България заема престижното закръглено място под номер 100 в световната класация на „Репортери без граница” за свободата на словото.
Успехът да се задържим сред първите сто е очевиден, тъй като за една година свободата на словото в България е спаднал само с 13 места, а можеше да е много повече, като се има предвид тежкото наследство на управлението на русофоба Стефан Самболов и неговите последователи Филип Димитров и Иван Костов през миналото хилядолетие.
Изпълнявайки заветите на др. Георги Димитров за догонването на другите народи, постигаме само за няколко години мястото под забележителния номер 100, гонейки народите, пропаднали много по-малко за столетия.
За да стане ясен мащабът на успеха да сме в топ 100 трябва да споменем, че през изминалата година не беше убит нито един журналист, докато в Сирия журналисти гинеха непрекъснато. Убитите колеги там вече са общо 130. У нас отстрелването е само на символично ниво и се постига с хуманни методи, като задушаване в прегръдките на властта или, в случай на съпротива, – чрез глад след отстраняване от работа.
Хуманно отстреляният български журналист се радва на свободата да емигрира в американската мрежа интернет и да си създаде блог, където безплатно да подпомага свободата на словото.
В България вече няма политически уволнения на журналисти, защото не останаха такива, които да противоречат на властта.
Високият рейтинг на свободното слово в България може да бъде персонализиран например от непоклатимото право на журналиста Петър Волгин да пледира систематично и най-свободно за създаване на крайно лява политическа партия по примера на крайно левия пробив на партия „Сириза” в родината на демокрацията, съседна Гърция.
Плахият опит за съпротива срещу свободата на Волгин да си прави каквото си иска в неговото държавно радио- опит, мракобесно предприет от страна на двамата създатели на предаването „12 плюс 3” Йордан Лозанов и Георги Папакочев, се натъкна на дружното премълчаване от чувстващите се свободни да мълчат колеги и получи яростен отпор от онези, които пък не искат да мълчат, когато някой посегне на свободното проправителствено слово.
Обяснението за феномена България да е сред първите сто най-свободни по слово е дословно следното: тук вече е традиция най-прогресивните и свободните политици да се раждат от средите на свободните медии. Пример даде журналистът Сидеров. По стъпките му върви Бареков, който се очаква да зарази със скромността си още мнозина, отричайки се от журналистиката.
Не се знае как при следващото мерене на свободата на словото ще се отрази и актуалната ситуация с плавния преход към политиката, току-що демонстриран от водещия патриотичен водещ Росен Петров, пребивавал дълги години зад и на екрана на водещата телевизия БТВ.
Възможно е везните на „Репортери без граница” не само да се наклонят към още по-голяма свобода, но направо да се катурнат, когато водещият Петров стане вътрешен министър ( както заплашва без цензура неговият водещ началник Бареков).
Саможертвата на Бареков да се откаже от доходоносната журналистика, която го обогати до степен да може сам да плаща от джоба си стотици хиляди евро за създаване на партия в името на бедните, тепърва предстои да бъде оценена от „Призрачност без граници”.
Саможертвата на Бареков трябва да бъде изучавана като невиждан, чисто журналистически феномен в световната история- чисто журналистически, защото журналистът демонстративно се къпеше с френско шампанско във френски милионерски курорт, за да изчисти лъжата, че от журналистика в България не можело да се трупат милиони. След което излезе от тази кална баня чист като сълза на гладно българско дете.
За съжаление „Репортери без граница” не мерят забогатяването на отделно взет журналист като доказателство за свободата и славата, придобита по изключително честен начин в толкова свободна медийна среда, колкото е българската. Явно западните наблюдатели, които гледат със завист на феномена „журналист-богаташ сред бедняците в гилдията”, нарочно си затварят очите за него, за да не бъдем горди да сме сънародници на невижданото явление в най-бедната и най-несвободната медийно държава в ЕС да имаме такъв светъл пример на забогатяването, като журналиста Бареков.
Колкото до българските журналисти, които председателят на „Репортери без граница” Оливие Базил определи в свое изказване пред български журналисти ( и издатели) на 6 юни 2012 г. в Европейския парламент като „шепа блогъри, единствените свободни български журналисти”, те продължават все така успешно да бъдат държани под карантина, за да не развалят общата картина на галопиращата свобода на словото, устремено с дръзновение към все по-големи успехи в прослава на партийното и държавното ръководство на малка, но бедна България.
www.ivo.bg |
