Мартин Карбовски 22.01.2014 в. Стандарт | стр. 13 |
Няма нищо ненормално в това един политик да търси медиен комфорт. Журналистите обаче не са длъжни да го осигуряват. Те би трябвало да работят точно обратното – създаване на дискомфорт, нерви и разстройство у политиците. Ето че обаче нещата не стоят по този начин у нас. Телевизионно политиката наоколо си избира трибуни и се групира по телевизии. Така всяка партия вече си има екран – ако искаш да гледаш Б.Б. – трябва да си пуснеш Нова телевизия.
Ако искаш да гледаш Волен – той се капсулира в телевизия Алфа, сърдит е на всички и донякъде има право заради упражненията по омраза върху белите му коси. Само един гламав Бареков ходи да се доказва при хора, които явно са си наумили да го псуват предварително. Ако искаш да гледаш Орешарски – той ходи при журналисти рядко, почти навсякъде, само трябва водещият да му е бил поне съученик.
А един Светльо Витков никой не го кани никъде. Хората твърдят, че искат нови лица в политиката, но какво да обясняваш идеологията на „Глас народен“, по-добре е да поговориш за тяхната субсидия, за да може зрителят да си каже – ето ги – и тия се оядоха“. Между другото думата „ояден“ се пише с грешки и от политици, и от журналисти. И с нея се опитва да се обясни всичко, което се случва. Което е грешка.
Телевизионното какавидиране стана в резултат на политическа капсулация. На игра на кръв, чест и урина. Препикаването с думи стана основно занимание на слугите на народа – вместо да се прави нещо полезно, всеки саботира всекиго, за да се попречи на политическите изяви, които, предполага се, носят дивидент на избори.
Вместо да се работи в парламента, се правиха квесторски номера и се губи време с вотове и евфемистични попръжни. Това се толерира от журналистите и разговорът се губи. Политиците ни приличат на глухонеми хора, които се опитват да си кажат нещо от различни стаи без прозорци.
Има партии, които са наложили ембарго върху участията си в определени телевизии. Пак примерът е Борисов, който скоро не е ходил дори в най-рейтинговата телевизия – бТВ.
На политиците не им трябва тв рейтинг, трябва им телевизионна топлота. Така зорлем телевизиите трябва да станат партийни. И ако това е въпрос на партийна стратегия, прави ужасно впечатление, че някои групи протестиращи, включително студентите, следват партийната заръка „да не се говори там-и-там, да се говори при нашите!“. Това си е лек срив на свободното слово, но както казват от БХК – свободата на словото не е абсолютна, разбирате ли?! Боже мой, а тя е единственото, което имаме след 1989-а!
Телевизиите трябва да са бизнес проект, но те все повече се превръщат в политически проект. Шефовете на телевизии се правят на луди, но и те всеки ден вечерят с тоя или оня политик. И гледат да не са в ресторант, където се срещат конкурентни политици и конкурентни други шефове на телевизии. Дори на драгия зрител, който не разбира от политически пиар, му прави впечатление, че Първанов след рестарта на АБВ първо говори в Нова телевизия, а спря участията си примерно в тв7. Защо?! Защото може би така прави Бойко?! Не ми се вярва, просто пиарите на нашите политици се правят винаги на по-умни от зрителя.
В тази ситуация печелят водещи и медии, които се опитват да поддържат статуквото на простата журналистика – че можеш да говориш с всеки. От тези тв какавиди, породени от политическата капсулация, няма да излезе пеперуда. По-скоро на електората ще му стане ясно, че еди-кой си екран се ползва за бухалка на еди-коя си партия. А да се каже такова нещо на глас – вече е ясно, че това не е в добрия тон. Старите пролетарски лозунги вече звучат така: политици от всички страни, капсулирайте се в приятелски телевизии! Докато долу нацията седи и страда, и чака някой да я оправи. И гледа недоверчиво политиците като тв буби, които правят програмата на телевизиите, но не правят политика. Така нишката се губи, нишката на смисъла и свобода се къса лесно.
Просто всички вкупом забравиха, че трябва да работят „за нацията“, а не „по-между си и против“.
За което съболезнования трябва да изкажем не само на журналистите.
