Медиите като платени партийни пиари
Сериозно журналистическо брожение настана в българското медийно пространство главно под формата на журналистически претенции за политически кариери. Т. нар. Ники Дудука или Капута заряза благородното (но доходно) поприще и се обяви за кандидат-премиер от името на „България без цензура“. Като още преди това инкубаторът за политици ТВ7 се бе обзавел с неуспели такива в лицето на Емил Кошлуков, Любен Дилов, Пламен Юруков, Юлиана Дончева, Ива Николова и т. н. След което колективът, заедно с Нешка Робева, тръгна из провинцията да набира симпатизанти. И като се домогна до социологическите агенции,за да влезе и в рейтингите, започна да набира и кандидат-министри – Мирослава Кортенска, Ангел Славчев, Росен Петров и подобни. Така благодарение на всички, но най-вече защото-имаме и „България без цензура , по свобода па медиите отхвръкнахме чак на стотното място в класацията на „Репортери без граница“.
Нас обаче тази класация бълха ни е ухапала. Нас случващото се на запад от Калотина никога не ни е засягало. Както досега, така и сега българинът по-скоро е доволен от перманентно възражданата надежда, че всеки в България може да стане министър, диригент или друг фактор в държавата. От това, че се е получило нещо като в страната на неограничените възможности Америка, макар оттам, въпреки наплива на българи, още да не сме чули българин да е станал поне кандидат-президент.
Все едно, тук навъдилите се професори по политика продължават да лъскат нищо не означаващата максима, че „политиката не е всичко, но всичко е политика“. Главно за да натопят и Журналистиката в миризливото блато, превръщайки я в същата алабалистика, каквато отдавна вилнее в останалите власти и буквално във всички обществени сектори.
Поради което и демокрацията ни е ала-бала. Защото не съществува най-важното -забраняваното, подменяното, купувано и продавано свободно слово
„Публицистиката е скопявана систематично в България. Иначе, публицистът, ако не е подставено лице, прави коментари в лично качество. Няма как в личен коментар да отразиш всички гледни точки, за да не обидиш по веригата едновременно Доган, Местан или друг тупан на политическия мегдан. Истинският публицист е онзи, който с независимо поведение си е извоювал презгодинитеправотодаима позиция, колкото и това да е стряскащо за кръводарителите на скопената публицистика, превърната в свещена крава на всяка монологична власт от доста години насам.
Оцеляващата публицистика* , се е утвърдила днес с фалшивия образ на безпристрастност в България. Такъв е наложеният още при комунизма удобен на статуквото модел „Панорама“. В този формат всички важни клечки дърдорят по списък, съгласуван по веригата на зависимостите, а насреща им се мръщи театрално строго един безпристрастен регулировчик. В регламентираната ниша, с различен артистичен почерк, паразитират нагаждани, които под маската на несъществуващата в природата на публицистиката лична безпристрастност оцеляват при всички началства в и извън телевизиите.“
Добре казано, а? И знаете ли от кого? От бившия „независим“ сътрудник на Държавнасигурност Иво Инджев. Тъй че „дори новините не могат да бъдат винаги и напълно безпристрастни, защото не можеш да отразиш безпристрастно и равнопоставено гледната точка на педофила или на масовия убиец“, учи ни шефът на БТА от слепите, но славни демократични години.
И като казахме БТА, се сетихме, че трябваше пак Бареков да хвърли камък в блатото, за да видим какво става в държавните медии, които хрантутим с парите на народа, а па народът нито ги гледа, нито ги слуша. Сума ти некадърници още преживят под дебелата сянка на държавните медии – радио, телевизия и БТА. Чиновници, които още плакнат умове в мътилката на перестройката, нямащи нищо общо с журналистиката, но радващи се на. безкрайната свобода да лижат задници, която никой не може да им отнеме.
Апропо, от какво конкретно се ожали Бареков? От това, че БТА пуснала остаряла с. две седмици социологическа информация на „Алфа рисърч“, в която партията на Бареков не влизала, където трябва. Поради което бъдещият министър-председател иска оставката на шефа на държавната агенция Максим Минчев. Което не, че не е правилно, щото Минчев за последно бе бетониран за началник на правилните новини от ГЕРБ, за да служи на Борисов и Цветанов. Проблемът е, че и Бареков, когото и да сложи (вероятно същия или сигурно подобен мазник), нищо в блатото няма да се промени. По простата причина, че • вечният слуга е верен на всеки господар.
