Георги П
алейков, фотограф
Той за себe си:
Георги Палейков-фоторепортер на свободна практика. На 41 години от София
Запалих се по фотографията сравнително късно. Беше края на 90-те докато учех в Щатите. Решихме с един приятел-сърбин да си купим хубави фотоапарати. Тогава бяха лентови все още. Четяхме книжки, тествахме. Моят приятел продължи, завърши колеж по фотография и в момента работи като сватбен фотограф. Аз пробвах всякакви видове фотография, но това на което ме грабна бе фотожурналистиката. Не обичам изкуствени постановки.
Обичам да съм на места на които не се знае какво ще се случи след секунда. Обичам да симам екшън, движение, спорт. Много ме е яд че пропуснах събитията в Турция. Сега тъкмо се бях подготвил за Украйна и там малко се поукротиха нещата. Ще дойде и моето време.
Не обичам да слагам заглавия на снимки. Ако трябва да пиша име на снимката-за мен това не е добър кадър. Снимката трябва да говори сама за себе си. Радвам се че докато снимам Радвам се че докато снимам забравям за всякакви пристрастия и гледам да отразя реално нещата.
Работя с агенция Булфото и благодарение на тях мога да се похваля с първи страници във всички български ежедневници както и снимки в някои чуждестранни издания като британския SUN. Благодаря на Евгени Димитров и Любомир Бенковски-Бенджи за напътствията които ми дадоха.
Най-трудната снимка която съм правил-трябваше да снимам израелския премиер Нетаняху. Не беше на официално събитие, нямаше други медии.
Излизаше от ресторант заедно с Бойко Борисов. Момчетата от Мосад бяха едни такива 25 годишни с автомати под саката. Опитаха се да ме отпратят, но им казах че аз трябва да направя поне една снимка. С малко ходатайстване от страна на личния му фотограф, разрешиха с предупреждението да не заставам пред него докато върви. Провериха ми раницата за всеки случай. Нетаняху щял да бъде предупреден че ще го снимат и ще спре. Наистина така и стана. Изведнъж десетимата бодигарда го спряха и се отдръпнаха за да си направя кадъра.
Най-смешната история- Преди година в София дойде известна тийнейджърска звезда. Получих информация къде е отседнала и я издебнах като излезе. На следващият ден ежедневниците пуснаха снимките и оттам настъпи хаоса. В продължение на две седмици хотела беше обсаден от пищящи момиченца.
Полиция спираше движението за да не бъде сгазен някой. Майки бягаха от работа за да водят децата си пред хотела, за да не са сами докато дебнат. Сигурно доста народ ме е намразил след тази история. Накрая звездата смени хотела.
Откъде черпя вдъхновение-поне веднъж дневно разглеждам емисиите на Ройтерс, Асошиейтед прес и други големи агенции. Мечтата ми е един ден да мога да работя за такава агенция. От българските медии много уважавам онлайн галериите на „Дневник”.
