Подходи към изучаване на масовата комуникация
Още една функция на онлайн медиите е отношението им към протичането на процесите на комуникация и начинът на изразяване.
Трудно, почти невъзможно е да се разглежда въпроса за въздействието на онлайн медиите без помощта на медийната психология, една сравнително млада област в науката, формирана по времето на Втората световна война.
Моделите и за изучаване на средствата за масова комуникация включват три основни модела, формирани след детайлно изследване на психолози, социолози и други социални изследователи върху масмедиите. Първите в исторически план, са моделът на ефектите, моделът на ползите и удоволствията и културно- ратификационният модел (Стоицова, 2004).
Подходът “стимул-отговор” (произлизащ от модела на ефектите) е насочен пряко към възприемането на директното въздействие на медиите (включително това може да се отнесе и към онлайн медиите).
В историята на медийната психология това е първият цялостен модел, даващ опит за логично обяснение на медийните ефекти. Според този модел масмедиите “впръскват” в аудиторията капки комуникация, която има еднакво въздействие върху всички хора.
Основен възглед върху този модел на ефектите, произлиза и е аналогичен с равнището на модела стимул-реакция, произлязъл от популярния в психологията бихевиоризъм (Стоицова, 1996).
Потребителят в онлайн медиите и дигиталното общество е все повече ”атом”, който с помощта на глобализацията и индустриалните ефекти на икономиката бавно унищожава естествения модел на комуникация между хората.
В така създадената от Интернет наситена от информация среда прави не лесна задачата на медийната психология да обясни теоретично начина на въздействие върху потребителя, част от огромната аудитория.
Бързо нарастващата технологична мощ и вливането на все повече средства в новата аудиовизуална среда на комуникацията, Мрежата и онлайн медиите дават силен тласък на новите социални процеси. Защото онлайн медиите, наред с другите аудиовизуални средства за масова комуникация, са средство за въздействие, популяризиране и налагане на множество ценности, морални норми на живот и начин на потребление.
Като нова и тепърва прохождаща медия, онлайн медията е необходимо да разбере, че информацията не е стока, която трябва да бъде продадена бързо. Разпореждането с нея не е въпрос просто на маркетинг, продажба на реклами и частен бизнес. Обществото има право да се намеси, за да извоюва правото си да изиска точност на информацията.
Защото обществото не е само аудитория, то е преди всичко източник на информация и затова има право да следи и участва пряко в начините й на функциониране в Мрежата, като коригира и определя поведението й. Макар и несъзнателно, аудиторията става по този начин много по-лесен обект на въздействие, макар че уж притежава право на активност във формиране на новите медийни процеси.
Така в края на 70-те години се формира усещането, че информацията е право на всеки гражданин на света, търсещ свободно своята идентичност.
Постепенно се наблюдава и развитието на концепцията за нов информационен ред в света, които според Мануел Кастелс формира мрежовото общество на потоците.
За по-малко от 20 години Интернет успява да засегне една от важна за обществото навсякъде професия, каквато е журналистиката, давайки й нов облик и име – онлайн журналистика.
Още едно доказателство за това е, една от най- авторитетните награди в света на медиите – наградата „Пулицър“, по името на Джоузеф Пулицър (1847-1911) – журналист и издател, роден в Унгария, присъждана от 1917 г. в 22 категории – 14 за журналистика и 8 за литература, драма и музика.
От 2007 г. наградите „Пулицър” се характеризират с нарастваща активност на онлайн журналистиката. Вестниците, представени онлайн, вече имат възможност да включват и видеоматериали, блогове, бази данни и интерактивни графики. Онлайн продукцията е обхванала 15-20% от всички конкурсни материали, кандидатстващи за наградата „Пулицър“.
Публикацията е част от академичен труд: Онлайн медии в България и въздействие върху аудиторията, Дипломна работа за присъждане на образователно-квалификационна степен “Бакалавър по Масови комуникации”, защитена през 2007 г. в Департамент Масови комуникации от Андрей Велчев
