Райко Николов Алексиев (07.03.1893-18.11.1944) (псевдоним Фра Дяволо) е виден български художник, карикатурист, фейлетонист, учил живопис в Германия, Австрия, Италия; неколкократен председател на „Съюза на дружествата на художниците в България“; сътрудник на периодичните издания „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател, главен редактор и издател на един от най-популярните и най-продължително излизали хумористични вестници у нас – „Щурец“ (1932-1944), където публикува журналистически сатири, разкази, фейлетони, карикатури, пътеписи.
Елиминиран с побой от т.нар. „народна власт“ след държавния преврат на 9 септември 1944 година, съден посмъртно по известното Дело №6, чрез което ОФ изпълнява задълженията си по примирието със Съюзниците и прекратява беззаконията, възникнали след 9-ти септември.
Жизненият му път е трагично прекъснат от така наречения Народен съд заради “антисъветска” и 
“прогерманска” пропаганда. След падането на комунизма, писателят е реабилитиран и по инициатива на група интелектуалци и на съпругата му – Весела Алексиева, на негово име е основана фондация, която подпомага развитието на художествената и хумористична литература и карикатурните жанрове.
Характерна за разказите и фейлетоните на Райко Алексиев е забавната битово-анекдотична ситуация. Авторът си служи с постоянни герои-типове – Гуньо Гъсков, Отец Тарапонтий, Генчо Завалията и др., като се стреми да превърне имената им в нарицателни.
През тоталитарния режим книгите му бяха забранени и сега българската читателска публика с любопитство преоткрива автора на “Душеспасителна книжица”, “Жалостиви случки”, “Генчо Завалията”, “Клюката”, “Хумористична история на българите”.
