Ексклузивно интервю от Главна редакция на Любословие. БГ. Андрей Велчев и Тодор Борисов в един разговор с Петьо Блъсков в близост до петолъчката на партийния дом. За вестниците, пазара на морал, за Върховенството на закона и монопола на медиите, както и за приказката на неродения Стоянчо – наречен Lafka. Диалог за скандала Лим- 10г. по-късно, за неграмотността на днешните вестникари, неяснотата и липсата на отношение, липсата на внимание към процесите в издателските групи. Тъжната истина за това, че вестникарлъкът е оставен да го вее вятърът по морето и за липсата на бизнес модел за оцеляване на печатните издания.
ПБ: Петьо Блъсков е момчето от гарата преди много-много години, а вече стар вестникар, това е с три-четири, повече какво да говорим. Баща на трима сина, развил се успешно в любимия си занаят – вестникарлъка и туй то.
АВ: Защо смеете да твърдите, че не сте журналист, не сте толкова публична фигура, колкото вестникар и има ли отговор на логичния въпрос – защо българските вестници нямат бизнес модел за оцеляване и са почти на ръба на оцеляването?
ПБ: Аз съм журналист, но просто се занимавам с вестникарска журналистика, а тя е различна от другата, от телевизионната, от радио журналистиката, от така наречената сайтова журналистика. Има сходни неща, те са в принципите, но като техника на изразяване, ползване на инструменти, са доста различни, дори като стилистика са различни.
Защо вестниците са на този хал ме питате, до колкото усещам. Вестниците в България се развиваха много добре до момента, в който българското правителство позволи на германската група ВАЦ да придобие монопол в издателската дейност. Когато ние водехме търговски разговори с ВАЦ, за да ги вкараме в нашата вестникарска група като стратегически инвеститори, нямахме представа, че на ВАЦ ще им бъде разрешено да изкупят втория по големина медиен конгломерат в България – издателите на Труд, тъй-като това беше категорично монополизиране на всекидневния вестникарски печат.
Ние си направихме сделката, но в същото време ВАЦ са си работили по своята идея. В края на управлението на правителството на Виденов и през цялото управление на Костов, на ВАЦ беше разрешено да придобие и другата голяма група. Те го постигнаха с разни машинации, прехвърляйки акции на свои служители, викайки един сламен човек, който да участва в тази сделка. Изобщо, чиста далавера си беше и ВАЦ монополизира българския вестникарски пазар. С това започна смъртта на българските вестници. Инфекцията на ВАЦ зарази всички, вестниците бяха абсолютно приближени до властта.
Това е технологията на ВАЦ, те благодарение на това са оцелели. Създадени са като вестници, обслужващи една чиновническа поръчка, разбира се, благородна – поръчката на лондонската комисия на съюзниците 1947 г. След края на втората световна война, комисията дава лиценз на двама дребни издатели в Германия в града Есен, столицата на провинцията северен Рейн – Вестфалия, за издателска дейност, какъвто в Германия не е даван до тогава по силата на капитулацията на Германия.
В тази поръчка за издателска дейност, съвсем благородно, комисията иска да бъде започнато издаването на два вестника – ляв и десен, които, както е записано в решението, “за да бъде възстановен плурализма в германското общество”. Те са монополисти в тази провинция северен Рейн Вестфалия. Там има нещо много важно, там е тежката индустрия, там са супер концерните, въгледобивната промишленост – рурската област, там са Манесман, Круп, Хьохст – химически гигант, изобщо изключително богата индустриална провинция. Всичко това позволява на тези хора, като монополисти в областта на печата, да забогатеят невероятно.
Те се опитаха този модел да го приложат в България, позволиха има да го приложат. Докато в една провинция на Германия това не може да нанесе такива поражения върху свободата на печата, но в една държава като България нанесе жестоки поражения. Пораженията са икономически и финансови. ВАЦ накараха своите вестници да бъдат изключително сервилни към всички провителства, няма значение кой е на власт. Техният морал е такъв, на издателите ВАЦ моралът е такъв.
