Винтидж, Винтидж, Винтидж… толкова актуален, желан и търсен „аксесоар” на съвременните хора – предимно от женски пол. Някак витае във въздуха и си проправя място сред тълпата. Настанява се отпред и чака какво ще му демонстрираме ние – съвременните души – малко загубени, но все още търсещи. Няма какво толкова да му мислим.
Тази тенденцията е толкова разпространена, защото ни е мъчно за едно по-светло, по-чисто и по-ясно време, където от красиви картички се усмихва съвършена и сладка „pin up” гърл и ти обещава, че светът е прекрасно място, че трябва и е напълно задължително да се носят рокли в ягодови щампи или на малки кексчета, че няма нищо по-хубаво от ръчно направена картичка, че няма нищо по-чудесно да караш своето „винтидж” колело в пролетно утро, да носиш ярко червено червило, косата ти да е медена на цвят и вързана с подходяща панделка…
И такива едни захаросани неща, които… уви… много ни липсват в ежедневието. Интересното е, че целият свят е изкушен от винтидж авантюрата. Много модни марки взаимстват и се вдъхновяват от това светоусещане. Винтидж всъщност е термин взаимстван от винарството. Точният му превод е „реколта”, с привкус на следното обяснение: че колкото е по-старо виното, толкова то е по-добро. Разбира се за някои наши съвременници Винтидж е просто нещо остаряло или ретро, което не е съвсем така.
Винтидж е начин на живот и то даването на живот на всичко, което ни заобикаля с особен романтичен и замечтан отенък. Не е винтидж да се изтупа роклята на майка ви отпреди 20 години. Винтидж е да сте готини, цветни и уверени; винтидж е да ви усмихват дребните неща; винтидж е да видиш красива дама с кафе и книга на прозорец, в който се отразява града, а отвън да е спряна червената й веспа, а кръстосаните й крака да завършват с червени пантофки на бели точки; винтидж е щурата ви колежка с ярко жълти очила и брошка на черешки; винтидж е да снимаш в прекрасна утрин, а после да си направиш пикник с всичките джунджурии… Просто искам да кажа, че винтидж е стремеж към хубавите и весели неща в живота.
Вече има множество модни марки, които работят изцяло в стилистилистиката на ретро, замечтаните и изключително женствена стилистика:
Source: www. shopruche.com
Колко тежи щастието? Чаша на точки, ароматно кафе, вишнев мъфин и например тази книга:
Source: www. shopruche.com
Защо „винтидж” хората изглеждат толкова щастливи? Обикновено е така – каквото е отвътре, такова е и отвън. Като си тотално щур и цветен по природа е хубавото, че можеш да го изразиш и вече на никой не му изглежда странно. Нека си признаем, че допреди известно време никой не е помислял за чорапогащник с цвят горчица, лилаво-шантави клинове с комикси и анимациони герои. В момента, всички тези волни души, дават израз на светоусещането си и в гардероба, и аксесоарите си – дори в домовете и офисите си. Вие ме извинете, но няма посредствени хора, последователи на винтидж еуфорията. Всички са изключително талантливи, вдъхновени, интелигентни и можещи. Винтидж е само инжекция от вдъхновение и адреналин, но предназначена за интелигентни хора.
Source: www. shopruche.com
Има и български дизайнери, които достойно се представят с прекрасни тоалети за всички замечтани дами. Магазини като “Vintage Sofia” и “Muse Shop” са вече факт и имат множество почитатели:
Source: vintagesofia.com/en/
Ето ги и обещаните “pin up” гърлс:
Небрежно закачливи, симпатично секси и странно еротични… Казвам ви! Не е лесно да си винтидж момиче. Трябва талант.
И понеже ежедневието е сиво, объркано и неясно, затова, търсенето и стремежа към тази мода е толкова голям. Без да изпадам в особено онагледяване виждате, че текста е изпъстрен с цветове и емоции. Това е винтидж! – да имаш цяла кутия с шарени хапчета и хич да не те е грижа какво става навън.
Представете себе си с някоя от тези рокли. Е, как да е тъжен човек в нея?! Просто не отива. Има и няколко актриси, които са надарени с това излъчване. Например любимата Кийра Найтли, на която много й отива, а и режисьорите все я спрягат в такива роли.
Source: artnshock.com
Какво друго е приложението „Истаграм”, ако не отчаян зов за хубавото ретро, минало? Не виждам какво ни остава, освен да се отпуснем, предадем и нека „Винтидж” бъде с нас; нека ни залее като топъл летен дъжд. Просто да се отпуснем и да повярваме, че света е едно не толкова лошо място. Сложете си брошката с бухал-чайник-Алиса-мъфин и давайте нататък. Романтиката, вниманието към детайлите, обичта към себе си и хубавите неща са най-ценния подарък, който може да си направите.
По долу ще намерите няколко блога, които не са много винтидж, но хранят душата, а винтидж трябва да има благодатна почва за развитие:
http://artandchic.blogspot.com/
http://denodada.blogspot.com/
http://alia.tropot.net/
http://likebeads.blogspot.com/
http://elichkata.blogspot.com/
http://lepetitsalon.bigcartel.com/
