Прелет над печата
Пеевски рачи да пропее: „Цветанов закриляше бандити, искаше медиен чадър за Японеца и Йоско, натискаше Цацаров за назначение и уволнения“ („Стандарт“). Кои са фактите, кой иска да вярва на Пеевски, кой на Цв. – вече е въпрос с повишена възраст. Но ето някои жокери: „Цв. Цв. баща на контрабандата и корупцията. Използвал ведомството си за слухтене и рекет“, гласува пълно доверие на когото трябва „Монитор“.
„Труд“ е по-колеблив и не се бута между рогата: „Челен сблъсък Цветанов – Пеевски“, надничат колегите иззад въжетата на тепиха. Физически и интелектуално бойците са в различни категории, но феърплейът тук е непозната дума. За любимия стол на Цветанов сега се гласи бившият слави-трифоновист, настоящий (и в двата руски смисъла!) бюрекоид: „Без милост, ако оглавя МВР“, сече въздуха Росен Петров пред „Преса“. Тв милиционерът не бил сигурен, че ще оглави ведомството – „но ако съм аз, мога да използвам народния израз: дупе да им е яко“.
Но явно и неговото седалище е брулено от житейските бури: „Писна ми да се навеждам, имам болки в гърба“, жалва се офицерът пред „24 часа“. И прави вълнуващ профил на журналистическата професия („Стандарт“): „Бенито Мусолини е бил главен редактор на вестник „Аванти“, Ленин – на „Правда“ (Тц…!), Волен Сидеров – на „Демокрация“. Стефан Стамболов и Христо Ботев са журналисти. Да си журналист е свято нещо“. О, извинете, а може ли да ви пипна ореола?!…
Колегите, обаче, гледат в друга посока: „Чудо! Полицай във вилна зона!“, вълнува се „Труд“ иронично. „Посрещат полицаи като братушки в 12 области“, допълва „24 часа“. Но и отрезвява с думите на дядо Никола от Долно Камарци относно акцията против модерната напоследък битовата престъпност: „малко панаирщина, прилича на сеир“. Трезв поглед върху предстоящия Св. св. Трифон и Валентин туря на 1-а в. Сега – стр. „Новинар“: „Отрекоха любовта от пръв поглед“. „По-скъпи цветя за Свети Валентин“, акомпанира „Труд“. И любовник да не си на тия цени…
Сега | стр. 24 |