Един от техните собственици, един от управителите на групата ВАЦ беше изгонен като участник в може би най-големия политически скандал в Германия. Господин Шуман, който почина преди 7-8 години, като единият собственик е социал демократ, докато другият е християн демократ. Шуман е член и е в ръководството на социалдемократическата партия и докато е бил в ръководството на социалдемократите, този Шуман е дал 70 милиона марки на кампанията на християндемократа Хелмут Кол.
Заради което е бил изгонен с огромен скандал от ръководството на социалдемократическата партия. Шефката на социалдемократическата партия тогава го нарече позор да социалдемократическата партия. Това е моралът на ВАЦ. В това политически-корупционно събитие от изключителен мащаб е събран като в капка вода моралът на ВАЦ. Те направиха така и в България, принудиха вестниците да бъдат сервилни към властта. Това не стана отведнъж, но постепенно в годините се разви този процес. Инфекцията ВАЦ, тя зарази постепенно всички.
Това е едната част на трагедията. Другата част на трагедията дойде по икономическото бедствие, което произлезе след като ВАЦ монополизира пазара. Тези вестници погълнаха около 70% от рекламата и около 70% от разпространителската търговия.
Това означаваше смърт на другите вестници – или смърт, или придобиването, или присламчването им към предприемачи със сериозен бизнес, понякога сенчест, понякога не дотам сенчест. Вестниците бяха принудени да потърсят помощ от такива хора, защото там бяха парите. Така независимостта на печата загина вследствие на ВАЦ. Те са основните, главните виновници за гибелта на тази незамисимост.
Не само това, те успяха като майстори издатели и вестникари, защото, като дойдоха тук, казаха че ще наложат европейски стандарти в издаването. Видяхме ги техните европейски стандарти, благодарение на тяхното участие и собственост върху изданията и на това какво се случваше с тези издания, как бяха ръководени, те успяха.
Давам пример с 24 часа, но то е идентично и с другия вестник, един вестник който купиха с 400.000 тираж, да го докарат до 35-40.000 за тези 10-11 години, през които бяха собственици. Независимостта на българските вестници умря тогава. Тя не е умряла, но те мъждукат сега с някакви остатъци от независимост и от почтенност благодарение на по-стари журналисти, които си запазиха чистотата. Много трудно се връщат нещата към по-добро, въпреки че аз съм сигурен, че е възможно. Това е положението.
ТБ: Точно в тази връзка имам един допълнителен въпрос. Обрисувате тъжна картина, която и ние наблюдаваме.
ПБ Това не е картина, това е процес.
ТБ От няколко години тиражите са много паднали и вестникарите по кръстовищата буквално бетстват, на мен са ми предлагали вестник с отстъпка просто за да направят сефтето за вечерта. Бихте ли казали с няколко изречения нещо оптимистично в тази връзка, как могат да се оправят нещата, какво трябва да се направи?
ПБ: Няма такива рецепти. Трябва кураж и трябва майсторство. Всеки трябва да реши дали ще прави вестник или ще прави тоалетна хартия, това е проблемът. Ако правиш вестник и успееш да осигуриш по някакъв начин финансиране, което вече е много трудно, би могъл да върнеш нещата назад. Иначе не са много розови работите, хич не са розови.
АВ: Имам един въпрос, който е назад към 2013 г. Някои популярни ваши колеги като Иво Инджев ви наричат бащата на фамилията Пеевски, да я наречем и на Волен Сидеров?
ПБ: Иво Инджев – не ме забърквайте с този човек. Той е от хората, които са яли хляба на Москва и отиват да говорят срещу хляба, който са яли. Това е техният морал, аз не мога да отговарям за такъв морал. Каквото и да кажат, то потъва в калта на този техен морал, нищо повече не мога да коментирам.
