан Кънев показа публично договора, по силата на който са били осъществени хвалебствията и е било извършено заплащането. С това свое действие той си спечели славата на екзотичен политик, защото единствен призна нещо, което се знае, че тайно правят всички останали. Дори от фирмата изпълнител на хвалебствията го укориха, че разгласява конфиденциална информация и че по този начин допуска гаф. Може да не съм прав, но за мен „гаф“ е не да кажеш за нещо сторено, а да сториш нещо, което не е за казване.
От тази гледна точка Хобита не сгафи, а напротив – с постъпката си даде повод за нов ободряващ дебат около темата за „троленето“ в интернет. В този дебат се поставиха много въпроси. Някои получиха отговори, а други не. За мен обаче главните въпроси в тази история не са повече от три и аз ще ги задам, като предварително заявявам, че за единия от тях нямам отговор, а за другия се колебая. Имам отговор само на един от трите въпроса.
Ето ги и тях. Защо точно ДСБ? Наистина, след като от години се знае, че всеки политически PR използва техниката на „спонтанните“ анонимни коментари във форумите, е странно защо се ровят кокалите именно на ДСБ и то отпреди три години. Ровят се в навечерието на европейските избори, първите избори за Реформаторския блок, в който ДСБ се стреми да играе флагманска роля. Въпросът наистина е странен. Но е странен, само защото е зададен неправилно. Той не би трябвало да звучи „Защо се заяждат именно с ДСБ?“, а „Защо ДСБ сключи договор именно с тази фирма? Как я избра? Чия е?“. Може би се заяждат с ДСБ точно защото тогавашното му ръководство е плащало на хора, които са свързани и със социалистите, и с НДСВ, и с кого ли още не, ако седнеш да се разровиш.
Още по-интересно е, че в щаба на цитирания Прошко Прошков не се знаеше, че му се извършват такива „услуги“, че му се лъска имиджът срещу заплащане и под формата на анонимни коментари. Ако някой беше дал тази подкрепа за щаба под формата на пари, а не на нежелани „услуги“, то със сигурност тези пари щяха да се изхарчат за друго. Ето защо за мен въпросът „Защо от „Кърниградска“ избраха точно тази форма на политически PR и защо платиха точно на тази фирма?“ остава без отговор. Редно ли е да се прави така? Хубавото на цялата история е, че покрай ДСБ никой не отрече, че масово се организират симулации на гражданска активност в интернет.
Оказа се, че един и същи „гражданин“ с едно и също потребителско име във форумите и с едно и също сърце може да люби ДСБ и да мрази БСП, да люби БСП и да мрази ГЕРБ, да бъде едновременно ляв и десен, либерал, социалист или консерватор, без това да му пречи да люби М-тел и да мрази Виваком. Обществото озадачено повдигна вежди и поиска от специалистите по PR да му обяснят какво става.
И тук аз, признавам, се проявих като голям наивник. Въобразих си, че като попитат PR-ите вярно ли е всичко, което се изнася за контролираните публикации и платените коментари, те ще започнат да го усукват, да разправят, че не е вярно, че може и да има нещо такова, но те не са чули, че техни колеги може да са правили, но лично те никога не са правили такива неща. Вместо това обаче те най-спокойно обясниха, че това си е част от професионализма и даже е похвално, когато се прави както трябва.
Казаха, че да публикуваш във форумите десетки предварително съгласувани с клиента и уж спонтанни граждански мнения е напълно нормално и е точно толкова редно, колкото, когато плащаш за реклама във вестник, е редно да разчиташ като бонус и на журналистически статии, които уж от обективна гледна точка обработват нагласите на публиката в желана от теб посока. Така казаха.
И аз съм напълно съгласен, че първото е точно толкова редно, колкото и второто. Тоест, изобщо не е редно и официално се счита за нарушение. Казаха още да си представим, че ако интернет е концерт, то „троловете“ са все едно част от публиката на този концерт, която е заведена организирано да аплодира изпълнителите. Това даже било много хубаво. Така казаха и това ми обяснява защо мнозина смятат за нормално сред спонтанно протестиращите по улиците има и такива, които са организирани от тайнствени „специалисти“ по политически маркетинг.
