Интервю с Анахид Тачева

Интервю с Анахид Тачева, бивша тв водеща в БНТ

Госпожо Тачева, вие сте едно от дългогодишните лица на телевизията. Какво е усещането години след като вече не сте в ефир да виждате променената сфера и телевизията? С какво се е променила тя и бихте ли имала място на днешен ефир?

Анахид Тачева: Макар че сега ще ви кажа как е в Щатите, там много, много възрастни хора журналисти, водещи, които са почнали в телевизията работят до дълбока възраст бих могла да ви кажа, но в България не е така положението. Не знам как е в другите държави да речем в Европа толкова, но в България не е така. В България според мен като стане един журналист или един водещ в дадена възраст и трябва да напусне както при нас много грозно стана навремето и това го направи Асен Агов след промените, след като падна дългата власт на Тодор Живков. Той реши, че ние сме работили по времето на тоталитаризма и сега нямаме място в телевизията. Аз бях на 50 години навършени и това е една много ранна възраст, изглеждах прекрасно. Днес аз съм на 72 както виждаш, а на 50 години можех да работя още време, дето се вика поне до 60 години, ако не и повече. Добре, че моите млади колежки успяха да по някакъв начин да останат в телевизията. Така че в България аз не знам много хор на възраст да работят. Максимум до 55-60 години може би. В Америка са много по-възрастни мъже и жени и това са едни имена известни, например Барбара Уолтърс като я вземете, тя си има едно женско шоу, тя си има вече други водещи по-млади обаче от време на време, да речем в месеца няколко пъти тя сяда на масата и започва и тя да участва в разговора на дадена тема. Но това тук не, тук по друг начин седят нещата, но няма значение. Аз съм се, много ми беше тежко това състояние, което се получи тогава, когато Асен Агов и много грозно го направиха, направо ни изпъдиха като ненужна вещ все едно както изхвърляш навън. Но аз по едно време дори не минавах, през „Сан Стефано” не исках да минавам, просто ми действаше много зле на психиката и с лоши спомени…По много грозен начин стана всичко това и това дълго време ми държа, но вече ми е минало отдавна и след като се съгласих да им водя този концерт…

Да, разкажете няколко думи за него. Какво беше усещането?

Анахид Тачева: Ами нищо, то Митко ми се обади в Америка, аз бях още там, октомври месец ми се обади. Обади се някъде две-три седмици преди да почне, това предаване беше на 9-ти ли беше, не на 7 ноември, точно така, 2009 година и вика, мамо, моля ти се, сега ще те поканим за един концерт да водиш, но недей да ни отказваш, още предварително почна да ми се моли да не го откажа, защото той знае, че може би ще го откажа. Вика, Уляна Пръмова, Вяра Анкова, всички много държат ти да си с Драго. А на мен Драго ми е много симпатичен и това е едно момче, което също е с много качества и като партньор да работиш с него е много приятно. И наистина не им отказах и викам, ами добре, обаче викам, аз еди кога се връщам. Аз някъде се върнах две седмици преди да почне концерта и текстовете бяха готови, макар че ги сменяха, много на бърза ръка стана, но мисля, че добре се получи. Аз не знам дали сте го гледали.

 

Да, да.

Анахид Тачева: Имаше добри отзиви. Дори аз си пазя някои вестници, защото специално за моето водене казаха много хубави неща, че съм върнала старата слава, блясъка на телевизията с моята поява и така нататък. Доста добре се потрудих, много неща, аз по принцип много лесно уча наизуст текстове и това го направих и тогава, защото Драго вика, много те моля, мен не ме търси – аз не мога да науча две думи наизуст и всичко ще си чета. Много беше сладък. И така добре мина и се радвам, че го направих. Помня, че помолих Митко и ми дадоха и един диск да го имам за спомен, макар че не съм го пускала никога повече. И това ми беше последната изява. Но след като се махнах от телевизията пак едни мои колежки журналисти от нашата БНТ ме поканиха и правих едно музикално предаване „Черно и бяло” се казваше. Това бяха едни стари клипове, аз имах между клиповете разни думички и го снимахме на различни места и вървеше известно време. И коя директорка беше, не мога да се сетя името й, не знам колко предавания направихме и тя го махна просто. Иначе имаше си място и хората го гледаха.

 

Не, Вяра Анкова ами…

Анахид Тачева: Не, не, много по-преди беше.

Не мога да си спомня.

