Само за Любословие.БГ и първо за нашите читатели Рачо Буров разказва за новата си книга „Морско танго”.
Ако някой ме запита защо пиша, отговорът е – нямам отговор.
Темите идват и си отиват и ако успея да хвана някоя, бързам да я превърна в разказ, докато не е отлетяла.
Прегърнал съм тази литературна форма, защото е изкуство на синтеза – няма бъбривост, многословие, ГМО примеси, плевели, локуми и свински черва. Процесите протичат като при производството на пар-фюми – 100% екстрат! Най-същественото. Другото е тоалетни води и дезодоранти – разредени в съотношение 1:100 000.
Естествено, един автор не може да обрисува целия живот.
Хваща една тема, вкарва я в лабораторията на сърцето и я преработва така, както се прави например сладко от вишни.
Когато гъстотата, вкусът, цветът и ароматът ме задоволят, вкарвам съдържанието в книга, слагам етикет „Буров”, пожелавам й „Добър път” и я пускам като японско хвърчило… Всяка книга има съдба – една отива във „Вторични суровини”, друга се предава от ръка на ръка и съвсем непознати хора ти благодарят за емоцията от написаното.
Шарен свят…
Хванал съм се за девиза на Марк Твен: „Ако ти се чете хубава книга, седни и си я напиши сам!”- труден за изпълнение, но доставя неописуема радост.
В разказите ми, колкото и демодирано да звучи, живее роман-тичното начало, оптимистичната полифония. Тук ще намерите неочак-вани развръзки, любов, изневери, копнеж, смях, вино „Мерло от Сакар”, картини, музика, родопски чанове, полети и сгромолясвания – така, както става в живота.
Това е с две думи „Морско танго” и мисля, че в този сборник са подбрани добре узрели вишни…