ТБ: Наскоро имаше една сериозна публицистична статия – изследване относно политолозите на прехода, че тяхната работа е да отчайват и да обезверяват хората и всъщност няма никаква полза за обществото от тяхната дейност. По същия начин, по който казвате за Иво Инджев, че е московски възпитаник…
ПБ: Храненик, нека да се разберем, храненик и възпитаник след храненето…
ТБ: Пардон, храненик, същото се говори и за политолозите на прехода, които са храненици и възпитаници на отминалия режим и, от които няма полза.
ПБ: Това за политолозите е много широка тема, но аз едно ще кажа. Те са родени от един инкубатор всичките, това е т.н. АОНСУ и академията за социални науки на централния комитет на комунистическата партия. С това са закърмени, с това генетично са, така да се каже, имплантирани с този ген. Няма спасение от това нещо, едните говорят за комунизма, другите говорят срещу комунизма, за да си получават и едните, и другите съответните пари. Туй то. В България практически в тези 25 години няма изградена нова широка, черпеща научната си основа от световната наука, социологическа школа. Няма такова нещо. Всичко е от групата на АОНСУ и едните, и другите, и тези, които говорят за ляво и тези, които говорят за дясно. От едно котило са и едните, и другите. Няма разлика.
ТБ: Дали има почва за конспиративна теория?
ПБ: А, конспиративна теория. В този наш български примитивизъм, каква конспирация…
ТБ: Колективен разум на интересите…
ПБ: Това са… Никаква конспирация няма. Примитивизъм, лош, за съжаление. Защото има и красив примитивизъм, нали. Природен примитивизъм. Нашият е лош, посредствен. Примитивизмът на задния двор. Това е тъжно, но…
АВ: И за да излезем малко от темата за монополизацията най-вече на печата, според вас, какви трябва да бъдат бизнес моделът и съотношението – един вестник да струва колкото вашия, съответно да може да се издържа само от тиража си, или и от постъпленията от реклама.
ПБ: Кураж, кураж трябва в издателския бизнес, трябва кураж! Първо, вестниците в България са на неимоверно ниски цени, но никой няма куража да започне да работи на високи цени с вестниците.
Може би издателските съюзи, които съществуват в момента, може би е тяхна грижа да потърсят някакво нормално ценово равнище, в което да вървят вестниците. Това, че те не се купуват, не е резултат само от намесата на интернет, това е резултат и от изключително ниското качество на вестниците в момента, за съжаление. Хората не виждат нещо, което да им е в повече в един вестник.
Неграмотност на днешните вестникари, неяснота, липса на отношение, на внимание към процесите в западните издателски групи.А те търсят изключително дълбоко и широко хватки, с които да се изплъзнат от зависимостта, по-скоро – от конкуренцията на интернет и имат страхотни решения. Изобщо никой не работи, вестникарлъкът е оставен така да го вее вятърът по морето. Какъв бизнес модел? Бизнес моделът е нещо, може да се търси бизнес модел ако има наистина някакъв интерес, но очевидно интересът е твърде малък. Не са много добри нещата във вестникарлъка.
Сега се опитват да създадат един скандал около една търговска верига Лафка, която да продава вестници. Това е едно от между другото изключително положителните влияния във вестникарския бизнес. Защото всички, които говорят срещу тази лафка, те не говорят срещу това, те говорят, че тя била на Пеевски, те всъщност говорят срещу Пеевски. Докато не престанем да бъркаме бизнеса с човека нищо няма добро да се случи. Създаването на една такава търговска верига е много ценно санитарно действие, по този начин ще бъдат извадени от играта една камара мошенници, които 25 години живеят на гърба на издателите, крадат, лъжат, не плащат, унищожават по този начин дребни издатели, крадат от по-големите. Аз ако ви кажа, че за двадесет и толкова години съм оставил дългове поне от порядъка на 4-5 милиона лева в такива мошенници, търговци на вестници.
