Във възникналата задочна комуникация между Венелин Петков и Росен Петров се появи част втора от профилът на журналиста във ФБ: Господин Петров, аз не ви мразя. Днес разбрах, че Росен Петров ме бил предложил за свой „наследник”, а също така и че съм го „мразел”. Господин Петров, имате грешка.
Първо, аз упорито вярвам, че не живеем в Северна Корея и „наследници” не се определят еднолично. Вашето мнение за това кой трябва да води опороченото от вас публицистично предаване няма абсолютно никакво значение. Предаването не е „ваше”, а моят професионален път така или иначе няма нищо общо с него.
Второ, господин Петров, аз не ви мразя, но за сметка на това упорито вярвам в понятия като професионализъм, етика и достойнство – морални категории, които вие, господин Петров, грубо погазихте в ефир. Соченето с пръст към поведението на ваши бивши колеги не променя по никакъв начин характера на постъпката ви.
Трето и последно, господин Петров, позволете ми като прост редник от резерва да ви напомня, че българските войници и офицери са влизали в бой с девиза „С нами Бог!”. Той е бил извезан на бойните знамена и гравиран на сабите на българските офицери. Не желая да бъда ваш съдник, нито да продължавам тази полемика. Затова оставям на вас и вашата съвест „като български офицер” да решите къде в постъпката ви е Бог.
За вас и всички останали, които ще прочетат това, бих искал да цитирам откъс от Светото Евангелие. И това е последното, което имам да кажа по случая.
Евангелие на Матей, Глава 7:
15. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители:
16. по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?
17. Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове:
18. не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.
19. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.
20. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.
