„Както мисля така говоря“ – с тази латинска сентенция започна първото предаване „60 минути на директора“ Радослав Янкулов в ефира на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на Българското национално радио.
Всеки последен понеделник от 11 до 12 часа директорът ще води открит и честен разговор със слушателите, ще информира за най-важното и най-интересното от извора, ще се хвали с постижения и рекорди.
Янкулов ще излиза пред слушателите „готов да поеме удари, да отговаря на всякакви въпроси, но и да получава букети“.
Светослав Костов беше първият колега от радиото, поканен в студиото на „60 минути…“, заради събитието на годината за БНР – присъждането на Голямата награда „Сирак Скитник“ на предаването „Спорт и музика“ на програма „Хоризонт“. Изпълнителен продуцент „Спорт“ в БНР, изтъкна трите най-важни аргумента, заради които екипът му получи голямата награда: динамиката на предаването, достоверността и екипността.
В петте минути на слушателите директният телефон 02 963 15 65 в студио 10 прегря. Времето стигна за четирима слушатели, които сипеха похвали за БНР и инициативата за „60 минути…“ Оказа се, че слушателите са открили мълниеносно и новият интернет адрес на предаването [email protected] от където също валяха въпроси.
Един час не стигна за първото издание на „60 минути…“. Директорът Янкулов все пак успя да изброи новите неща в БНР – порталът www.bnr.bg , списанието на базата на продукцията на Радио България ZOOM BULGARIA, обновеното лице на Радио София, конкурсът за № 1 в ефирните програми на БНР.
Напоследък все повече хора осъзнаха ролята на четвъртата власт в България и започнаха да си задават въпроса на кого служи тя. За частните медии е ясно – служат на интересите на техните собственици и на тези, които си платят добре. А на кого служат обществените медии БНТ и БНР? Напоследък стана мода известни журналисти да прескачат от публицистиката в политиката и в това няма нищо лошо, въпросът е какво става с всички други които продължават да облъчват хората с партийна пропаганда замаскирани под клишета като плурализъм и свобода на словото, при това на държавна хранилка? И защо такива изявени „журналисти-общественици”, които афишират че са опозиция на всяка власт сега се правят че не виждат кой е на власт и се държат така, сякаш сега не сме март 2014, а март 2013? Вероятно има доста такива, но мисля че най-гласовития заслужава внимание. Тези които слушат понякога предаването „12+3” по програма „Хоризонт“ на БНР навярно им е направило впечатление когато пред микрофона застава журналистът Петър Волгин. Аз например просто изключвам радиото понеже вече знам какво ще чуя – лъжи и клевети отправени към гражданското общество и неговите прояви – точно по партийните „опорни точки”. Е как може в такава манипулативна медийна среда въобще да се развива нормално гражданско общество когато партийната пропаганда е проникнала в самите обществени медии, които по дефиниция трябва да са непартийни и да съдействат на проявите на гражданското общество, а не да му забиват нож в гърба? Не са ли точно такива журналисти причината в България да няма консолидирано и активно гражданско общество, за което всеки знае че е в основата на развитото демократично общество? Защо четвъртата власт в България все още не иска да поеме и тя отговорност за ролята й във фабрикуването на фалшиви герои по време на проваления ни преход?
Нека се замислим за момент и всеки сам да си отговори. Аз отдавна съм го направил.
fb група:
„Петър Волгин & Co – вън от БНР!“
https://www.facebook.com/groups/464136617019884/