Анахид Тачева: Не мога да си спомня. Една директорка необичана беше от журналистите. Сега по-добре да не й казваме името. После същия екип ме покани да направя едно предаване и се казваше „Съветите на Ани” – женски съвети как да се грижат за себе си, какви дрехи да си купуват, какви обувки и го правехме на различни места, козметика и такива неща. Пак беше много приятно и вървеше в това предаване 7 дни ли имаше?

 

Телевизия 7 дни, да.

Анахид Тачева: По телевизия 7 дни вървеше. И то известно време вървеше и после и него нещо го, поради липса на средства беше спряно това предаване. Такива трудни години бяха, разбирате ли, след прехода, който минахме всички. И така станаха нещата.

 

А какъв би бил вашия съвет към множеството водещи не само на новини, а и на телевизионни предавания, накъде върви журналистиката години след монопола на една единствена телевизия?

Анахид Тачева: Сега е много по-добре. Нещата са много по-разчупени, много по, аз имам много журналисти, които ги гледам и ми харесват, но има и такива, които не ми харесват. Сега една от водещите, която сега води на БНТ, не на БНТ, а на bTV Новините, това е Виктория Петрова, това е едно момиче, което просто си е родено за екран и аз като я гледам нея, аз просто си мисля аз как съм била, когато съм била на нейната възраст, защото по същия начин и на мен ми го казваха това, когато съм правила интервюта и други хора, и най-вече хората много ме обичаха мен и където и да ме срещнат, въобще едно такова популярно лице. Защото аз по принцип исках да кандидатствам ВИТИЗ, когато завършвах гимназия, но моят първи съпруг Коста Цонев тогава просто каза, не, в никакъв случай – там знаеш ли какво става с хубавите жени и така нататък. И след това дойде Митко и така станаха нещата. Играх и в един филм – „Нощта срещу 13-ти „ с Апостол Карамитев, с Иван Андонов, с Георги Георгиев – Гец, Коста и така, и аз бях главната женска роля. Пак така много добре се посрещна филма, имаше добри отзиви, защото аз, Антон Маринович, един от старите, вие сигурно не сте го чували…

Той има доста филми зад гърба си, възрастен така. И явих се там на кастинг и той много ме хареса, мисля, че добре се справих с ролята. Така че аз имах афинитет към това нещо, аз затова исках и ВИТИЗ да кандидатствам, но както и да е. И после стана така че обявиха този конкурс за говорителки и аз съвсем сама реших просто. Като го чух, Кольо Филипов го обяви, че е национален и каква е възрастта – от 18 до 28 годишна възраст и аз тогава бях 20 години или съм нямала 20, Митко беше на една годинка някъде. И аз като му казах на Коста, че съм чула това нещо и той какво мисли, дали да си подам молбата, той вика, ами така вика, ти имаш приятен глас, викам, а така ли, само гласът ли ми е приятен, нали вече съм играла и филма. И отидох в радиото и си подадох молбата и си подадох молбата с моето бащино име както съм арменската ми фамилия – Анахид Мелкон Тавитян, не Цонева. И така почна конкурса, той беше много дълъг, имаше 800 жени, момичета, най-различни професии, имаше дори медицински сестри, дори Бригита Чолакова тогава се яви, тя е някъде осем години по-голяма от мен, но нея не я взеха, макар че тя също после си доказа жената, че има качества, защото има леля в Германия, в западната част на Германия. Това всичко беше абсолютна цедка, те гледат и семейството. Както и да е, Ангел Вълчанов, един много добър режисьор, тогава беше главният режисьор на телевизията и той започна да се занимава с нас. Първо ни качиха само да ни слушат гласа и да ни видят как изглеждаме, това в Радио София, дадоха ни едни новини да четем. И от тях останахме само 35 души, 35 жени и момичета и тези 35 Ангел Вълчанов започна да се грижи за нас и да ни учи и да ни дава съвети и така нататък. И след това той по лично усмотрение махна известен брой и 10 останахме и 10 ни качиха горе на Кулата. Не, 10 ни качиха на Кулата да ни гледат и тогава те разбраха, че аз съм съпруга на Коста Цонев, защото почнаха да ме питат, ама вие какво сте, ученичка ли сте, студентка ли сте, какво правите. Викам, не, не, гледам си детето. А, омъжена ли сте? Викам, да. А така ли, а кой е съпруга ви? И аз викам ами еди кой си. И те, ха-ха-ха, защото всичките го познават. И така стана и останахме тези 10 души и почнаха да ни въртят на екран. Първото нещо, което аз трябваше да кажа е едно детско предаване за Вълшебните помпони. Казала съм го без да мигна, без нищо, научила съм си го пак наизуст и така, и вътре Мария Тролева, Бог да я прости, и отпаднаха другите, останахме само ние двете и така почнахме и така ни започна работата в телевизията, като пионери абсолютно. Телевизията беше, тогава бяхме 50-60 души на Гаврил Генов беше телевизията. Колко, три пъти в седмицата имаше телевизия мисля че и ние всеки път ходехме. Ние четяхме и новини, всичко правехме ние и двете така заедно, Боби Симеонов, всичките, Бог да го прости. Ламбрев после дойде и така, така станаха нещата. Но сега е съвсем друго положението, въобще това е сега все едно си на друга планета.

