По монитора ви се стича кафе. По монитора ви се стича кафе, защото току-що сте се задавили с кафе. По монитора ви се стича кафе, защото току-що сте се задавили с кафе, тъй като току-що сте прочели заглавието „Шок и ужас! Кафето причинява рак!“.
Най-добрата тактика, която можете да предприемете, е да не се шокирате и ужасявате, а да запазите самообладание и да проверите какво се крие зад въпросното заглавие. Само така ще можете да установите, че авторът по-скоро е искал да каже нещо като:
„Инжектирането на плъхове с нереалистично високи дози кафен концентрат предизвиква промени на клетъчно ниво, които евентуално могат да предизвикат формирането на тумори (Изследване, финансирано от Асоциацията на производителите на чай)“.
Ако има едно нещо, което ще запомните от тази статия, нека то да бъде следното. Не вярвайте сляпо на заглавието. То е там, за да ви накара да цъкнете на него (без значение дали ще прочетете статията или не). Бихте ли кликнали на заглавие, което гласи „Твърде е невероятно кафето да предизвиква рак, но не можем да бъдем сигурни“? Едва ли…
За да избегнем бъдещото стичане на кафе по монитора ви, ще трябва да ви научим как да четете здравословните новини и да ги интерпретирате правилно. Това ще се случи с помощта на следните въпроси:
Твърдението от заглавието подкрепено ли е с научно изследване?
Ако в статията не се цитира конкретен източник от научната литература, а става дума за мнение от страна на „експерт“ или дори дипломиран лекар, имате пълно основание да се съмнявате в истинността й. Същото важи и за изследвания, които все още не са публикувани, а са представени на някаква конференция някъде си.
Изследването включва ли хора?
Много често най-сензационните заглавия се базират на експеримент, проведен с гризачи или с клетки в епруветка (т.нар. ин витро). Тези опити са много важни за науката, но практическото им значение е в най-добрия случай незначително.
Колко хора включва изследването?
Колкото по-голям е броят на изследваните души, толкова по-достоверни са резултатите. Малките изпитания са с по-малка статистическа сила и са с по-голяма вероятност да дават резултати, които са плод на случайността.
С какво времетраене е изследването?
По подобен начин, колкото по-дълго продължава един тест, толкова по-вероятно е изводите от него да са коректни. Тук трябва да имате предвид, че дългогодишните кохортни изследвания (такива, които проследяват група от хора и начина им на живот) също не са най-надеждното сведение. Добре е проучването да е клинично, тоест да има някаква контролирана в в лабораторни условия интервенция.
Има ли контролна група?
Ако изследването има за цел да провери дали дадена субстанция или занимание имат или нямат определен ефект, то тогава е задължително в него да е предвидена и контролна група. Наличието на контролна група дава възможност на учените да сравнят това, което се случва при хората с интервенция, с онова, което се случва при хората без интервенция. Ако в изследването липсва контролна група, никога не можем да бъдем сигурни, че наблюдаваните резултати се дължат на тестваната субстанция или занимание.
Изследвано ли е онова, което заглавието твърди, че е изследвано?
Прочитате заглавие, което гласи: „Червеното вино предпазва от инфаркт!“. Супер, в такъв случай по монитора ви спира да се стича кафе и на свой ред червено вино започва да се стича по гърлото ви.
Преди да се случи това обаче, трябва да видите дали наистина учените са проверили каква е причинно-следствената връзка между консумацията на червено вино и инфаркта. Възможно е да е установено, че антиоксидантите в червеното вино намаляват кръвното налягане и някой находчив журналист да е раздухал това откритие до неузнаваемост.
Затова, ако една новина се основава на резултат, който по никакъв начин не е бил анализиран от цитираното изследване, нейната достоверност автоматично намалява.
Откъде идват парите за изследването?
Много често средствата за тестването на една субстанция идват именно нейните производители. Това се нарича конфликт на интереси и дори и да не означава, че резултатите от опита са манипулирани, е много добро основание за скептичност.
Идиоти ли са журналистите?
Понякога. Но друг път преувеличените и подвеждащи сензационни твърдения може да не са журналистическо дело. Случва се и самите изследователи да „напудрят“ откритията си така, че да звучат по-внушително в текста, която подават към медиите.
Ако съответната медия не разполага с капацитета (финансов, времеви, интелектуален) да открие и да интерпретира в дълбочина пълния текст от научния експеримент, тогава тя няма друг избор, освен да предаде дословно думите на учените.
Ето защо ви съветваме всеки път, когато четете новини на здравословна тематика, да си задаватеизброените по-горе въпроси, за да прецените в кое заглавие да повярвате и кое да подминете с информирано презрение.