Но от друга страна всички се съгласиха, че добрият стар Бил Шекспир е бил прав като е казал, че животът е спектакъл. „Щом те така на нас, и ние така на тях!“ казаха PR-ите без капка угризение. Да, животът е спектакъл и всички знаят, че е така. Глупаво е да се смята, че многострадалната Геновева наистина е посечена, защото вече не само кака Гинка, но и всички останали знаят, че Геновева е жива в гората. Ето защо и на въпроса: „Редно ли е да се прави така?“ аз нямам отговор. Може пък да се окаже, че е редно.
Какъв е резултатът от това и заслужава ли си да се прави то? Ще се изкуша да кажа, че щом се прави, явно си заслужава. Така изглежда. Не е нужно да си математик, за да видиш (поне на базата на изнесените данни от договора на ДСБ), че да „тролиш“ анонимно в интернет излиза десет пъти по-изгодно, отколкото ако пишеш в централния печат. Фирмата е поела ангажимент да осигури 1800 контролирани коментара, срещу което ще получи по 10 000 лв. на месец в продължение на три месеца. Така излиза, че анонимният коментар се връзва на възложителя върху над 16 лв. парчето. Тоест, ако го сметнем по усреднен брой знаци, за знак „тролене“ получаваш по близо 14 стотинки, а за знак първокачествен публицистичен материал взимаш около стотинка и половина. Тук не смятаме обема на материала, времето за неговото създаване, компетентността на пишещия и отговорността, която поема с подписа си под текста.
Разбира се, отказвам да повярвам, че анонимният писач лично взима по 16 лева за всяко свое изливане във форума. Тогава остава да допуснем, че се плаща за друго. Че дадени пари трябва да сменят притежателя си по някакъв съвсем различен повод и след като това стане, на фактурата просто трябва да пише нещо. Нещо от рода на „създаване на цялостна комуникационна концепция“, „маркетингов анализ на нагласите“, „изграждане на позитивен имидж в социалните мрежи“ или нещо друго от този респектиращ и трудно разбираем порядък. Дали е така и как е точно, в момента не ни интересува. В момента ни интересува, че ако се окаже, че е платено уж за едно, но всъщност за друго, то се връщаме на въпроса: „Има ли смисъл да се плаща за „тролене“?“ Аз твърдя, че няма. Винаги съм се обявявал против кампании, свързани с разпространяването на фалшиви мнения в социалните мрежи. Те не водят до нищо. Дори да се окаже, че 50% от коментиращите ще се изкажат в подкрепа на дадена партия, това не означава, че тази партия ще спечели 50% на изборите. Че 100 души ще се изкажат в нейна подкрепа, не означава, че ще гласуват за нея. Освен това хората не са чак такива идиоти, че да харесат даден политик заради това, че някой, който всъщност не го харесва, срещу заплащане твърди, че го харесва. Следователно, „троленето“ нито чак толкова влияе на изборните резултати, нито чак толкова влияе върху имиджа на политиците.
За тези цели си има много по-мощни PR средства и ако през 2011 от мен зависеше за какво да се похарчат 30 000 лв., щяха да се похарчат за истински PR. Така че резултатът от „троленето“ е само един. То отблъсква от форумите хората, които наистина имат какво да кажат и които биха го казали в интелигентен диалог със себеподобни. Някои привърженици на конспиративните теории твърдят, че „троленето“ е измислено първо от руските тайни служби, за да унищожат форумите като среда за размяна на неподправени мнения и за изява на автентична гражданска позиция. Дори да не са те, дори „троленето“ да не е организиран заговор, факт е, че аз от години не чета коментарите под статиите в интернет-медиите. Сигурно и други хора са така.
Ето това е резултатът и щом е така, поне според мен, не си заслужава да се прави. Но пък ако някой иска срещу разумна цена да пише за мен наляво-надясно, че съм млад, умен и красив, може и да се съглася. А дори и бих пожертвал още някой лев допълнително, ако същият този „трол“ се съгласи навсякъде да пише, че Картаген трябва да бъде разрушен! *Авторът е PR експерт, член на Реформаторския блок и участник в кампанията на Прошко Прошко за кмет на София през 2011 г.
[spider_facebook id=“1″]24.02.2014 00:03 | www.webcafe.bg |