 

Как изглежда телевизията отстрани за вас и дали продължавате да се будите с онова, с онази тръпка от ефира от червената лампа?

Анахид Тачева: Не, от тръпката, тя отдавна е минала, но сега ако застана пред камерата, ако нещо трябва да кажа пред камера, да, тръпката трябва да я има естествено. Но гледам телевизия, но аз не гледам много – аз гледам новините, цял ден не гледам никога, както има някои жени стават от сутринта и пускат. Не, аз гледам вечерта новините и после търся нещо, което ми е интересно и така. Но не всяка вечер, в никакъв случай. Новините ги гледам, защото по принцип не си купувам вестници, да чуеш какво става по света и да чуеш какво става в България. Но има хубави канали, които, bTV например. Аз си мисля, че е една от частните, които имат много добър рейтинг за много неща и нали все пак ги купиха доста заможни хора, вече забравих кои бяха. Те всичките вече са купени и Нова телевизия е купена, ТВ7 е тук на някаква банка, както и да е, знаем ги тези неща. Но телевизия се прави с много пари, много пари, но при нас най-хубавия период, които беше, беше периода на Иван Славков, Бог да го прости . Това 11 години беше директор, това е най-хубавия период, защото той имаше много възможности с това, което беше и който седеше зад гърба му, и техниката смени и цветната телевизия дойде и т.н. и това е най-добрия период на Иван фактически.

 

 

А има ли за вас икона в журналистика, във воденето на новини и изобщо на екрана?

Анахид Тачева: Е естествено за кое време ме питате? Икона, в какъв смисъл?

 

Когато вие сте започнали да се появявате на ефир, не е имало толкова много модели на подражание?

Анахид Тачева: Нямало е много модели, но както виждаш, ние които дето се вика, тези които сме останали, защото нали има колеги, които са си отишли, аз съм напуснала толкова отдавана телевизията, хората ме познават, на някой места, където отида…като се кача в такси, таксито не се обръща да ме гледа как изглеждам, но по гласа….много хора, които са от поколението, което горе долу съм аз, или са по-млади. Не съм забравена искам да ви кажа. Журналисти ме търсят, интервюта да ми правят, така че ние наистина сме били нещо, като икони на времето, когато бяхме много малко и имаше само една телевизия. И това беше дълго време, аз съм била 30 години на екрана. Аз не знам от новите журналисти кой може да има такъв дълъг период да се задържи в на телевизия. Те се и местят сега, тези които са 4 основни телевизии аз за другите не говоря, а и не ги гледам, защото както на Сашо Диков канала, моля ти се…дето е тази Михнева…еми всеки си търси някакво поприще и така….така че ние сме били нещо като икони и обичани и търсени, после ние ходихме много в чужбина, имаше вечери на България, нас лично трябва да ви кажа, че не знам защо съм ходила, но всички са ходили. И в Индия съм била и в Италия, не само в СОЦ страните.

 

По света и у нас.

Анахид Тачева: Да по света и у нас, правили сме предавания. И така…били сме икони и сега в новото време, така не може да се каже за някоя телевизия, че има икона. Например, в bTV, беше известна Ани Салич, защото тя е от започването на телевизията и когато те преди колко години беше 10 години, имаше ново предаване, концерти, тя се води като водеща, като мене, аз съм водила знаеш и „златен орфей” и „мелодия на годината” всичко съм водила, и тя, помня че беше казала в някакво интервю, приятни думи за мене, че съм…не че се е учила от мене, но че съм и един еталон на екрана. И сега като се върнах от Америка, февруари месец и все забравям, да питам Митко, понеже той е там, какво е станало с това момиче, с тази жена, защо я няма, защото не може да бъде такава дълга отпуска, но няма значение.

 

Не са ясни причините и аз се интересувах.

Анахид Тачева: Знам че има някакви проблеми със съпруга си, тя имаше и преди проблеми, защото той явно е такъв, който не може с една жена да бъде, но тя има две деца от него и той е май някакъв Сърбин.

