Патриция Кирилова в интервю за Любословие

Интервю на Пламен Бояджиев  за спомените от в. Нощен труд, следобедната журналистика и жълтините в медиите.

Журналистката и ПР Патриция Кирилова има зад гърба си 15-годишна кариера в неспящия ежедневник – Нощен Труд. Автор е на редица репортажи от различни сфери на обществения ни живот, както и на интервюта със световните звезди Жан Клод ван Дам, Уесли Снайпс, Лоренцо Ламас и много други. От 2005 г. е ежегоден гост на най-престижния филмов фестивал в Кан, където прави интервюта с легенди като Морган Фрийман, Тарантино и др. От септември 2006 г.прави и свое предаване – „Часът на блондинките”. След закриването на „Нощен Труд”, тя започва активна дейност като ПР-мениджър като съсобственик в агенция ВИП Комюникейшън, която ориганизира първите у нас луксозни яхтени, строителни и сватбени изложения. От септември 2011 г. Патриция е главен редактор и издател на първия вестник за величието на българския дух, без политика и негативни новини – ВЕЛИКА БОЛГАРИА. От началото на юни 2012 г. Патриция е главен редактор и на първия вестник за малкия и средния бизнес „Позиция“. Преди година журналистката издаде първата си книга „Да свалим маските“, която съчета седмичните й коментари в нейния блог с 15-годишния й опит на журналист в „Нощен Труд“. Учила е руска филология със специализация Журналистика в СУ, бакалавър е по специалността МИО, магистър Финанси, а последната й магистърска степен е по специалността Защита на културно-историческото наследство.

– Г-жо Кирилова, мислите ли, че вестник като „Нощен Труд“ би съществувал в медийна среда като днешната?

– „Нощен Труд” може да съществува само с журналисти, каквито днес все по-малко има, заради въведената традиция да се наемат в медиите на ниски заплати хора с чиновническа настройка, чиято роля е да пълнят празните страници по метода копи-пейст. Нашият вестник създаде имена в журналистиката, които днес са сред най-добрите журналисти в медиите, в които се прехвърлиха да работят. Те са минали през най-трудната медийна школа – неспящ вестник, който нощем единствен лови новините по света и у нас, а денем изпреварва всички други медии, за да се появи на пазара след тях около 10 часа сутринта с теми и публикации, които не присъстват в другите медии. Те пък на другата сутрин ни преписваха дословно. Т.нар. жълти медии също копираха всяка наша статия и с 5-те наши броя от седмицата успешно запълваха страниците на своя седмичник. Сега съм сигурна, че и на тях липсваме, както и на всички наши читатели, които и до днес ме питат каква е била причината точно този вестник – който беше от малкото негубещи на пазара ни, да бъде закрит. Отговорът всички го знаем.

 

– Смятате ли, че жълтите медии наложиха нов дневен ред в българските и световни медии, където слуховете и неверните факти доминират?

– Жълтите медии служат за забавление, не за да информират читателите и зрителите си. Трябва да разграничаваме едното от другото. Освен това манипулациите днес в медиите ни са толкова очевадни, че повечето хора дори отказват да ги четат и да ги гледат. Предпочитат да се информират по друг начин за случващото се – най-вече във форумите и в социалните мрежи. Да говорим за неверни факти, които доминират – то почти всички медии тогава трябва да определим като жълти. Не само у нас, и по света е така. В медии, които се съобразяват с икономическите интереси на собствениците им, не е логично да търсим обективност на информацията. Радвам се, че съм работила в медия, която до края на съществуването си не успя да въведе корпоративната цензура и затова бяхме неудобни. Хората ни ценяха точно заради смелостта да пишем са събитията и хората такива, каквито са. И до днес ме поздравяват за позицията през целия ми журналистически път, защото свободно и без страх съм изразявала мнението си.

 

– Каква е функцията на новите медии според вас и достъпни в човешка длан чрез мобилните устройства с достъп до интернет?

– Медиите могат да функционират когато изразяват свободно позициите на хората, които работят за тях. Има ли поставяне на имена, за които да се пише добро или лошо, в зависимост от икономико-политическия интерес на собствениците им, тогава реално няма медия. Има слугинаж.

 

 

– Защо Нощен Труд не просъществува?

– Вече отговорих – при задалия се през 2009-та преход към корпоративна журналистика, при автори, които не допуснаха цензура почти 18 години, такъв вестник няма как да се оцелее.

 

– Има ли наследник той днес според вашите наблюдения?

– Няма как да има наследник, без някой да се престраши отново да създаде следобеден ежедневник. Много медии се опитаха, но след няколко броя се отказаха. Това е повече от трудно – формиране на боен неспящ екип, будни и смели журналисти, които хващат новината във въздуха и първи информират публиката. Днес медиите не се стремят да са първи в новините, напротив. Политиката копи-пейст ги направи еднакви, без лица.

 

– Вие ръководите пиар агенция и сте главен редактор на вестник. Пиар агенциите и пиарите ли създават новините днес?

– От моя опит виждам, че добре написан ПР-текст може да бъде публикуван в над 20 медии без промяна дори в запетаите. Все пак похвално е, че има двама-трима колеги, които не си позволяват да пуснат текст така, както са го получили от ПР-ите. Влагат и своя почерк.

 

 

– Имате ли любима медия?

– За мен любима медия е тази, която не позволява цензуриране на темите и имената в нея. Такъв беше и вестник „Нощен Труд”. Днес за мен фейсбук е медията, в която мога да пиша без цензура, както и книгите, които издавам с мои публикации, събирани през последните месеци в моя блог.

 

– Мислите ли в посока кой може да промени копи-пейст журналистиката?

– Това зависи от издателите и собствениците на медии у нас. Ако те разбираха от журналистика, това щеше да ги впечатлява. Но те не са журналисти, а политици или бизнесмени. Няма как да преценят кое е копи-пейст, кое е авторски текст. Гордея се, че съм събрала опит като журналист точно в школата на Труд – там ни учеха да пишем така, че когато редакторът ни чете без да гледа името на автора, да познае по стила, кой е написал текста.

 

– Вашето пожелание към читателите на Любословие и какво трябва да научат според вас медиите за медиите или казано на кратко журналисти за журналистите?

– Пожелавам на читателите на Любословие да обичат Словото – това е най-силното оръжие на нашата цивилизация. Не случайно и в голямата книга пише – В началото бе словото. Именно чрез него ставаме по-мъдри и по-добри.

На нашите медии пожелавам да са смели и обективни, за да са обичани, както ни обичат нас и до днес – журналистите от Нощен Труд.

[spider_facebook id=“1″]

Интервю на Пламен Бояджиев за Любословие – медия за медиите