ТБ: Какво имате предвид, мошенниците каква форма имат?
ПБ: Търговците, така наречените разпространители.
ТБ: Търговски дружества?
ПБ: Така наречените разпространители. Това, което ще прави Лафка, наред с другите с другите там неща, които продават, Лафка е една търговска верига с документи. Всичките останали бяха полу-легални, едни пари дават, едни не дават, завличаха всички издатели. Аз ви казвам за тези двадесет и толкоз години, поне едно 4-5 милиона лева мои пари са ми откраднати от тези разпространители.
ТБ: Мислите ли, че обществото ни има нужните инструменти за самозащита в случай, че Лафка реши да избира вместо него какви печатни издания да му предлага?
ПБ: Това са едни приказки като една стара разказвана, една стара бабешка история, която… Всички баби се събрали и говорят сега, че още Стоянчо не се бил родил, ама той щял да се роди и щял да порасне, и щял да тръгне да ходи, и щял да тръгне да излиза, ама щял да се спъне и до вратата имало брадва и щяла да падне брадвата и да убие Стоянчо и всички баби реват!
Стоянчо (паралел с Лафка) не е роден, не е тръгнал, не е порастнал, не е тръгнал да ходи, не е паднала брадвата да го утепа, обаче бабите реват?!
Така, първо, второ, не може да се случи това нещо, просто не може! Когато си търговец на такива неща, ти не можеш да правиш това, не можеш, защото тогава ще те качат на рогата и ще те изядат. И няма кой да спаси Лафка тогава и аз не виждам нормален човек, който ще прави една търговска верига и вътре ще продава само фъстъци, а няма да продава лешници.
ТБ: Представете си, че търговската верига изповядва морала на ВАЦ.
ПБ: Не може да изповядва. Моралът на ВАЦ беше в друга зона, там не може, там нямаше как, те си бяха взели своето и си го управляват и толкова, край! Тук няма как, просто няма как…… при ВАЦ, те бяха монополисти, нямаше как да се натиска пазарът, тука ако Лафка не иска да продава…. изберете си някакъв вестник…
ТБ: Любословие като е станало печатно издание…
ПБ: Ще се продава вестникът на отсрещната будка и хората ще отиват там…
ТБ: А дали ще има отсрещна будка?
ПБ: Ще има, защо да няма?
ТБ: Отразяването е такова, че отсрещната будка изчезва.
ПБ: Чакайте сега, аз пак ви казвам, тук сега всички обясняват как Лафка щяла да изрита и да изгони всички, няма такова нещо, няма такова нещо. Още повече, оборотът на една Лафка зависи от разнообразието на стоката. Още повече, те до колкото знам не са собственици, тоест те са собственици на веригата, но веригата работи на франчайз, това е. Пак ви казвам, това е една добра практика, Лафка. Това дали Лафка ще се превърне в монополист и ще се случат разни такива неща, за които сега ги набеждават преди да се е родил Стоянчо, нали, Иванчо, Стоянчо, това вече зависи от законодателството и от върховенството на закона. Това, което се случи с ВАЦ, защо се случи ВАЦ, защото не беше върховенство на закона, а беше върховенство на едни други неща, това е.
Не Лафка е виновна, нито инициативата, търговската, предприемаческата инициатива, прилагането, върховенството на закона ако се спазва, нищо лошо няма да се случи.
ТБ: Добре, значи оставяме я Лафка. И ние така се надяваме.
ПБ: Очевидно не се спазва. И да се надяваме, че при Лафка нещата са поставени на една много правилна търговска основа, много коректно се държат и това е. Остава върховенството на закона да се спазва и да не се допуска Лафка да се превърне в монополист. Нищо повече.
ТБ: Да се надяваме, че ще има други такива инициативи на франчайз.
ПБ: Защо да не се появи „Пафка”, да е следващата…
ТБ: Лафка-Пафка, да, РЕП може също…
ПБ: Няма лошо, да… да се появи.