 

Да.

Анахид Тачева: После тя се промени, промени се визуално много бързо, тя е млада жена и много бързо като я видиш как е била преди 10 години, има много разлика, а това е малък период от време, тя е млада. Не може така човек да се промени, явно има някакви терзания дано да е добре със здравето, нямам представа, но ето аз нея много я харесвах.и сега ти казвам, че тази Виктория също..просто си е на мястото, тя си е журналист. Тя правеше и репортажи..тази..Петрова. Много я харесвам. Не всички харесвам, но няма нужда, аз няма да кажа за тези, които не харесвам. Гена също е добре с това момче, те са много хубава двойка. Изобщо от частните канали bTV, държи най-добра .. да.. те имат вече и Comedy и Cinema имат, имат опит и така разрастваха се. Имат материална база и опит и го правят. И Слави Трифонов е вътре..той също ..имаше едно падение, но сега има възход. Да, да, прави интересни неща, не е само това, което беше, което омръзна, да критикува еди кой си министър, и с тези танци също е много интересен, „Магаданс” Нова телевизия има сега тези двете неща, които аз ги гледам „Dancing with the stars” Защото аз съм го гледала в Америка и много го обичам това предаване, това в първото, което гледам в България. Други не съм гледала. Много в хубаво и сигурно има висок рейтинг.

 

Има. Макар, че рейтингите в България са ….

Анахид Тачева: Да, да, „Като две капки вода” също е интересно, много приятно е направено.

 

Избягвате ли да гледате телевизия?

Анахид Тачева: Да, Но когато съм вкъщи. Аз не съм всяка вечер вкъщи, това са неща, които се гледат. Шоутата се гледат. И търся някакви филми, защото повечето са стави филми.

 

Да, едни и същи ги въртят в България.

Анахид Тачева: Да едни и същи, да.

 

Репортер: Вие ли дадохте тласък на вашия син Митко Цонев да бъде толкова години, и той е една от разпознаваемите фигури на телевизионния ефир?

Анахид Тачева: Той сам…той по принцип завърши право. Имаше някакъв стаж, не помня къде е било, но когато трябваше да почне работа стана така, че в „София прес” го поканиха. Знаете ли, че не си спомням кой го е поканил там. Той там започна като журналист. И като журналист в „София прес” го пратиха в Женева. Той беше там 2-3 години и дори ние с Васко, обикаляхме Европа и бяхме на гости на Митко в Женева…и фактически там той даваше кореспонденция, не само на „София пред”, а и на телевизията, тогава само БНТ мисля, че беше. После, като се върна .. то така просто се протекоха нещата, явно е имал афинитет към тази професия според мен. Не толкова към адвокатската и изследователската, или … съдии и прокурори, са тези завършили тази завършилите това образование…и така се стекоха нещата, после аз помня, вече като журналист в „София Прес”, го среща Кефалов и за новините, за последните новини в 11 ч. бяха и май така се казваха… аз още бях в телевизията

 

Беше ли с мустаци, или не беше още?

Анахид Тачева: Не не беше с мустаци.

 

По-късно се появиха.

Анахид Тачева: Аз не си спомням той кога ги пусна тези мустаци. Не не беше с мустаци. Трябва него да питате и така…Кефалов отишъл и като го видял, а имали са нужда за тази рубрика последната за новините, където са по кратки 10 минути, и аз съм присъствала на неговите първи изяви и с един молив и лист му правих забележки за някои неща. И така тръгнаха нещата при него.

 

Вие сте му били телевизионен критик.

Анахид Тачева: Да, аз му бях критик и му давах съвети. И Мария Тролева тогава помня, тя много го харесваше. И после Хачо Бояджиев и него да кажем, боже мой колко много хора са починали, Бог да го прости, Хачо Бояджиев направи едно младежко предаване, „студио 5” нали? Формация ..

 

Да, „студио 5”

Анахид Тачева: И той беше един от водещите. Всеки имаше някаква задача, нещо да прави и той беше един от тях. Не, не. То беше дълго – беше 2-3 часа, младежко, дълго предаване и вътре беше Митко също. И после вече не помня какво стана. Но той в БНТ направи много неща. После направи това хубавото, което в неделя го правеше – „В неделя с…”. 2 години ли го прави, не си спомням?

 

Беше хубаво предаване, да.

Анахид Тачева: Беше хубаво предаване и не знам защо Вяра Анкова махна това предаване.

 

„И все пак коя е Анахид?”.

