Президентът Росен Плевнелиев ще предложи на парламентарните партии да започнат дискусия за изработването на закон за печатните медии. Това стана ясно по време на вчерашния отчет на държавния глава по повод втората година от мандата му. Той ще постави този въпрос на започващите в началото на февруари традиционни консултации с формациите в НС. Според Плевнелиев един такъв закон трябва да осигури ефективна борба с медийните монополи, включително и в разпространението на печатни произведения.
Идеята за специален закон за печата не е нова. Още преди 3 г. шефът на СЕМ Георги Лозанов постави въпроса за законова регулация на печатните и електронните медии, които са изключени от обхвата на Закона за радиото и телевизията в момента. Идеята му бе да се създаде общ медиен закон, но тя бе посрещната враждебно от собствениците и издателите на вестници. Пробив бе направен само в осветляването на собствениците на печатни издания с промяна в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Журналистическата почтеност понастоящем се контролира от два етични кодекса.
Вицепрезидентът Маргарита Попова пък излезе със самоинициатива по друга гореща тема. Тя предложи държавният глава да свика специален Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) за незаконното подслушване, след като Плевнелиев бе обявил намерението си да свика съвета по друг проблем през февруари – за рамковото споразумение с ЕК за 2014-2020 г. Държавният глава не изключи вероятността отделно заседание на съвета да обсъди и проблемите, свързани със сектора „Сигурност“.
Според Попова нерегламентираното използване на спецразузнавателни средства (СРС) руши правовия ред и убива върховенството на закона. „Въпросът с използването на СРС е с тежки последици. Те рушат из основи доверието между институциите и между отделните личности. Ако няма доверие и има разрушен правов ред, не знам за какво консолидиране можем да говорим“, посочи тя.
Президентът и вицето му предупредиха, че проблемът ще се задълбочи с наближаването на европейските избори през май и призоваха политиците да не тревожат допълнително българите с „удобни“ скандали за СРС, които изместват по-важния дебат за това какво е състоянието на българската демокрация.