АВ: Ще загуби ли вашият вестник собствения чар на уникалното си разпространение?
ПБ: Е, това не са толкова важни неща. Това уникално разпространение не е толкова важно за неговия търговски резултат, колкото за известно виждане на пазара, докосване до пазара, за да знаем горе-долу процесът какъв е. С тази цел се прави, не че е нещо много ценно, резултатно като търговска практика.
АВ: Много хора бяха развълнувани от вчерашното ви участие в ТВ7…
ТБ: От изказванията ви по темата Лим, разбираме, че сте добре осведомен. Казвате, че всъщност събитията са с десет годишна давност, случили са се отдавна. Вие познавате основните участници в тези събития, за които говорите., Защо чак сега говорите по темата? Защо сега подхващате въпроса?
ПБ: Ние сме говорили по тази тема постоянно във всичките вестници, в които съм работил. Ако сте чули добре сутринта, ние предизвикахме промяната в този закон тогава – да не се пътува по тъмната част на денонощието, защото тогава „Политика” беше моят вестник, ако това сте пропуснали. Така че ние доста активно сме работили през цялото време, тогава също сме искали да се отговаря на тези въпроси за скъсан болт и т.н….
Но какво да ви кажа, сега годишнината просто ни предизвика към една много по-остра позиция и дано тази остра позиция завърши с някакъв резултат. Резултат в смисъл на търсене на някакъв ъгъл, от който това разследване да бъде възстановено и да получат отговор редица въпроси, неизяснени или заметени под килима тогава. Това е.
ТБ: Един въпрос, за да получи отговор, трябва да бъде зададен в рамките на съответната законова процедура от съответното длъжностно лице. Както знаете, у нас общият надзор за законност на прокураторута е със закърнели функции, въпреки че знаем, че главна прокуратура миналата година на няколко пъти го упражни. Мислили ли сте да предприемете такава стъпка като подаване на сигнал?
ПБ: Да, да, това ще правим. Категорично това ще правим.
ТБ: Със сведенията и материалите?
ПБ: Това, което имамеще го съберем, надлежно, юридически издържано и ще дадем сигнал в прокуратурата за това, което говоря.
ТБ: Един последен малък въпрос ще ми разрешите ли?
ПБ: Давайте!
ТБ: Днешният парламент е факт, аз разглеждах ваши изказвания от преди повече от една година, в които говорите за синьо-зелена партия, предричате такава. Каква част от синьо-зелената амалгама, в която би трябвало да участват люспи от ГЕРБ, се реализира и каква част от нея остана извън парламента? И можете ли да посочите частта, която влезе и частта от амалгамата, която остана извън парламента персонално, като политически формации и партии?
ПБ: Те тогава нещата бяха различни, имаше някакви опити да се сглоби подобна формация, но нищо не излезе. Вижте, това са хора, които не работят за политики, те работят за… едни работят за вдигане на шум, други работят за някакви пари, не работят за политики и това е резултатът. Нищо няма да се случи от тия хора, те нямат хабер от политика. Само си говорят празни приказки от едно време и нищо няма да се случи. Така че тази синьо-зелена формация имаше потенциал да стане, но благодарение на това, че те не работят за политика, не четат политика, не са подготвени за политика, нищо не се случи.
ТБ: Синьо-зелена, имате нещо предвид, или просто като добре преливащ се цвят?
ПБ: Е не, не, синьо-зелена имам предвид СДС и там някакви зелени формации, които имаха някаква близост помежду си, но всичко замина, това е.
АВ: Ще помоля накрая за кратко пожелание с няколко думи за Любословие.БГ, новият сайт, наречен „Медия за медиите“.
ПБ: Моето пожелание е да се справите с изключително отговорното име, което сте сложили на сайта си. Много задължаващо, много историческа енергия има в него, така че внимавайте! Поели сте един кръст, който е тежък, но на добър час!
АВ: Благодаря!