Анахид Тачева: Първо, коя е Анахид? Така, мога да кажа с няколко изречения това, че аз съм една щастлива жена в смисъл щастлива като семейство. Навремето с майка ми и баща ми много хубави хора, много добро семейство бяхме, много неща съм научила. Ние бяхме 3 деца. Рано останахме без татко, защото той беше доста по-възрастен от майка и така стана, че той почина. Аз бях на 13 години, брат ми на 11 , сестра ми на 6. Малки деца бяхме. Майка ми успя да се пребори с всичките трудности и да ни изгледа. В такъв смисъл съм щастлива, че много неща, които съм научила още в семейството, те са за цял живот – семейните ценности, отношенията между баща и майка и т.н. Аз по принцип съм един човек, който също благодаря на Господ, че ме е създал. Много уравновесена жена съм, много съм хармонична – аз съм зодия Везна. Ние сме точно такива – не сме някакви да се изхвърляме. Винаги съм в хармония със себе си. Има хора, които имат по-специални характери. Никога не съм била завистлива към някого, винаги съм помагала на всички около себе си. И в телевизията, особено когато след мен идваха млади хора като Петя Тетевенска, като Титяна Титянова, която горката и тя си отиде така нелепо. Светлозана, Ина Симеонова. Това са всичките, които дойдоха след като аз бях вече там и бях утвърдена. На всичките абсолютно съм помагала и по принцип съм такъв човек във всяко едно отношение. И сега, когато гледам в какво състояние е целият български народ и колко хора страдат и колко хора нямат какво да сложат на масата си да ядат, е много тежко положението. И съм благодарна, че съм създадена такава. И после много съм щастлива, че успях да родя три деца, защото много жени с такава професия казват, че нямат време, трябва да си гледат кариерата. Никога това не съм го правила, дори когато правих брак с Васко. Много исках да имам и от него дете и успяхме да го направим. Макар че вече не бях на 20 и 25 години. Щастлива съм откъм тази страна. Това съм го казвала в много интервюта, по вестници и т.н. Благодарна съм на съдбата си и дай Боже така. Всяка вечер се моля. Нашето семейство също беше много религиозно. Баща ми беше много религиозен, ние без молитва не сме сядали на масата. Той ни учеше и как да се храним. Слагаше ни книги под мишницата и т.н. Въобще това са неща, които аз в днешно време не знам дали съществуват. С религия съм израснала и много ми беше трудно, когато станах известна и когато ме беше страх да ходя на църква, да не ме видят. Направо… ходила съм, но не така, както аз съм искала и винаги нещо съм слагала, очила, дегизирала съм се, защото нямаше да бъде добре за мен сигурно, ако знаеха, че го правя. Защото бяха други годините тогава. В такъм смисъл съм една доволна жена, благодарна жена и към съдбата си и към родителите си, и към двамата си мъже, с които съм живяла. Нямам никакви неприятни усещания към никого.

 

А какво е твоето пожелание към младите журналисти и към телевизионните водещи?
Анахид Тачева: Да бъдат себе си. Трябва да бъдат много естествени. Много е важно това. И разбира се, понеже сега има най-различни предавания, на най-различни тематики, трябва да внимава човек какво започва да прави, как го прави. Има много успешни журналисти, но има и такива, които се занимават с нелицеприятни работи, но това всеки сам си го избира вече. Зависи от натюрела на човека. И от възпитанието най-вече. Радвам се на успехите на Митко, естествено. Да са ми живи здрави и деца, и внуци. Скоро бяхме в един ресторант с приятелки – на Лучано ресторанта, който е на Седмочисленици. Той винаги е имал много добро отношение към мен, идва да си приказваме. По едно време, ние сме седнали, той стои прав и започна: „Аз имам 12 деца”, и всичките така започнахме да го гледаме колко деца има. Аз си викам той не е толкова възрастен, дали има и внуци? За кои говори, или е осиновил деца. Както и да е. Той започна да казва кое дете какво прави и т.н. Аз след това си помислих, викам: „Я да видя аз колко деца имам”, нали имам предвид всичките. И то се оказа, че имам 10 на брой. Защото аз съм родила 3, имам 6 внуци, което е 9, имам и правнуче, което е на 10. Аз съм една богата жена. Това да имаш десет деца, защото това са деца, които излизат от мен. Представяш ли си. Аз не съм си го и помисляла, преди да чуя Лучано да казва „Аз имам 12”. И така всичките ми приятелки казват: „Ами да, ти си най-богата от нас всичките, защото имаш най-много”

 

Благодаря!