Преди години, когато часовникът вкъщи спираше, с едно обаждане на телефон 180 можеше да разбереш точното време.
Днес часът е навсякъде около теб. Може да се види на джиесема. на компютъра, на дисплея на радиото или на джипиеса в колата. За да помогнат на зрителите си сутрин, които бързат за работа, всички сутрешни блокове на телевизиите представят не само градусите навън, но и колко е часът.
Подобно нещо се случва и в ефира на музикалните станции, макар че там водещите явно са по-свободолюбиви и често се случва и да кажат – „стана почти 20 минути след 8 часа“, например. Така че ако разчиташ на това, може и да си изпуснеш влака, коментират зевзеци. Точен час обаче дават информационните радиа – така маркират старта на новините си.
Всъщност часът може да се ползва от медиите за малка манипулация, така че да задържат аудиторията си в ефира.
По музикалните радиа не винаги новините започват точно на кръгъл час, а малко преди или след него – за да не съвпадат с емисиите на информационните радиа, или за да не прекъснат дадена песен. И така, неусетно, пускайки им пак любимата музика, да оставят слушателите си за още известно време на своята честота.
По подобен начин са постъпили и ТВ 7, чиито новини преди започваха в 18,45 ч, а сега са в 18,30 ч, т.е. по-рано от обзорните емисии на Нова тв и на Би Ти Ви в 19 ч. Понякога с минута-две по-рано стартират и новините на Нова тв.
Играта с часа важи и при други случаи. Макар че обикновено филмите и предаванията започват на кръгъл час, за да се помни лесно, някои от нишовите канали стартират продукциите си 10-15 минути преди това. Целта е пак същата – да зарибят зрителите преди старта на конкурентнтите продукции по другите телевизии.
Часовникът се гледа и поради още една причина. На 30-ата минута всеки филм или предаване в програмата може да бъде прекъснат за реклама. Или поне такова е ограничението на закона. Точно заради това и рекламните блокове на повечето телевизии съвпадат.
От гонга go сателита
Най-точното време в ефира дава БНР. Радиото има споразумение с Българския институт по метрология и е официален разпространител на националната скала за време. Последното обновяване на документа е било през 1990 г.
Споразумението е рамково, БНР не плаща за тази услуга, но задължението му е в ефир да съобщава, че получава точното време благодарение именно на този институт, обясни инж. Александър Пешев, ръководител на отдел „Информационни технологии“ в държавната медия.
Точното време се съобщава в радиоефира още с началото на радиоразпръскването у нас през 1935 г. Това ставало между 12,59 и 13 часа по тогавашното „Родно радио“.
Тогава по телефона от Астрономическата секция на Географския институт към Министерството на войната се получавали секундни звукови сигнали. А в студиото точно в 12,59 часа диктор започва да отброява секундите. Накрая обявявал: „Сега беше 13 часа, нула минути и нула секунди!“
През годините в ефира на БНР за сигнал за точно време е използван удар по месингов гонг, както и електронен гонг, който се задействал от водещия в студиото чрез бутон. В момента БНР разполага със своя часовникова централа. Чрез GPS приемник сигналите за точното време се приемат от сателити, които се следят от вече споменания институт по метрология дали наистина са точни. След това се синхронизират всички часовници в студиата и апаратните.
В БНР има близо 200 часовника, а кабелната мрежа на системата е над 5 км. От 1973 г. за часовниците на .Драган Цанков“ 4 се грижи Димитър Иванов – вторият в историята на радиото такъв специалист, който обаче от скоро е пенсионер. Макар и рядко му се налага и ръчно да сверява механичните часовници. Случвало се е да има и неточно време в ефира на БНР. Причината е, че режисьорите забравят да включат навреме микрофона и звуковите сигнали, които чуват слушателите, започват секунди по-късно, отколкото е необходимо, спомня си Иванов.
Зрителите на БНТ забелязват, че часовникът на обедните им новини също отчита секунди закъснение спрямо този на БНР. Телевизията взема точно време чрез международна GPS система за позициониране, като сигналът се приема чрез антена. Оттам се генерира таим код и автоматично се сверяват всички часовници всградата, включително и този, който виждаме, преди да започне „По света и у нас“ например. При зрителите никога не може да се постигне абсолютно точното време, тъй като сигналът се кодира и декодира и при този процес има закъснение, обясниха от телевизията.
Точното време на екрана на БНТ е „родено“ през 1984 г., когато държавната телевизия, втора в Европа след Би Би Си въвежда показването му чрез тв цифров електронен часовник.
Чрез сателитна връзка получават точното си време и други медии като Дарик радио и Би Ти Ви например.
От статията:
Точно ли е медийното време | | 31.01.2014| Труд | стр. 20 | автор: Соня Спасова