Що се отнася до възмутените от Бареков, те, според свободния журналист Иван Бакалов, трябва да свикват с мисълта, че Бареков и Росен Петров утре ще са депутати. И това е добре пресметната политическа кампания. „В България живеят и такива хора, които искат да слушат патриотични работи в стил „Росен Петров“, искат промяна (тя не е патент само на Реформаторския блок и протестиращите), искат и да имат избор извън БСП, ГЕРБ и РБ.“
Прочее, това е „видимата“ страна на нещата, поради по-голямата достъпност на електронните медии. Иначе, по изразяване на позиции и въобще по начин на списване вестниците („Телеграф“ и другите, „Преса“, „Труд“, „24 часа“, „Стандарт“) и интернет-изданията („Дневник“, „Медиапул“, „фрог-нюз“, „Пик“ и подобни) твърдо заседнаха в края на 19 век. 75 % от информацията, която циркулира в новинарския поток, е пускана от пиар отделите. В зависимост от келепира обаче, тя е така оваляна, че
Гуньо Адвокатина, ДанкоХарсъзина и бай Ганьо са истински ангели пРе9 днешните манипулатори.
И не защото медиите са четвъртата власт, а просто защото са с всяка платежоспособна власт. „Българското общество преминава през радикална промяна, защото сме свидетели именно на срастването медии-власт-пари“, обобщава блогърът Илия Вълков.
Така днес всички власти са се обединили срещу народа. Затова и хич не се учудихме на тазгодишната световна класация по свобода на медиите, 8 която сме на стотното място. Като, разбира се, това класиране на „Репортери без граница“, в което САЩ (46) са след Румъния (45), а преди нас са Гърция (99) и Унгария (64), е направено в зависимост преди всичко от отношението на другите три власти към четвъртата.
Които с последното предложение в нашия наказателен кодекс, което предвижда(ше) затвор за снимки без разрешение (макар уж вече извадено от проекто-закона), нямаше как да не се придвижим към дъното, където са Еритрея (180), Северна Корея (179) и Туркменистан (178), а не към призовите места, на които са Финландия (1), Холандия (2) и Норвегия (3). Всъщност, няма да е чудно, ако още догодина ударим дъното. След като правителството взе решение да си сътрудничим в сферите на образованието и медиите със Северна Корея, а един идиот от парламентарната група на „Атака“ важно заяви, че сътрудничеството с тази срамна част на света е детската му мечта.
Иначе, според „Репортери без граници“, „България си запазва статута на най-ниско разположена (6 индекса) страна от ЕС след една трудна година, белязана от пет месеца на големи протести и политическо напрежение.“ Репортери често са били жертва на полицейско насилие по време на демонстрациите, призоваващи за оставка на правителството. В същото време независими журналисти и особено разследващи репортери са били подложени на тормоз, който приел формата на опожаряване на автомобилите им. Като в текста е даден пример с подпалване колата на Генка Шикерова – „журналистка, известна със силните си политически интервюта“ (междувременно свалена от екран в 6ТВ), като се припомня инцидент и с Лидия Павлова от Дупница.
Тъжна, но обяс: нима, българска картинка. Тъй като водещите по медийна свобода държави са водещи и по медийна отговорност, гарантирана от реално действащ и спазван етичен кодекс.
Кодекс, който у нас изчезна, след като председателите на комисиите за етика в електронните и печатните медии към фондация „Национален съвет за журналистическа етика“ Радомир Чолакоб и Кирил Вълчев подадоха оставка. Понеже „група наши колеги, които уважаваме и ценим, приеха нов, алтернативен етичен кодекс.
А няма две етики. И подобно разцепление в медийната общност, ако то бъде гарнирано и с множество органи за саморегулация, които не се признават взаимно и вероятно биха се конкурирали, ще е във вреда за медиите и доверието към тях. Ние сме участвали в изграждането на медийната саморегулация. Нямаме желание да участваме в нейното саморазрушаване.“
В заключение, в България моралът навсякъде и отдавна е натикан в ъгъла като ненужен парцал. А само този парцал може да измие едрата на държавата.
Николай Витанов, vidinpress.com
